Властите в СССР се отнасяли напълно сериозно към НЛО. В КГБ и в Министерството на отбраната имало специални подразделения, които събирали и анализирали цялата информация за аномални явления

Веднъж на руския премиер Дмитрий Медведев му зададоха неочакван въпрос. Водещата от канал „РЕН-ТВ“ се обърна към него като бивш президент на страната и го попита: вярно ли е, че на държавния глава, заедно с ядреното куфарче, му предават и секретна папка с материали за НЛО. 

Дмитрий Медведев отговори, че това е абсолютно вярно. И че освен папката, на президента му се предоставя доклад от спецслужбите, които се занимават с контрола на пришълците на територията на Русия. На въпроса на журналистката – дали има много пришълци сред нас, Медведев отговори, че няма да каже, за да не създава паника. И посъветва тези, които ги интересува по-подробна информация, да гледат „хроникално-документалния“ филм „Хора в черно“. 

Разбира се, към това можем да се отнесем с чувство за хумор. Но ако се говори сериозно, то и в СССР, и в съвременна Русия темата за НЛО и за други аномални явления е била и си остава строго секретна. И никой от официалните лица никога няма да спомене за това публично. 

Друг въпрос са експертите, които вече не заемат никакви висши постове, и затова имат по-голямата свобода да лавират. В последно време някои бивши високопоставени военни от времето на Съветския съюз решиха да повдигнат завесата на тайната над загадката НЛО. 

Това се случи по време на конференцията „Зигелевские чтения“, наречена така в чест на Феликс Зигел – съветски астроном и математик, считан за основоположник на руската уфология. Това мероприятие се провежда два пъти годишно в Москва от повече от 20 години и е посветено на въпросите, свързани с аномалните явления. 

Дълго време в СССР отношението към информацията за НЛО е било като към ненаучна фантастика, недостойна за вниманието на сериозните учени. И само в редки случаи ентусиасти от рода на Феликс Зигел разбирали, че тези факти се нуждаят от сериозно изследване. През 60-те години той изнесъл много публични лекции на тази тема, благодарение на които към събирането на данни за неидентифицирани летящи обекти се присъединили много доброволци. 

Коренната промяна в отношението на официалните лица към НЛО настъпила през 1978 г. Тогава в Петрозаводск стотици, а може би и хиляди хора в течение на няколко часа наблюдавали в небето странен светещ се обект. В градските служби заваляли писма и обаждания от изплашени граждани. Дори от съседни страни постъпили молби до съветското ръководство да обясни, що за загадъчни учения се провеждат в Съветския съюз. 

А последната „капка“ било писмото до правителството, изпратено от академик Александров, „бащата“ на съветските атомни централи. Той пишел, че игнорирането на тези теми и за в бъдеще ще бъде грешка, че е необходимо да се създават специални програми за изучаването на подобни явления. 

Това бе разказано от запасния генерал-майор от ФСБ (Федералната служба за сигурност, наследница на КГБ, б.р.) Василий Ерьоменко, академик в Академията по проблемите на безопасността, отбраната и правовия ред, който в онези години курира в КГБ военновъздушните сили и производството на авиационна техника. Именно на неговото подразделение било възложено събирането на цялата информация при поява на НЛО. 

Василий Ерьоменко разказа за „Руски дневник“, че към този момент вече се били натрупали маса факти за всевъзможни аномални явления. Ракетните части дори получили директива – как да се държат в случай, че открият НЛО. Главната задача била с действията си да не създават предпоставки за ответна агресия. 

В началото на 80-те било решено на военния полигон в Астраханска област да се проведе експеримент с „викане“ на НЛО. Към този момент експертите вече знаели, че подобни явления често възникват на места „с особено напрежение“ – например при изпитания на оръжия или при струпване на военна техника. 

„Може да се каже, че по време на експеримента ние се научихме да викаме НЛО. При рязко увеличаване броя на полетите на военната авиация или придвижването на техника, вероятността да се появят неидентифицирани летящи обекти е почти 100%“ – обяснява Василий Ерьоменко. Според думите му най-често това били светещи кълба. 

С течение на времето всички участници в експеримента свикнали с тези явления, считали ги за нещо, което се подразбира от само себе си. А някои „специалисти“ дори се опитвали да влязат в контакт с тях. „Това се правеше така: някой от хората на земята започваше да прави плавни движения с ръцете – махаше два пъти на дясно, два пъти на ляво. Кълбото в небето реагираше на това: то също така се преместваше два пъти на дясно, два пъти на ляво. Ние не можем да си обясним този факт“ – признава си генерал-майорът.