Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
20.03.2015 18:43 -
Видимата структура на супер правителството в сянка
Видимата структура на супер правителството в сянка
Групата "Билдерберг"
Групата Билдерберг е създадена през 1952 г., но името си получава едва през 1954 г., когато неколцина сред най-влиятелните политически мъже в света се срещат в луксозния хотел Билдерберг в малкото холандско градче Остербек. От този момент започват да се срещат веднъж или няколко пъти в годината в най-луксозните хотели по света. На сбирките обсъждат свършената работа по международната програма за действие - Новия световен ред.
Един от инициаторите е със синя кръв - Бернхард Юилиус Кьорт Карел Годфрид Пиетер, принц на Липе-Бистерфелд, Холандия. Бивш офицер от СС и председател на организацията до 1976 г., когато е принуден да подаде оставка заради скандал Локхийд. След време мястото на починалия принц заема дъщеря му Беатрис. Сред членовете на този елитарен клуб са: Бил Клинтър, Пол Улфовиц, Хенри Кисинджър, Дейвид Рокфелер, Збигнев Бжежински, Тони Блеър и още много други известни политически личности, представители на бизнес средите и информационните средства.
За групата Билдерберг е писано много. Специален интерес представлява последната книга на журналиста Даниел Естулин Истинската история на групата "Билдерберг", В уводната част четем: "Вече повече от 50 години провеждат срещите си, на които никога не са допускани представители на печатни издания, никога не са правени изявления по повод изказвания на участниците, нито пък е разкриван дневният ред." Години наред Естулин е трън в очите на групата Билдерберг. Той е неуморим, когато трябва да разкрие мястото на тайните им сбирки, да получи информация отвътре, за да огласи какво се случва при затворени врати. Дори успява да заснеме участниците в една от срещите. Изнася публично всяка информация, до кято се добира. Събрал е в книга всичко, с което разполага, и всеки, на когото е присърце свободата и демокрацията, трябва задължително да я прочете.
Групата Билдерберг винаги е пазила в стрига тайна до последния момент провеждането на събранията и местоположението им. Присъствието е само покана, а ако името на някой от участниците бъде разкрито публични, не се допуска. Може би определението, дадено от лондонския в-к Таймс през 1977 г., донякъде разкрива защо всичко е толкова потайно: "Конгрегация на най-богатите, най-влиятелните люде в политиката и икономиката от западния свят, които тайно се срещат, за да планират събития, които по-късно изглеждат случайни." По този повод бившият министър на отбраната на Великобритания Денис Хийли заявява: "Това, което се случва в света, не е случайно. Това са събития, провокирани да се случат - независимо дали се отнасят до политиката, или до икономиката, като голяма част от тях са инсценирани от тези, които манипулират чрез парите."
От Айзенхауер нататък всеки американски президент членува или в групата Билдерберг, или в Съвета за външни отношения (CFR). Тяхната стратегия е да се създават конфликти и противоречия, в които елитът изцяло да контролира и двете воюващи групи. По тази причина никога досега не е имало значение каква е политическата окраска на участващите в срещите, защото поканите - всички до един, дължат привилегированите си позиции на силните на деня и на окултните им общества, Овластените марионетки на т. нар. демократично избрани правителства (премиери, държавни глави или политически секретари на партии) изпълняват най-старателно плановете на влиятелните си господари. А през това време хората тънат в неведение за всичко, което става, поради пълния контрол върху информационния свят. Групата Билдерберг с паралелно действащите структури - CFR, Тристранната комисия (основана от Дейвид Рокфелер и Збигнев Бжежински), Кралския институт за международни отношения - известен още като Чатъм хаус, със седалище в Лондон, трескаво работят, за да придвижат напред плановете за Новия световен ред, замислен от илюминатите. И Европейският съюз е тяхно творение - значима крачка по пътя към глобализацията. Затова Маргарет Тачър - един от видните членове на групата Билдерберг, когато отказва да въведе еврото като единна парична единица, незабавно е изведена от списъка на членуващите и е заменена с Джон Мейджър. Подобно на CFR, която винаги е финансирала най-противоречивите идеологии (от комунизма до фашизма), групата Билдерберг играе тъмна, нечиста и подмолна роля в политиката.
