Загадките около Пентагона КАТЕГОРИЯ: СТАТИИ - В ПЕТЪК, ОКТОМВРИ 23, 2015   http://www.zahariada.com/ Нека днес се спрем на нападението на Пентагона, което става в 9:40 часа местно време. Прави впечатление, че един ден след атентатите не се излъчва актуален видеоматериал от нападението над Пентагона. Няколко часа след удара Си Ен Ен свежда кадрите на живо до минимум, затова пък тези от Световния търговски център се ротират нон-стоп.

   На 11 септември, малко преди 10 часа (източно време), Министерството на отбраната във Вашингтон прави кратко изявление:
   ,,Министерството на отбраната взима отношение по повод извършеното днес в 9:38 часа нападение. В момента няма сведения относно броя на жертвите. ранените служители се откарват в близките болници. Държавният секретар Доналд С. Ръмсфелд изказа, искрените си съболезнования на семействата на жертвите, които са убити или ранени при това ужасно нападение; той ръководи операцията от своя команден център в Пентагона. Целият персонал е евакуиран от сградата, докато службите за аварийна помощ към министерството и от околните селища се борят с огъня и оказват медицинска помощ. По първоначални преценки щетите са огромни; въпреки това утре сутринта Пентагонът отново ще отвори врати. Набелязват се резервните работни помещения в незасегнатите части на сградата."

   ,,Ройтерс" е първа на мястото на събитието и съобщава, че Пентагонът е поразен от експлодирал хеликоптер. Пол Бегала, политически консултант на демократите, потвърждава това съобщение по телефона пред ,,Асошиейтед Прес". Само няколко минути по-късно Министерството на отбраната изведнъж съобщава, че ставало дума за самолет. Новото излагане на данните от страна на властите се дължи на нови свидетелски твърдения. Фред Хей, парламентарен асистент на сенатора Боб Ней, пътувайки по магистралата, минаваща успоредно на Пентагона, видял как катастрофирал един боинг. Друг свидетел е сенаторът Марк Кърк, който тъкмо напускал паркинга на Пентагона, когато голям самолет се разбил на земята.

   Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд веднага се отправя към местопроизшествието. Пожарникарите от окръг Арлингтън пристигат. Към тях се присъединяват четири отряда от Службата за борба с извънредните ситуации (ФЕМА), както и специален пожарникарски отряд от летище ,,Роналд Рейгън". Около 10:10 часа удареното крило на Пентагона се срутва. Пресата не е допусната до мястото на събитието, за да не се възпрепятстват спасителните дейности. За щастие, ,,Асошиейтед Прес" успява да получи снимки, които частно лице е заснело от близка многоетажна сграда при пристигането на пожарната.
   
Едва след няколко часа генерал Ричард Майърс, шеф на генералния щаб на САЩ, съобщава, че ,,самолетът самоубиец" е Боинг 757-200 на ,,Америка Еърлайнз", изпълняващ полет 077 от Далас за Лос Анджелис, чиито следи авиодиспечерите загубили в 8:55 часа.

   Макар че в началото фактите са неоспорими, изказванията на отговорните лица, например твърденията на Майърс, са повече от противоречиви. Пред репортери на ,,Christian Science Monitor" диспечерите от гражданската авиация (Federal Aviation Administration [FAA]) дават обяснение, което прави изказването на генерал Майърс доста съмнително! Според тях към 8:55 часа боингът се спуснал до 8800 метра височина и не отговарял на командите и подканванията. След това предавателят замлъкнал и те първоначално предположили, че е прекъснало електрозахранването. Пилотът, който все още не отговарял, от време на време включвал радиовръзката, при което се чували как глас със силен арабски акцент го заплашва. След това самолетът обърнал в посока Вашингтон и те загубили следите му.

   Съгласно действащите предписания диспечерите съобщават за отвличането в централата на FAA.,,Случайно" повечето отговорници на национално ниво отсъстват през този ден, тъй като са на конгрес в Канада. На фона на царящата паника техните представители  смятат (не е за вярване), че в централата са получили съобщението за втория, отвлечен в посока Ню Йорк самолет. Чак след половин час разбират, че става дума за похищение на трети самолет и осведомяват военните власти. В резултат на грешката са загубени дванадесет и девет скъпоценни минути.
   Въз основа на това парламентаристите заключават, че не е проведена операция за залавяне на самолета. Възможно ли е дори да не са били предприети опити?

