Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2014 18:16 - В Чили избесиха комунистите и банкерите, хората вече са богати
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  В Чили избесиха комунистите и банкерите, хората вече са богати

Формулата за икономически растеж е само една – силна банкова дисциплина, железни закони, тежки наказания и ангажиране на всички работоспособни в дейностите, където са най-полезни. Така от 1973 година до последните месеци на 1990 година Чили става износител №1 в Южна Америка. 

Първите стъпки на военните и консерваторите в страната, водена от Аугусто Пиночет, са ясни:

- Трудова повинност за всички банкери, уличени в измами и кражби, за кражби над 500 000 долара са прилагат две мерки – обесване или разстрел;

- Забрана на комунистическата партия, преследване на доставчиците на оръжие, наказание за всички, които паразитизират около обществото и водят до анархия в страната;

- Бързо прилагане на оздравителни мерки за раздутите и губещи предприятия. Който може да е миньор, работи като такъв, който е добър в металургията – отива там и работи срещу двойно почасово заплащане през събота и неделя;

- Стимулиране на младите семейства с 12 месечни доплащания към майчинските със 198 долара, което за периода от 1973-1983 година покрива всички храни от първа необходимост плюс дрехи за пеленачета;

- Отпускане на 3-кратни помощи за малките семейни ферми, магазини, хотели и ресторанти. Всяка с по 1800 долара, силата им в днешни дни се равнява на 5600 долара;

- Силен износ на суровини към големите индустриални държави – руди, въглища, метални профили, изделия, вино, зърнени храни, текстил и машинни елементи;

По доход на глава от населението Чили по данни на Световната банка е на първо място измежду страните в Латинска Америка, а по покупателна способност на второ място. Икономиката на страната е доста пазарно ориентирана. Страната е най-големия износител в Южна Америка. Изнася предимно суровини-на първо място мед, също вина, дървен материал и рибни продукти. Чили разполага с най-големите залежи на мед в света и е най-големия износител на тази суровина. Това прави икономиката и финансите на страната силно зависими от международните цени на медта.

image

През 2004 г. Чили изпреварва Норвегия и става най-големия износител на сьомга в света. По-голямата част от фермите за отглеждане на сьомга са собственост на норвежки и японски фирми.



Последните двадесетина години бележат силно развитие на винопроизводството в Чили. Макар и първите лози да са донесени в страната още от испанските колонизатори до средата на 1980-те години износът на Чили на вина възлиза на 10 милиона щатски долара. 13 години по-късно износът вече възлиза на 550 милиона USD. Първата крупна инвестиция в чилийското винопроизводство е направена от испанската фирма Miguel Torres през 1981 г.

Разпределение на Чилийската външна търговия по региони (2004):

Износ – общо 30,895 милиарда долара
Внос – общо 22,361 милиарда долара
Износ за Европа – 27% (за ЕС – 25%)
Внос от Европа – 17% (от ЕС – 16%)
Износ за Азия – 36%
Внос от Азия – 19%
Износ за Америка – 35%
Внос от Америка – 58%
Износ за САЩ – 15%
Внос от САЩ – 15%

Началото е поставено в средата на миналия век

Всичко започна през 1956 година, когато Икономическият факултет на Католическия университет в Чили подписа тригодишно споразумение за сътрудничество с Департамента по икономика на Чикагския университет. Това споразумение беше силно подкрепяно от Албион Патерсън, визионера – представител в Чили на програмата USAID (американска агенция за международно развитие – United States Agency for International Development – б.пр.), и беше подновено два пъти за общо девет години. Двамата декани, Хулио Кана от Католическия университет и Теодор Шулц от Чикагския университет, показаха забележителен кураж, а професор Ал Харбергер посвети живота си на осъществяването на този така наречен “Чилийски проект”. Забележителният пренос на идеи, който се състоя тогава, създаде най-добрия икономически факултет в Латинска Америка. През 60-те години стотици студенти като мен учеха сериозно икономика и откриваха идеите за стопанска политика, основана на индивидуална свобода и частно предприемачество.

imageСкоро имаше критична маса от пропазарни икономисти с обща диагноза за икономическите проблеми на страната и сходни възгледи за нужните решения. Тъй като идеите имат последици, тази група започна да влияе на обществения дебат и получи названието “чикагските момчета”. Когато получих своята диплома по икономика в Чили през 1970 година реших, че, след 4 години интензивно и заслужаващо си обучение в един факултет, който от интелектуална гледна точка беше един “изцяло притежаван филиал” на Чикагския университет, би било обогатяващо да отида в друг университет за по-нататъшното си обучение. Така, нарушавайки традицията, аз отидох в Харвард за моята магистърска и докторска степен по икономика. Години по-късно, когато вече бях министър, някои вестници започнаха да ме наричат “чикагско момче”, но “харвардски мъж”. Аз наистина се гордея, че съм и двете.