Книгата на Естулин описва характерния за окултните организации modus operandi (начин на действие) - организиране на срещи далече от прожекторите, за да могат да пилотират обществото според точките в дневния ред, записан в бележниците им. Това са групи, които са си поставили за цел да създадат един-единствен световен пазар, поставен под изключителен контрол на световното глобално правителство. Войни, преврати, убийства, финансови сривове, медийна обработка на общественото мнение (ежедневно тръбене на удобна за тях информация), образователни и научни програми са все инструменти, с които разполагат, за да манипулират обществеността, замъглявайки съзнанието на хората и държейки ги по този начин под контрол. Естулин цитира Рокфелер, който пише в мемоарите си: "Някои определят мен и семейството ми като "интернационалисти" и вярват, че участваме в тайни машинации, които работят срещу интересите на САЩ, и заговорничим с други люде от света, за да бъде създадена интегрирана политическа и икономическа структура, един Нов свят, ако щете... Ако в това ме обвиняват, признавам, че съм виновен, и се гордея с това."
Американската политическа група, която оказва най-голяма подкрепа на тази програма, се състои от т. нар. неоконсерватори - най-войнствено настроената групировка от дясното пространство. Сред членовете на групата Билдерберг са: Ричард Пърл (съветник в правителството на Буш), Майкъл Ледийн (сътрудник на американските секретни служби и лидер на неоконсерваторите), Рупърт Мърдок (медиен магнат, който притежава Скай), Съмър Греъм (от Вашингтон пост), Джим Хоугланд и Чарз Краутхамър (политически коментатори във Вашингтон таймс), политическите коментатори Томас Фридман, Уилям Ф. Бъкли младши Били Мойерс. Идеите и програмите се използват, за да се създават новини, които на свой ред се разпространяват от страниците на най-тиражираните списания и периодиката на най-големите издателски къщи в света. Или както твърди Естулин: "Т. нар. "свободен световен печат" е поставен напълно в услуга на групата "Билдерберг", като разпространява пропагандна информация, предварително съгласувана с нея." На хората по света още от ранно детство се внушава, че официално разпространяваната информация е истинска и достоверна. А тя умело се манипулира от елита, който упражнява контрол върху телевизията, печата и образователните планове в държавните и частните училища. Това е причината, поради която предаванията за спорт, мода и всякакъв друг род развлекателни програми се радват на добро здраве. Банкерите финансират индустрията на зрелищните и развлекателни продукции, за да държат масите в пълно невежество.
Случаят ,,Биргецио"
На 9 юни 2011г. срещу европарламентариста от Северната лига Марио Боргецио е използвана физическа сила, за това че се опитал да влезе в залата, където се провежда годишната среща на групата Билдербег. Случаят е отразен от официалния информационен ежедневник Кориере дела сера. Депутатът Марио Боргецио и сътрудникът му Макс Бастони (новоназначен общински съветник в Милано) отиват в хотела в Швейцария, където се провежда ежегодната срещан, и питат дали могат да присъстват. В отговор охраната не само че не изчаква Боргецио да се изкаже, а направо се нахвърля върху него и използвайки сила, го избутва през главния вход. Отървава се с леки наранявания, няколко драскотини и разбит нос. Тогава се намесват агенти от швейцарската полиция на Сейнт Мориц. Те обаче вместо да изслушат обясненията на европарламентариста, претърсват най-старателно него и асистента му, след което ги задържат. След няколко часа, прекарани в проверки, ги придружават като особено опасни престъпници до границата с Италия.