   Един ден по-късно NORAD (Северноамериканска противовъздушна отбрана) публикува декларация, за да отхвърли обвинението в бездействие. ,,Запълвайки дупките в паметта си, генерал Ричард Майърс съобщи, че е бил уведомен за отвличането чак в 9:24 часа. Веднага заповядал два бойни самолета F-16 от базата Ленгли (Вирджиния) да прихванат Боинга. Но тъй като не знаели координатите му, военновъздушните сили предположили, че се касае за нов удар в Ню Йорк и изпратили изтребителите в посока север. Военен транспортен самолет, който излетял от базата на американския президент в Сейнт Ендрю, случайно засякъл боинга и го идентифицирал.
   Не е сигурно дали информацията на NORAD е по-задоволителна  от тази на шефа на генералния щаб. Ала може ли сериозно да се вярва, че радарната система на американската армия не е в състояние да локализира някакъв си боинг в окръжност от петдесетина километра? И че голям самолет, изпълняващ редовен полет по определена въздушна линия, може да се изплъзне от мощните F-16, които го преследват?"

   Ако все пак боингът е успял да надхитри радарните системи и преследващите го изтребители, то би трябвало да е обстрелван при спускането му към Пентагона. Разбира се, системата за сигурност на Пентагона и на Белия дом е една от най-зорко пазените военни тайни. Но все пак се знае, че след поредица инциденти (напр. кацането на малка чесна на поляната на Белия дом през 1994г.) тя е напълно проверена. Освен това е известно, че системата за противовъздушна отбрана разполага с пет отбранителни ракетни батареи, разположени в Пентагона, както и с изтребители, намиращи се в базата на американския президент в Сейнт Ендрю.

   Снимките не лъжат...
   Да се спрем на кадрите, заснети непосредствено след удара на Пентагона, които повече от всички разминавания в обясненията на властите, доказват, че в официалната информация нещо куца.
   Споменатият боинг, който се разбива в Пентагона, е от типа 757-200, транспортна машина, която може да превозва 230 пасажера. Самолетът има дължина 47,32 метра и при пълен капацитет тежи 115 тона, както развива скорост от 900 км/ч.
   Пентагонът, от своя страна, е най-голямото административно  здание в света, където ежедневно работят около дванадесет и три хиляди души. За да предизвика максимум щети, самолетът е трябвало да се разбие в покрива на Пентагона, което е най-простото решение, защото повърхността на сградата е 4447кв. м. Вместо това терористите очевидно решават да уцелят фасада, макар че тя е висока едва 24м. Къде е логиката?
  
    Цитираният вече автор Тиери Мейсан, с помощта на много проучвания и богат фотоматериал, дава повече от убедително тълкуване на несъответствията около атаката срещу Пентагона в книгата си ,,11 септември - Ужасната измама".
   Мейсан обръща внимание на следните противоречия.

• Самолетът рязко се устремява към земята, все едно ще се приземява. Той се снижава почти вертикално над осветителните тела на магистралата, която минава покрай паркинга на Пентагона, без да ги засегне - нито блъскайки се в тях, нито вследствие на въздушното течение.
• При кацане колесниците на самолета автоматично се спускат. Макар че при това положение височината на боинга е тринадесет метра, което съответства на триетажна сграда, той се забива във фасадата на Пентагона само на височината на партера и първия етаж (Виж долната снимка). И всичко това без да засегне тревната площ, оградата, паркинга и хеликоптерната площадка.

