Буш и цинизмът на властта КАТЕГОРИЯ: СТАТИИ - В ПЕТЪК, ДЕКЕМВРИ 18, 2015

http://www.zahariada.com/   През 2003г. администрацията на Буш обвинява Саддам Хюсеин в притежанието на оръжия за черно злато. Официалното основно намерение на военната експедиция е да открие смъртоносното ядрено или химическо оръжие, което според Пентагона представлява заплаха за целия свят (които никога не са открити). Освен това, конфликтът би трябвало да допринесе в борбата срещу тероризма на база на още едно твърдение (което отново никога не е доказано), че Саддам е установил тесни връзки с Ал-Кайда (създание на ЦРУ) в подготовката на атентатите от 11 септември 2001г. (вътрешно дело на службите).
масово унищожаване с единствената цел да нахлуе в Ирак и да позволи на петролните компании да завладеят неговото 

   Мръсната война за петрола, забъркана от финансовата олигархия, накрая е представена на обществеността като исторически случай за освобождение на иракския народ от неговия потисник (бивш съюзник на Запада) и победа на демокрацията. На САЩ е предложена помощ и подкрепа от различни страни, между които Великобритания, представила 50 000 човека и 36 изтребители. Италия изпраща 2400 военни, от които армия, морски сили, аеронавика и карабинери, в периметъра на операцията Древен Вавилон.

   Обвиненията срещу Саддам са очевидно неоснователни и официалната версия на Белия дом е отхвърлена дори и от New York Ties. 
   В статия от 6 юли 2003г., т.е. няколко месеца след конфликта, Джоузеф Уилсън - журналист от престижния вестник, разбулва неоснователността на събраните от тайните служби свидетелства. Разкритията на New York Times намират потвърждение и в доклад на инспекторите на ООН, в който недвусмислено е заявено:Няма доказателства за програми за тайно въоръжаване в Ирак.

   Ситуацията на безнаказаност по върховете на управлението е толкова видна, че президентът на САЩ си позволява дори да се шегува за лъжите на Белия дом за продължаващата още война. Въпросният епизод възниква по време на галавечеря през 2004г., когато Буш дава красноречив пример за цинизма, с който се манипулира публичното мнение в полза на елита.
   На гигантски екран гордо показва на всички поканени снимков материал от Белия дом, който осмива версиите за причините за конфликта. По време на презентацията Буш прозаично имитира, че търси нещо между мебелите в овалния си кабинет. Изображенията са придружени с ироничните му коментари: ,,Тези оръжия за масово унищожение трябва все пак да са някъде! Не, тук отгоре няма никакво оръжие! Може би са там долу!"

   Измежду стотиците журналисти, присъстващи на събитието, само неколцина не се засмиват на вледеняващите шеги. Шокиращото видео минава почти незабелязано през годините, но през 2012г. безжалостно се появява в медиите. Гротескният сарказъм в монолога  на Буш за несъществуващите оръжия за масово унищожение на Саддам Хюсеин си спечелва наименованието най-отвратителната реч в историята.

   Достатъчно е да си припомним, че между 2003г. (когато започнаха военните действия) и 2006г. във войната в Ирак около 600 000 цивилни иракски граждани изгубиха живота си. Само през първите 5 години военните операции са стрували на американските данъкоплатци около 3 трилиона долара - река от обществени пари, директно озовали се в джобовете на лобито на администрацията на САЩ. Реториката на пропагандата срещу иракския режим функционира толкова ефикасно, че не липсват епизоди с военни, принадлежащи към т. нар. ос на доброто(съставена основно от американски и британски войски), които са си позволявали издевателства с пленниците.