Нито една държавна институция в Италия не дръзва да разследва случая. И така групата Билдерберг успява да проведе сбирката си, необезпокоявана от нищо и от никого, в пищните и луксозни салони на швейцарския Гранд хотел Кемпински в Сейнт Мориц, в която участват около 130 души -подбрани измежду най-влиятелните представители на икономическата, политическата и банковата система. По време на срещата, чиято сигурност се обезпечава от хора на секретните служби съвместно със силите на реда, глобализаторите обсъждат и определят следващите крачки в развитието на финансовата криза, с която да се отнеме все повече национален суверенитет на държавите. Кризата е генерирала с цел да паднат еврото и доларът, така че да се наложи възприемането на една единна световна парична единица във възможно най-кратки скокове. Процес на централизиране на финансовата власт, който в очите на масите трябва да изглежда абсолютно непредвидим, неизбежен и необходим.
Тристранната комисия
Тристранната комисия е основана на 23 юни 1973г. от Дейвид Рокфелер (президент на Чейс Манхатън банк) заедно с други ръководители на групата Билдерберг и на CFR - Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински (професор от Колумбийския университет). Членовете й са повече от 200 влиятелни персони, идващи от три района на света (Европа, Япония и Северна Америка), а седалището е в Ню Йорк на 45-а улица Но: 345.
Основната цел е насърчаване на все по-тясното сътрудничество между всички държави в света, което повече от ясно се декларира в Учредителния акт: ,,След извършен анализ на най-значимите въпроси, които са предмет на конфронтация между Америка и Япония, Комисията полага усилия в разработването на практически предложения, насочени към съвместни действия. В нея участват 200 забележителни личности, ангажирани в различни сектори и представители на три региона". Както групата Билдербег, така и Тристранната комисия е в състояние да упражнява силен натиск на правителствено ниво, за да осъществи във възможно най-кратки срокове крайната си цел - глобализацията.
За стартиране на дейността й началните финансови средства се предоставят главно от Рокфелер и Фондация Тисен, а по-скромни суми даряват предприятия, които се контролират от елита - Дженерал Моторс, Ексон, Кока-Кола, списание Тайм, Си Би Ес и уелс Фарго банк. Сред по-изявените личности в организацията откриваме името на президента на САЩ Джими Картър - поредната държавна марионетка, която моделира речите си според идеологическите насоки, диктувани от Збигнев Бженински. Забележете че администрацията на Картър гъмжи от членове на Тристранната комисия - Уолтър Мондейл (вицепрезидент), Сайрънс Ванс (държавен секретар), Уорън Кристофър (помощник държавен секретар и държавен секретар в правителството на Бил Клинтън), Харолд Браун (министър на отбраната, член и на CFR), Фред Бергстен (заместник министър на финансите и отговарящ по международните въпроси, член и на CFR), Пол Уорнк (главен преговарящ по разоръжаването, член и на CFR), Андрю Йънг (посланик в ООН, член и на CFR), Пол А. Волкър (президент на комисията на Федералния резерв, член и на CFR, и на групата Билдербег), Збигнев Бжежински (съветник на президента по националната сигурност). Списък с членовете се публикува всяка година в официалния сайт на Тристранната комисия и в някои специализирани издания.
Кралският институт за международни отношения ,,Чатъм хаус"
През 1919г. елитът организира във Версай конференция по проблемите на мира, а през 1920г. създава Кралския институт за международни отношения. Тази организация днес е под покровителството на Британската корона и играе важна воля в световната политика. Назначава за свои почетни членове президентите и министрите на Великобритания и тези от страните, включени в Общността на нациите, наследник на Британската общност.
Президентите, премиерите и политическият елит от цял свят участват в конференциите, провеждани се предимно при закрити врати, изрично посочено в правилата: ,,Когато се провежда среща, съгласно правилата на ,,Чатъм хаус" участниците са свободни да използват получената информация, но без да разкриват нито самоличността, нито политическата принадлежност на докладчиците или на който и да било друг участник; също така е забранено да се разкрива, че информацията е получена по време на среща на Кралския институт". И както всички организации, които насърчават и работят за настъпването на Новия световен ред, и тази се ползва от финансовата подкрепа на едрите финансови кръгове. а енергийната й програма и програмата за опазване на околната среда се субсидират от най-големите петролни компании, от производителите на въглища, и електричество, както и от Агенцията за атомна енергия.
