• Антония МИХАЙЛОВА
• 1 септември 2015 г. в 00:13 Последна промяна: 
  1 септември 2015 г. в 08:09
•  

http://www.zahariada.com/

Августин Блажени

Можете да превърнете яйцето в омлет, но е невъзможно да направите от омлета яйце. Помислете над този пример и над връзката му с такова понятие като времето.

Трудно е да се формулира понятието време. Философи и дори лингвисти имат право на своя интерпретация наравно с физиците.

Тук сме събрали някои опити да се формулира концепцията за време, някои интересни факти за времето и поглед върху света без време.

Австрийският физик Лудвиг Болцман през 1870 година е изказал идея, в която времето се асоциира с безпорядък. Физикът Шон Карол през 2010 година е пояснил: „Ако прилежно поставите листове хартия на своето бюро и излезете, то рано или късно на бюрото ще възникне безпорядък. Но много бихте се учудили, ако разхвърляните листове от само себе си се подредят в равни редици.

Фактически наблюдаваната от нас Вселена се е зародила преди 13,7 млрд. години от състояние на идеален ред… Вселената напомня на заводска играчка, която бавно се движи по инерция през последните 13,7 милиарда години, като постепенно спира.“

Алберт Айнщайн си е представял времето като четвърто измерение, отделно от нашето триизмерно пространство. Д-р Джулиън Барбур, който работи над квантовата гравитация и историята на науката, смята, че следващата голяма крачка във физиката може да стане отстраняването на времето.

„Обединението на общата теория на относителността и квантовата механика могат да изиграят своята роля в това… Ние стигаме до разбирането, че времето не съществува – пише той в своята книга „Краят на времето“. – Безспорно много хора ще приемат за абсурдна идеята, че времето не съществува. Не отричам могъщото явление, което сме надарили с названието време. Но какво е то всъщност? Смятам, че истинското явление прекалено много се отличава от представите на хората за него. Без споменаването на думата „време“ няма да ви хрумне да го наречете така.“

И продължава: „Размишленията за личния ми живот ме наведоха на мисълта, че трябва да ценим настоящето. То действително съществува и е доста по-прекрасно, отколкото осъзнаваме. Както са казвали римляните: „Carpe diem – живей днес.“

Как ще изглежда светът без времето? „Далеч не така, както изведнъж да усетим, че времето е спряло – пише д-р Барбур. – Обратното, нови, неподвластни на времето принципи обясняват защо усещаме течението на времето. Мисля, че трябва да преминем в друга, по-висша реалност, където нищо – нито небето, нито Земята – не се движи. Царство на покой.“

Каква роля играе възприятието? Съществуват ли култури, в които няма концепции за време?

Времето не се движи еднакво за всички в най-буквалния смисъл. Ако поставите изключително точни часовници на всеки етаж на висока сграда, ще се окаже, че на долните етажи времето тече по-бавно, отколкото на горните. Тази разлика във времето е само миг, една милиардна от секундата.

Особеностите във възприятието също пораждат различия.

Племето амондава, което живее в Амазония, има уникално възприятие за време. При тях отсъства представа за събитията, случили се в миналото или които трябва да се случат в близко бъдеще. В техния език не съществува думата „време“ и думи, които обозначават времеви интервали, например „месец“ или „година“.

„Не може да се каже, че това са „хора без време“ или „извън времето“, казва Крис Синха, професор по психология на езика от университета на Портсмут в Англия, в интервю за ВВС през 2011 г. – Представителите на племето амондава, както и други хора, могат да говорят за събития и тяхната последователност.

Това, което не сме открили при тях, е представата за време като за нещо независимо от събитията, която протичат едновременно с тях; те нямат понятия за време като нещо, което съпровожда събитията.“

Лингвистът Бенджамин Лий Уорф (1897–1941) е бил голям привърженик на относителното време. В работата си „Наука и лингвистика“ той пише, че езикът на индианците хопи „може да бъде наречен безвременен език… той не прави разлики между минало, настояще и бъдеще“.

Твърденията на Уорф по-късно били подложени на съмнение, но много лингвисти се съгласили, че в езика на хопи представата за времето е различно от представата в индоевропейските езици.

Лингвистите се разминават в мнението определя ли езикът, на който говори човек, неговия модел на мислене.

Кенийският философ Мбити смята, че възприятието за време при африканците влияе негативно върху развитието на континента. „В традиционното африканско мислене отсъства концепция за това, че историята се движи „напред“…

В резултат сред жителите на Африка отсъства „вяра в прогреса“, идеята, че развитието на човешката дейност и постиженията се движат от долната точка към горните стъпала. Хората не правят планове за бъдещето и не строят въздушни кули“, казва той.

Африканците разбират смяната на сезоните или други подобни естествени явления, но нямат представи за дългосрочно планиране или мисли за бъдещето, казва Мбити. И добавя, че неговите идеи са несъвършени и изискват допълнителен анализ, но от негова гледна точка, ако се позволи на африканците да разберат такава концепция като „бъдеще“, това би могло да допринесе за развитието на континента