• Въпреки теглото си (около сто тона) и скоростта (между 400 и 700 км/ч) самолетът разрушава само външния кръг на зданието, което ясни личи на следващата снимка.
• Сблъсъкът е усетен в целия Пентагон. Горивото на самолета, разположено в крилата му, се запалва и пожарът се разпространява в сградата. Освен намиращите се на борда шестнадесет и четирима пасажери загиват сто дванадесет и петима души в Пентагона. По силата на случайността боингът се разбива в част от сградата, която току-що е ремонтирана. Там в момента се извършвали дейности около оборудването на съвсем нова командна централа на военноморските сили. Повечето офиси не са били заети, в други е имало само цивилен персонал, извършващ оборудването. С това се обяснява фактът, че повечето жертви са граждани, а от загиналите военни има само един генерал.
• Половин час по-късно рухват горните етажи. Първите подробности  са малко вероятни, докато останалото описание е напълно невъзможно.

   Ако формата на самолета се наложи върху сателитната снимка, се установява, че само носът на боинга прониква в сградата. Корпусът и крилата остават навън.    Самолетът изведнъж спира, без крилата да докоснат фасадата. Не се виждат други следи от удар с изключение на тази, която носът на боинга е оставил.    Мейсан слага точка по въпроса и заключава: ,,Следователно крилата и корпусът би трябвало да се виждат вън върху тревната площ."    Заключенията на Мейсан са логични, защото ,,докато носът на боигна е изработен от карбон и крилата, в които се съхранява горивото, могат да горят, то корпусът е от алуминий, а двигателите - от стомана. Вследствие на пожар самолетът неизбежно се превръща в овъглен скелет."    Както доказват снимките обаче, въобще няма самолет.    По време на пресконференция, проведена един ден след терористичните удари, Едуард Плотър, шефът на пожарната на окръг Арлингтън, обяснява, че неговият отряд щял да предотврати разпространяването на пожара в Пентагона, но всъщност не ги пуснали до точното място на събитието.       Изглежда, само специалните части на ФЕМА (Urban Search and Rescue) са имали достъп до самолетита, се казва на пресконференцията.    Един журналист задава следния въпрос: Какво изобщо е останало от самолета?    Плотър отговаря: Колкото до това, виждаха се няколко отломки, докато траеше борбата с пожара. Но не бяха големи части. С други думи, няма части от корпуса или нещо подобно.    Ж: Коменданте, навсякъде са разпръснати отломъци от самолета, дори по могистралата - дребни части. Бихте ли казали, че машината се е взривила, буквално казано, експлодирала е, от горивото при сблъсъка, или...?    П: Знаете ли, предпочитам да не се изказвам по тази тема. Имаме множество свидетели, които могат много по-добре да ви информират какво се е случило. Ние не знаем. Аз също не знам.    Ж: Къде е останало горивото на самолета?...    П: Точно на мястото, където предполагаме че е носът на самолета, имаме нещо като локва.
   Макар че имало свидетели, които уж видели как самолет се забива в Пентагона, останки от самолет не са намерени; налице са само малки метални части, които не могат да се идентифицират. Камерите на паркинга на Пентагона също не са заснели никакъв боинг.      Тиери Мейсан пише: ,,При цялото уважение, което трябва да се отдаде на високото качество на ,,свидетелите", офицерите и парламентаристите, невъзможно е да се преглътне подобна безсмислица. Качеството на очевидците в никакъв случай не прави надеждни изявленията им, а само подчертава мащаба на средствата, които американската армия е използвала за подправяне на истината. Общо взето, тази налудничава история е съставена поетапно, като една лъжа води след себе си друга... ако се разгледа декларацията на Пентагона, се установява, че в нея не става дума за боинга. Теорията за ,,самолет самоубиец" се появява след половин час. При изслушването на шефа на генералния щаб също не става дума за изтребители, които се опитват да прихванат призрачния самолет. Чак след два дни NORAD измисля лутането на F-16... Официалното представяне е чиста пропаганда."
   Какво се потулва с официалните изявления? Един ден след атентатите бившият командващ силите на НАТО по време на войната в Косово, генерал Уесли Кларк, заявява пред Си Ен Ен:    ,,От известно време знаехме, че определени групировки планират (нападение на Пентагона), разбира се, не знаехме достатъчно (за да действаме)."    Това тайнствено твърдение се отнася не за чуждестранен агресор, а за заплахи, отправяни от дясно екстремистки милиции по отношение на Пентагона. То дава основание само да се подозира за тайни конфронтации, които разцепват американския военен елит.