Основните акционери на Чатъм хаус са: Гаранционен фонд Морган от Ню Йорк (на Дж.П.Морган), групата Варбург, Министерството на външните работи и Министерството на отбраната на Великобритания, дружеството Ер Ти Зет - англо - американска корпорация, Бритиш Петролиум, Шел Интернешънал, Британската банка, банка Барклис, банка Лайдс, национална банка Уестминстър, братята Купърс и Либранд, Юниливър - англо-американски тютюнев концерн, Бритиш Еъроспейс, Економист, Джерард Аткинс енд Ко, Джон Суайър и синове и ЕНИ (италианска национална компания за природни енергоизточници ) Сред останалите се натъкваме на имената на някои от най-важните информационни средства в света: Ей Би Си Нюз Интерконтинентал, Си Би Ес Нюз, Ен Би Си Нюз Инк., английския канал 4, Индипендънт Телевижън Нюз, Фуджи Телевижън, Шпигел, Юръпиън, Файненшъл таймс, Гардиън, Индипендънт, Индипендънт он сънди, Обзървър, Дейли телеграф, таймс, Скотсмън, Йоркшир Пост, международната информационна агенция Ройтер, Ню Йорк Таймс, Вашингтон пост, Уолстрийт джърнъл, Рийдърс Дойджест, Би Би Си Уърлд Сървис - предаванията за чужбина, и самото радио Би Би Си.
Съветът на външните отношения (CFR)
Съветът за външни отношения е създаден през 1921г. с капитали на Рокфелер и на други големи финансисти от елита. Членовете му работят успоредно с Чатън хаус, за да създадат други подставени организации и да ги внедрят във всички сфери на обществения, политическия и икономическия живот на страните. Става ясно, че действията, насочени към осъществяването на Новия Световен ред, се финансират и контролират пряко от международния купол на големите банкери, които задкулисно се управляват от фамилията Ротшилд, Така се създават организации, като Световната банка, Международният валутен фонд, Американска асоциацията за външна политика, Съветът за глобални въпроси, Консултативният съвет за търговия.
Първостепенна цел на CFR е да гарантира тоталното манипулиране на информацията в средствата за масово осведомяване. Задачата е поверена на фамилия Рокфелер, която подпомага финансово издателството на Хенри Лус, за да стартира тиражирането на редица национални списания - Лайф, Тайм, Форчън и много други. Спонсорира и братята Колс, които издават сп.Виж, както и национални ежедневници, Юджийн Майер - основател на CFR, например закупува едни от най-престижните световни вестници - Вашингтон пост, Нюзуик, сп.Уикли и други авторитетни издания. Киноиндустрията, подобно на медиите, също служи за манипулиране на общественото мнение.
Елитът подбира и вербува за каузата си най-ерудираните и интелигентни представители от всички области на човешкото познание - изобразително изкуство, литература, образование, наука, финанси и промишленост. Да диктува правилата при образователното и културното формиране на младите хора в училищата и университетите е сред основните приоритети за упражняване на контрол.
В сп.Харпър в броя му от юли 1958г. се прокрадва статиия на Джоузеф Крафт - член на CFR, със заглавие Училище за статисти, в която посочва, че американският полковник Едуард Мандел Хауз (съветник в сянка на президента Удроу Уилсън) е сред основателите. А списъкът с членове продължава с представители на каймака на обществото в лицето на големи банкери, ректори на университети, директори на вестници, директори на фондациите Форд, Рокфелер, американските президенти Хувър, Айзенхауер, Джонсън, Никсън, както и американските държавни секретари Стетиниъс, Ачесън, Дълес, Хъртър и Ръск.
Статутът на CFR датира от 1921г. когато е закупена и сградата на Ню Йорк, където се помещава административното седалище. Днес асоциацията наброява около 1400 членове.
