Джихадистите разгромиха англо-американски „спецотряд“ край Абу-Кемал на сирийско-иракската граница (обобщение) ANONYMOUS BULGARIA / 1 седмица ago

Colonel Сassad, Livejournal, 7 юли 2012 г., Гордън Дъф, Главен редактор на Veteran’s Today, 1 юли 2016 г.,Александър Ставер, Роман Скоморохов, „Военное обозрение”, 7 юли 2016 г.,Третья Мировая война, 6 юли 2016 г.
Превод: Р. Григоров / Българска Легия за информационна защита

---

http://www.zahariada.com/

Вече станаха известни изумителни подробности за пълния провал на готвеното от американците настъпление към сирийското градче Абу-Кемал, намиращо се на сирийско-иракската граница, контролирано понастоящем от Халифата на „Ислямска държава”.

Фабулата е следната:

1. В края на юни от територията на Йордания в Сирия влиза подготвена и обезпечена от ЦРУ бойна група в състав от над 100 човека /по-голямата част от тях са били обучавани в Турция от 2015 г./. След като се обединява с местни „зелени” /терористи от т.нар.”Свободна Сирийска армия”/ и с поддръжката на американски спецназовци от „Делта Форс”, въпросният отряд /наричан от американците с патос „Нова Сирийска армия”/ започва настъпление към въпросното градче Абу-Кемал – важен от логистична гледна точка населен пункт, намиращ се на сирийско-иракската граница /южно от него се намира превзетия неотдавна гр.Ар-Рутба/, пресичащ част от снабдителните канали на талибаните в провинция Анбар. Американците планирали да превземат военното летище „Хамдан”, разположено северно от градчето, с оглед да го използват за снабдяване на настъпващите техни войски, както и за последващи операции, насочени към установяване на контрол над сирийско-иракската граница.

В подготовката на „настъплението” участвали САЩ, Великобритания и Йордания.

До един момент, настъплението, разтеглено в дълга нишка покрай сирийско-йорданската граница се развивало успешно, поддържано от постоянни въздушни удари, нанасяни от американската авиация. Преследваните с него цели са съвършено прозрачни – да бъде завладяно парче от сирийско-иракската граница и с това да бъде затруднено прехвърлянето на войски и ресурси от едната страна в другата. В хода на настъплението /двудневен марш по протежение на приблизително ок.200 мили/ била развърната и полева радиостанция, излъчваща за гр.Абу-Кемал и призоваваща местните жители към въстание срещу Халифата /впоследствие се изяснило, че това се оказало изключително неефективно, тъй като местните или се страхуват въобще да слушат радио, или пък изобщо не го слушат по причина, че го смятат за прекалено старомоден източник на информация/.

В навечерието на настъплението Халифатът екзекутира в провинция Сейр ес-Зор 5-има местни активисти, по повод на което Новата Сирийска армия разпространява пространно изявление в смисъл, че всичко това няма да остане без отговор и че „черните” ги очаква правосъдие, опитвайки се по този начин да привлекат местното население, на което вече и без това му е дошла до гуша властта на Халифата.

Като цяло операцията е предшествана от комплекс от информационни мероприятия, насочени към това, под знамената на т.нар.”Нова Сирийска армия”, да бъде привлечена поне част от местното население. Както и с радиоизлъчването и тук също всичко е пълен провал.

В началото на настъплението „зелените” дори постигали тактически успехи и радостно се фотографирали:

2: Поради отдалечеността на този участък от фронта, постъпвали съвсем откъслечни сведения за случващото се там, но изглеждало, че всичко върви идеално – до момента, в който в нет-а се появяват видеата със завладените от Халифата трофеи, а по-късно и паническите изявления за пълния разгром на „настъпващата” англо-американска групировка (colonelcassad.livejournal.com , veteranstoday.com), съобщаващи за поражението и загубите, понесени покрай „зелените” и от американските и британските спецназовци /”Делта Форс” и САС/.

3: Днес /вчера 06.07.2016 г., б.пр./ във в.”Вашингтон Поуст” се появи една частично разясняваща случая статия, акцентираща върху това, че операцията е била провалена от самите американци. Виждайки излизащата от Фалуджа в Ирак колона от талибани на Халифата, американските военни не се сдържали и хвърлили срещу нея покрай другите им сили, но и всичките им самолети, прикриващи от въздуха настъплението към Абу-Кемал /освен иракските ВВС, за унищожението на колоната талибани били хвърлени даже стратегически бомбардировачи Б-52 и една авиобатарея АС-130 „Спектър”, отделно обикновени изтребители, щурмови хеликоптери и дронове/. Тези действия донесли и съответните незабавни последици. От една страна – американците разгромили талибанската колона край Фалуджа (colonelcassad.livejournal.com) /по-късно става ясно, че част от машините в колоната са били граждански, превозващи цивилни, опитващи се да избягат от Фалуджа/, от друга страна „черните” т.е. талибаните, възползвайки се от това, че настъпващия към Абу-Кемал отряд е оставен вече без въздушно прикритие, нанесли внезапен удар по фланга и в тила на групировката „зелени”. Маньовърът на „черните” бил облекчен значително и от обстоятелството, че за две години война в района била оборудвана разгърната мрежа от подземни тунели /в духа на Виетконг/. Поради недостига на сили за прикриване на фланговете, Черните с лекота пробили фланга и тила на „зелените”, обръщайки ги в паническо бягство, напомнящо на неотдавнашното поражение на войските на Асад край Табка.

