Илюзията за свободния пазар КАТЕГОРИЯ: СТАТИИ - В ВТОРНИК, ДЕКЕМВРИ 22, 2015  http://www.zahariada.com/ Пазарната икономика не е свободна и прозрачна, колкото изглежда, защото групите, начело на 
централните банки, притежават основния пакет от акции на мултинационалните компании (директно или чрез подставени лица), които навсякъде са заели доминираща позиция.

   От едно определено ниво нагоре индустрията, търговията, селското стопанство и всеки един производствен сектор се контролират от финансовия елит от върха на пирамидата на властта. Свободната конкуренция в малките и средни предприятия, отчасти и в по-големите, е практически избягване от антитръстовите норми и антимонопола на високо ниво, за да се гарантира една привидна демокрация. Системата за заобикаляне на разпоредбите работи перфектно благодарение на йерархичната си пирамидална структура, характерна за всички големи корпорации, в които вземането на решения и достъпа до информация са разделени на сектори, нямащи комуникация помежду си.

   Така, докато основата на персонала, включително и ръководителите на по-високо ниво, е ангажирана добросъвестно да разработва по-конкурентни пазарни стратегии, най-високите нива на компаниите вече имат тайни споразумения за определянето на базовите цени, както и за разпределянето на пазарните дялове. Истинската свободна конкуренция реално е възпрепятствана от невидимите картелни споразумения както за масите, така и за самите търговски мениджъри от по-ниско ниво.

   През 60-те години например тогавашният президент на Agip Енрико Матеи се опитва да пречупи окултния олигопол, присъстващ в петролния сектор, но е отстранен, преди да постигне успех. Матеи започва да договоря цените за продажба на петрола директно със страните производители, без да преговаря с корпорациите, саркастично наричани Седемте сестри.
   Поради тази причина през 1962г. е убит от бомба, докато пътува в самолет, но разследващата комисия приключва и заравя случая като инцидент. Истината става известна няколко години по-късно, когато ново следствие открива следите от бомбената експлозия. Смъртта на Енрико Матеи и досега е само върхът на айсберга, защото прикритата диктатура на корпорациите, обвързани с финансовия елит, се отнася за всеки производствен сектор, включително изследванията в областта на медицинските, технологичните и научните изследвания.

   През 2011г. Стефания Витали, Джеймс Б. Глатфелдер и Стефано Батистон - трима швейцарски изследователи, които изучават комплексните системи към Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих, публикуват досието Глобалната мрежа за корпоративен контрол, където се анализират съществуващите взаимоотношения между 43 000 мултинационални компании. Проучването е проведено, като за целта е използвана изключително само официална информация от база данни с 37 млн. предприятия от целия свят.
   За да се картографира структурата на икономическата мощ, е разработен модел на дружества, контролирани чрез мрежи от участия. Дори да не са взети под внимание фалшивите степени на разделение с подставените лица, докладът заключавам че много малък брой дружества (преобладаващо банки или финансови институции) упражнява несъразмерно голям контрол върху цялата световна икономика. По-малко от 800 от големите корпорации контролират 80% от най-важните компании в света и 147 000 (по-малко от 2%) от последните, освен че имат господстваща позиция върху другите, контролират самостоятелно 40% от финансовата мощ на планетата.


   Френският доцент по икономика Жан Перлювад още през 2005г. изважда скандалната цифра, според която 0,2% от световното население притежава контрола на половината от капитализираните ресурси на борсата. Измежду първите корпорации, които си поделят скиптъра на глобалната власт, откриваме някои от обичайните имена: Barclays Bank, JPMorgan Chase & Co и The Goldman Sachs Group.

   Тези данни сами по себе си са шокиращи, а казаното дотук показва само съществуващите цифри, без да се вземат предвид предприятията с подставените лица, нито неограничената власт, упражнявана върху държавите от финансовата каста на централните банки. Дори и медиите да продължават да прикриват тази ситуация от масите или да я представят като измислица на интелектуалци-мечтатели, представените по-горе официални данни са достатъчни, за да се добие яснота за разпределението на световното богатство.