Виж ТУК
Групата "Билдерберг"Групата Билдерберг е създадена през 1952 г., но името си получава едва през 1954 г., когато неколцина сред най-влиятелните политически мъже в света се срещат в луксозния хотел Билдерберг в малкото холандско градче Остербек. От този момент започват да се срещат веднъж или няколко пъти в годината в най-луксозните хотели по света. На сбирките обсъждат свършената работа по международната програма за действие - Новия световен ред.
Един от инициаторите е със синя кръв - Бернхард Юилиус Кьорт Карел Годфрид Пиетер, принц на Липе-Бистерфелд, Холандия. Бивш офицер от СС и председател на организацията до 1976 г., когато е принуден да подаде оставка заради скандал Локхийд. След време мястото на починалия принц заема дъщеря му Беатрис. Сред членовете на този елитарен клуб са: Бил Клинтър, Пол Улфовиц, Хенри Кисинджър, Дейвид Рокфелер, Збигнев Бжежински, Тони Блеър и още много други известни политически личности, представители на бизнес средите и информационните средства.
За групата Билдерберг е писано много. Специален интерес представлява последната книга на журналиста Даниел Естулин Истинската история на групата "Билдерберг", В уводната част четем: "Вече повече от 50 години провеждат срещите си, на които никога не са допускани представители на печатни издания, никога не са правени изявления по повод изказвания на участниците, нито пък е разкриван дневният ред." Години наред Естулин е трън в очите на групата Билдерберг. Той е неуморим, когато трябва да разкрие мястото на тайните им сбирки, да получи информация отвътре, за да огласи какво се случва при затворени врати. Дори успява да заснеме участниците в една от срещите. Изнася публично всяка информация, до кято се добира. Събрал е в книга всичко, с което разполага, и всеки, на когото е присърце свободата и демокрацията, трябва задължително да я прочете.
Групата Билдерберг винаги е пазила в стрига тайна до последния момент провеждането на събранията и местоположението им. Присъствието е само покана, а ако името на някой от участниците бъде разкрито публични, не се допуска. Може би определението, дадено от лондонския в-к Таймс през 1977 г., донякъде разкрива защо всичко е толкова потайно: "Конгрегация на най-богатите, най-влиятелните люде в политиката и икономиката от западния свят, които тайно се срещат, за да планират събития, които по-късно изглеждат случайни." По този повод бившият министър на отбраната на Великобритания Денис Хийли заявява: "Това, което се случва в света, не е случайно. Това са събития, провокирани да се случат - независимо дали се отнасят до политиката, или до икономиката, като голяма част от тях са инсценирани от тези, които манипулират чрез парите."
От Айзенхауер нататък всеки американски президент членува или в групата Билдерберг, или в Съвета за външни отношения (CFR). Тяхната стратегия е да се създават конфликти и противоречия, в които елитът изцяло да контролира и двете воюващи групи. По тази причина никога досега не е имало значение каква е политическата окраска на участващите в срещите, защото поканите - всички до един, дължат привилегированите си позиции на силните на деня и на окултните им общества, Овластените марионетки на т. нар. демократично избрани правителства (премиери, държавни глави или политически секретари на партии) изпълняват най-старателно плановете на влиятелните си господари. А през това време хората тънат в неведение за всичко, което става, поради пълния контрол върху информационния свят. Групата Билдерберг с паралелно действащите структури - CFR, Тристранната комисия (основана от Дейвид Рокфелер и Збигнев Бжежински), Кралския институт за международни отношения - известен още като Чатъм хаус, със седалище в Лондон, трескаво работят, за да придвижат напред плановете за Новия световен ред, замислен от илюминатите. И Европейският съюз е тяхно творение - значима крачка по пътя към глобализацията. Затова Маргарет Тачър - един от видните членове на групата Билдерберг, когато отказва да въведе еврото като единна парична единица, незабавно е изведена от списъка на членуващите и е заменена с Джон Мейджър. Подобно на CFR, която винаги е финансирала най-противоречивите идеологии (от комунизма до фашизма), групата Билдерберг играе тъмна, нечиста и подмолна роля в политиката.