4: Пентагонът излиза с оправданието, че ресурсите им в Сирия и Ирак не били „безгранични” и решението да бъдат лишени настъпващите „зелени” от въздушна поддръжка е било взето въз основа на „стратегически приоритети”, при което „зелените” се оказали по-маловажни.

Крайният резултат – според изявленията на Халифата са били убити 40 човека, други 15 са попаднали в плен на талибаните вкл. неустановен брой англичани, американци и йорданци /според други данни – само убитите сред „зелените” са надхвърлили 80 човека, отделно са мътните слухове за човешките загуби сред обезпечаващите настъплението англо-американци/, някои от пленниците вече са били екзекутирани чрез обезглавяване. „Черните” получават и различни трофеи: тежки и леки картечници, стрелково оръжие, радиостанции, комуникационни средства за спътникова връзка, разнообразни амуниции и т.н. Групата, готвена месеци наред от фамозните спецове от ЦРУ, фактически прекратява съществуването си. Оцелелите от нея „отстъпили” ок.200 – 250 км. назад, а американците избягали в Йордания.

5: Сред причините за поражението, покрай лишаването от въздушна поддръжка, са: общата недостатъчност на силите на т.нар. „Нова Сирийска армия” за изпълнение на подобни задачи, грамотната тактика на Халифата, който за контранастъплението си съсредоточава значителни сили – ок. 400 д. /вкл.голямо количество ракетни системи/ и ги използва в точния момент, както и въздушните удари на руските военновъздушни сили в района на йорданската граница (dambiev.livejournal.com)  /където по някои данни руските летци са прикривали в действителност „зелените” от въздуха, а според други данни – прикритието им е осигурявано от американски наемници, след което Държавният департамент, независимо от протестите на Пентагона, рязко се заинтересувал от необходимостта от плътна комуникация с руските военни по темата за целите на руската и американската авиация в Сирия/, а също така и ефективните атаки на мобилни камикадзета и шахидки, причинили изключително тежки загуби на настъпващите „зелени”.

ИЗВОДИ:

Като цяло, опитът на англо-американците да превземат Абу-Кемал като на парад, завърши точно толкова плачевно, колкото и неотдавнашния опит на Сирийската Арабска армия да превземе Табка. Използвайки уязвимостта на фланговете на настъпващите войски и дълбоките пробойни в организацията на настъплението, Халифатът и в двата случая нанасяше удари по фланговете на настъпващите сили, с което спираше настъплението им, обръщайки ги в бягство. И в двата случая въздушната поддръжка от страна на военновъздушните сили на Руската федерация и на Шатите не беше достатъчна за преобръщане на неблагоприятната ситуация, а пък в случая със САЩ – те пък изобщо изоставят своите на произвола на съдбата във възможно най-критичния момент, преследвайки краткосрочни изгоди край Фалуджа. Обсъжданото поражение на американците без съмнение ще затрудни реализацията на плановете им за установяване на контрол над границата на иракската провинция Анбар със Сирия и откриването на пълноценен фронт в южната част на сирийската провинция Дейр ес-Зор. Разбира се, може да бъде направен и традиционният извод, че недооценката на Халифата води неизбежно до такива последици, при все че изглежда, че за две години война с „черните” е като че ли вече време да бъдат те възприемани по-сериозно.

Коментар във „Ветеран’с Тудей”, 01 юли 2016 г., цитиран от „Военное обозрение”:

„Ами очевидно, спецназовците не са имали достатъчно количество транссексуални в състава си. Затова и всичко се е провалило. Всеизвестно е, че транссексуалните войски се явяват едни от най-добре обучените и елитни командоси. Те /англо-американците, б.пр./ действително трябва да разгледат сериозно необходимостта да се избавят окончателно от останалите в редиците им нормални военни и да използват занапред само ЛГБТ-военни. Тези персони, които са патологично концентрирани само върху сексуалните си предпочитания или половата си идентичност, съставляват единственият вариант за защита на Съединените щати и за постигане на победа над „Ислямска държава”.

Връзки:

Exclusive: American Special Forces, SAS Captured by ISIS at al Bukamal, Syria
Поражение под Абу-Кемалем
Западные СМИ дружно молчат о поражении от ИГИЛ
Боевики ИГИЛ разгромили американский спецназ