През четирите ми години в Кеймбридж (Кеймбридж е район в близост до Бостън, в който се намира Харвардският университет – б.пр.) аз не само задълбочих познанията си по икономика и други обществени науки, но и се потопих в ободряващия климат на свобода в американското общество. В търсене на крайните причини за успеха на Америка, аз станах страстен почитател на бащите основатели и на техните два завета към света: Декларацията за независимост и Конституцията на републиката. Също така получих дълбоко вдъхновение от трудовете на мислители на свободата като Джон Лок, Адам Смит, Фредерик Бастиа, Фридрих Хайек, Карл Попър, Лудвиг фон Мизес и Милтън Фридман (в чиято книга от 1962 година “Капитализъм и свобода” за първи път прочетох за идеята за приватизиране на социалното осигуряване). През тези години в мен не само се разви най-силната възможна привързаност към великата страна, в която учех (включително един роден в Америка син), но също така и една пламенна мечта: да допринеса за освобождението на собствената си страна от бедност и всички форми на потисничество чрез фундаментални икономически и политически реформи, основани на индивидуалната свобода.

Междувременно идването на власт на комунизма в Куба и усилията на кубинското правителство да създаде, по думите на Че Гевара, “паралелен Виетнам” в Латинска Америка доведе първо до насилия и тероризъм в Чили, а в крайна сметка – до проваляне на една политическа система, която не можеше да се защитава срещу онези, които не криеха своето презрение към това, което наричаха “буржоазна демокрация”. Скоро след това новата военна хунта, която беше призована с историческото съгласие на Камарата на представителите от 22 август 1973 година след изобличаване на двадесет конкретни конституционни и правни нарушения на марксисткото правителство, реши да покани “чикагските момчета” да помогнат за възстановяването на съсипаната икономика и истинската революция в Чили започна: радикално, всеобхватно и устойчиво движение към свободни пазари.

Аз пропуснах тази драма в моята страна, но в края на 1974 година се сблъсках с един много труден избор: да остана в Бостън, наслаждавайки се на академичния живот, който обичах толкова много, или да се върна, за да помогна за създаването от пепелта на старата на една нова страна, отдадена на свободата. Когато се върнах знаех, че пътят напред е пълен с опасности и рискове. Почти веднага станах много активен в популяризирането на идеите на свободата в публичния дебат. Две години по-късно, през май 1977 година, изнесох публична реч, в която описах възможното бъдеще за страната, ако бързо се придвижим към икономическа и политическа свобода. На следващия ден бях поканен от президента, генерал Пиночет, когото не бях срещал преди това, за да повторя речта пред него и целия кабинет, и през декември 1978 година станах чилийски министър на труда и социалното осигуряване с две големи цели: създаване на нова социалноосигурителна система и реформиране на негъвкавия и възпрепятстващ заетостта трудов закон в страната.

Моите идеи за социално-осигурителна реформа тогава бяха част от една цялостна визия за свободния пазар и свободното общество в Чили. В министерството събрах един чудесен екип да ми помага в проектирането не само на новата система, но също така и на стратегията за прехода към нея. В продължение на десетилетия тези, които се стремяха към социалноосигурителна реформа, се проваляха, защото техните планове бяха частични и с много недостатъци. Аз реших, че ние трябва да “хванем бика за рогата”. Моето мото беше “радикална реформа с консервативно изпълнение”. Спомням си, че често повтарях на екипа си, че няма нищо толкова приятно в живота колкото това да правиш нещо, което останалите смятат за невъзможно. Ние бяхме обединени с вярата в силата на идеите и от нашето убеждение, че можем да направим нещо, което ще е от голямо значение за милиони чилийски работници.

Виж повече ТУК




Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 35196133
Постинги: 21367
Коментари: 21404
Гласове: 29887
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031