Книгата на Естулин описва характерния за окултните организации modus operandi (начин на действие) - организиране на срещи далече от прожекторите, за да могат да пилотират обществото според точките в дневния ред, записан в бележниците им. Това са групи, които са си поставили за цел да създадат един-единствен световен пазар, поставен под изключителен контрол на световното глобално правителство. Войни, преврати, убийства, финансови сривове, медийна обработка на общественото мнение (ежедневно тръбене на удобна за тях информация), образователни и научни програми са все инструменти, с които разполагат, за да манипулират обществеността, замъглявайки съзнанието на хората и държейки ги по този начин под контрол. Естулин цитира Рокфелер, който пише в мемоарите си: "Някои определят мен и семейството ми като "интернационалисти" и вярват, че участваме в тайни машинации, които работят срещу интересите на САЩ, и заговорничим с други люде от света, за да бъде създадена интегрирана политическа и икономическа структура, един Нов свят, ако щете... Ако в това ме обвиняват, признавам, че съм виновен, и се гордея с това."
Американската политическа група, която оказва най-голяма подкрепа на тази програма, се състои от т. нар. неоконсерватори - най-войнствено настроената групировка от дясното пространство. Сред членовете на групата Билдерберг са: Ричард Пърл (съветник в правителството на Буш), Майкъл Ледийн (сътрудник на американските секретни служби и лидер на неоконсерваторите), Рупърт Мърдок (медиен магнат, който притежава Скай), Съмър Греъм (от Вашингтон пост), Джим Хоугланд и Чарз Краутхамър (политически коментатори във Вашингтон таймс), политическите коментатори Томас Фридман, Уилям Ф. Бъкли младши Били Мойерс. Идеите и програмите се използват, за да се създават новини, които на свой ред се разпространяват от страниците на най-тиражираните списания и периодиката на най-големите издателски къщи в света. Или както твърди Естулин: "Т. нар. "свободен световен печат" е поставен напълно в услуга на групата "Билдерберг", като разпространява пропагандна информация, предварително съгласувана с нея." На хората по света още от ранно детство се внушава, че официално разпространяваната информация е истинска и достоверна. А тя умело се манипулира от елита, който упражнява контрол върху телевизията, печата и образователните планове в държавните и частните училища. Това е причината, поради която предаванията за спорт, мода и всякакъв друг род развлекателни програми се радват на добро здраве. Банкерите финансират индустрията на зрелищните и развлекателни продукции, за да държат масите в пълно невежество.
Случаят ,,Биргецио"
На 9 юни 2011г. срещу европарламентариста от Северната лига Марио Боргецио е използвана физическа сила, за това че се опитал да влезе в залата, където се провежда годишната среща на групата Билдербег. Случаят е отразен от официалния информационен ежедневник Кориере дела сера. Депутатът Марио Боргецио и сътрудникът му Макс Бастони (новоназначен общински съветник в Милано) отиват в хотела в Швейцария, където се провежда ежегодната срещан, и питат дали могат да присъстват. В отговор охраната не само че не изчаква Боргецио да се изкаже, а направо се нахвърля върху него и използвайки сила, го избутва през главния вход. Отървава се с леки наранявания, няколко драскотини и разбит нос. Тогава се намесват агенти от швейцарската полиция на Сейнт Мориц. Те обаче вместо да изслушат обясненията на европарламентариста, претърсват най-старателно него и асистента му, след което ги задържат. След няколко часа, прекарани в проверки, ги придружават като особено опасни престъпници до границата с Италия.
Нито една държавна институция в Италия не дръзва да разследва случая. И така групата Билдерберг успява да проведе сбирката си, необезпокоявана от нищо и от никого, в пищните и луксозни салони на швейцарския Гранд хотел Кемпински в Сейнт Мориц, в която участват около 130 души -подбрани измежду най-влиятелните представители на икономическата, политическата и банковата система. По време на срещата, чиято сигурност се обезпечава от хора на секретните служби съвместно със силите на реда, глобализаторите обсъждат и определят следващите крачки в развитието на финансовата криза, с която да се отнеме все повече национален суверенитет на държавите. Кризата е генерирала с цел да паднат еврото и доларът, така че да се наложи възприемането на една единна световна парична единица във възможно най-кратки скокове. Процес на централизиране на финансовата власт, който в очите на масите трябва да изглежда абсолютно непредвидим, неизбежен и необходим.
Тристранната комисия
Тристранната комисия е основана на 23 юни 1973г. от Дейвид Рокфелер (президент на Чейс Манхатън банк) заедно с други ръководители на групата Билдерберг и на CFR - Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински (професор от Колумбийския университет). Членовете й са повече от 200 влиятелни персони, идващи от три района на света (Европа, Япония и Северна Америка), а седалището е в Ню Йорк на 45-а улица Но: 345.
Основната цел е насърчаване на все по-тясното сътрудничество между всички държави в света, което повече от ясно се декларира в Учредителния акт: ,,След извършен анализ на най-значимите въпроси, които са предмет на конфронтация между Америка и Япония, Комисията полага усилия в разработването на практически предложения, насочени към съвместни действия. В нея участват 200 забележителни личности, ангажирани в различни сектори и представители на три региона". Както групата Билдербег, така и Тристранната комисия е в състояние да упражнява силен натиск на правителствено ниво, за да осъществи във възможно най-кратки срокове крайната си цел - глобализацията.
За стартиране на дейността й началните финансови средства се предоставят главно от Рокфелер и Фондация Тисен, а по-скромни суми даряват предприятия, които се контролират от елита - Дженерал Моторс, Ексон, Кока-Кола, списание Тайм, Си Би Ес и уелс Фарго банк. Сред по-изявените личности в организацията откриваме името на президента на САЩ Джими Картър - поредната държавна марионетка, която моделира речите си според идеологическите насоки, диктувани от Збигнев Бженински. Забележете че администрацията на Картър гъмжи от членове на Тристранната комисия - Уолтър Мондейл (вицепрезидент), Сайрънс Ванс (държавен секретар), Уорън Кристофър (помощник държавен секретар и държавен секретар в правителството на Бил Клинтън), Харолд Браун (министър на отбраната, член и на CFR), Фред Бергстен (заместник министър на финансите и отговарящ по международните въпроси, член и на CFR), Пол Уорнк (главен преговарящ по разоръжаването, член и на CFR), Андрю Йънг (посланик в ООН, член и на CFR), Пол А. Волкър (президент на комисията на Федералния резерв, член и на CFR, и на групата Билдербег), Збигнев Бжежински (съветник на президента по националната сигурност). Списък с членовете се публикува всяка година в официалния сайт на Тристранната комисия и в някои специализирани издания.
Кралският институт за международни отношения ,,Чатъм хаус"
През 1919г. елитът организира във Версай конференция по проблемите на мира, а през 1920г. създава Кралския институт за международни отношения. Тази организация днес е под покровителството на Британската корона и играе важна воля в световната политика. Назначава за свои почетни членове президентите и министрите на Великобритания и тези от страните, включени в Общността на нациите, наследник на Британската общност.
Президентите, премиерите и политическият елит от цял свят участват в конференциите, провеждани се предимно при закрити врати, изрично посочено в правилата: ,,Когато се провежда среща, съгласно правилата на ,,Чатъм хаус" участниците са свободни да използват получената информация, но без да разкриват нито самоличността, нито политическата принадлежност на докладчиците или на който и да било друг участник; също така е забранено да се разкрива, че информацията е получена по време на среща на Кралския институт". И както всички организации, които насърчават и работят за настъпването на Новия световен ред, и тази се ползва от финансовата подкрепа на едрите финансови кръгове. а енергийната й програма и програмата за опазване на околната среда се субсидират от най-големите петролни компании, от производителите на въглища, и електричество, както и от Агенцията за атомна енергия.
Основните акционери на Чатъм хаус са: Гаранционен фонд Морган от Ню Йорк (на Дж.П.Морган), групата Варбург, Министерството на външните работи и Министерството на отбраната на Великобритания, дружеството Ер Ти Зет - англо - американска корпорация, Бритиш Петролиум, Шел Интернешънал, Британската банка, банка Барклис, банка Лайдс, национална банка Уестминстър, братята Купърс и Либранд, Юниливър - англо-американски тютюнев концерн, Бритиш Еъроспейс, Економист, Джерард Аткинс енд Ко, Джон Суайър и синове и ЕНИ (италианска национална компания за природни енергоизточници ) Сред останалите се натъкваме на имената на някои от най-важните информационни средства в света: Ей Би Си Нюз Интерконтинентал, Си Би Ес Нюз, Ен Би Си Нюз Инк., английския канал 4, Индипендънт Телевижън Нюз, Фуджи Телевижън, Шпигел, Юръпиън, Файненшъл таймс, Гардиън, Индипендънт, Индипендънт он сънди, Обзървър, Дейли телеграф, таймс, Скотсмън, Йоркшир Пост, международната информационна агенция Ройтер, Ню Йорк Таймс, Вашингтон пост, Уолстрийт джърнъл, Рийдърс Дойджест, Би Би Си Уърлд Сървис - предаванията за чужбина, и самото радио Би Би Си.
Съветът на външните отношения (CFR)
Съветът за външни отношения е създаден през 1921г. с капитали на Рокфелер и на други големи финансисти от елита. Членовете му работят успоредно с Чатън хаус, за да създадат други подставени организации и да ги внедрят във всички сфери на обществения, политическия и икономическия живот на страните. Става ясно, че действията, насочени към осъществяването на Новия Световен ред, се финансират и контролират пряко от международния купол на големите банкери, които задкулисно се управляват от фамилията Ротшилд, Така се създават организации, като Световната банка, Международният валутен фонд, Американска асоциацията за външна политика, Съветът за глобални въпроси, Консултативният съвет за търговия.
Първостепенна цел на CFR е да гарантира тоталното манипулиране на информацията в средствата за масово осведомяване. Задачата е поверена на фамилия Рокфелер, която подпомага финансово издателството на Хенри Лус, за да стартира тиражирането на редица национални списания - Лайф, Тайм, Форчън и много други. Спонсорира и братята Колс, които издават сп.Виж, както и национални ежедневници, Юджийн Майер - основател на CFR, например закупува едни от най-престижните световни вестници - Вашингтон пост, Нюзуик, сп.Уикли и други авторитетни издания. Киноиндустрията, подобно на медиите, също служи за манипулиране на общественото мнение.
Елитът подбира и вербува за каузата си най-ерудираните и интелигентни представители от всички области на човешкото познание - изобразително изкуство, литература, образование, наука, финанси и промишленост. Да диктува правилата при образователното и културното формиране на младите хора в училищата и университетите е сред основните приоритети за упражняване на контрол.
В сп.Харпър в броя му от юли 1958г. се прокрадва статиия на Джоузеф Крафт - член на CFR, със заглавие Училище за статисти, в която посочва, че американският полковник Едуард Мандел Хауз (съветник в сянка на президента Удроу Уилсън) е сред основателите. А списъкът с членове продължава с представители на каймака на обществото в лицето на големи банкери, ректори на университети, директори на вестници, директори на фондациите Форд, Рокфелер, американските президенти Хувър, Айзенхауер, Джонсън, Никсън, както и американските държавни секретари Стетиниъс, Ачесън, Дълес, Хъртър и Ръск.
Статутът на CFR датира от 1921г. когато е закупена и сградата на Ню Йорк, където се помещава административното седалище. Днес асоциацията наброява около 1400 членове.
Виж ТУК
Подписвайте Клетвата на Държавния Патриа...
Българите говорят славянски, но са по-бл...
„Интерстелар“ – как да предадем Вселенат...
Българите говорят славянски, но са по-бл...
„Интерстелар“ – как да предадем Вселенат...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
