Цесиите на депозити в КТБ – законна сделка или двойно ограбване?   Автор: БиволъДата на публикуване ноември 11, 2014В: Банки "Гнили Ябълки", Водещи, Потеря

В последните дни преди очакваното отнемане на лиценза на КТБ и обявяването ѝ в несъстоятелност големите вложители, които имат средства по сметки в банката над гарантирания размер, съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките, изпаднаха в трескава паника и потърсиха начин да минимизират загубите си, защото не вярват, че в резултат от осребряването на масата на несъстоятелността ще им бъдат възстановени дори и частично техните вземания.

Единият от квесторите на КТБ – Станислав Лютов (бивш синдик нa БГА „Балкан”) направи публично изявление, че цесиите не накърнявали масата на несъстоятелността и че банката е само регистратор на волеизявленията за прихващане в резултат на сключени договори за цесия.  Считаме, че това е погрешна интерпретация на истината и предлагаме анализ на действителната схема, по която се извършват сделките.

В момента от предлагането на цесии по депозити се възползват главно дружества, които са големи корпоративни клиенти на КТБ и имат отпуснати кредити от нея, като например „Дунарит” АД, „Литекс моторс” АД и др. Мащабът на сделките е впечатляващ. По информация на Биволъ само за един ден са цедирани 50 млн., а общия размер непрекъснато расте. Допускаме, че вече достига 1,5 млрд. лева, колко точно трябва да кажат синдиците, които предстои да бъдат назначени от Фонда за гарантиране на влоговете.

Офертите за прехвърляне на вземания дори се обявяват официално в Интернет.

http://www.genimexinvest.eu/index.php?t=82#genimexinvest

Както може да се проследи, въпросната фирма “Генимекс инвест”, собственост на ловешкия бизнесмен Георги Георгиев, е един от големите кредитополучатели от КТБ, с получена сума в размер на 8 744 119 лв.  Същото важи и за “Литекс комерс” и “Литекс моторс” под контрола на Гриша Ганчев*, съответно с 7 768 603 лв. и 58 963 161 лв. Сумите са от неофициален (но и неопроверган) списък на големите кредитополучатели на КТБ към края на 2013 г., публикуван от в. Капитал през юли т.г.

Ганчев беше доскорошен партньор на Василев в “Петрол“, като след затварянето на КТБ официално овладя дружеството и премести седалището му в Ловеч. “Дунарит“ АД, която дължи 69 372 038 е свързана с Цветан Василев чрез Хедж Инвестмънт Фънд и ТЦ-ИМЕ.

Предприемчиви мениджъри и адвокати са създали стройна организация, която насочва отделните вложители към тези дружества, за да бъдат сключени договори за цесия на техните вземания при изключително неизгодни условия. По признания на депозитари те са насочвани към съответните цесионери от отстранените в момента бивши управители на КТБ. Ако се приеме, че голяма част от длъжниците на банката са именно свързани с мажоритарния собственик Цветан Василев лица и фирми, то последващото контролирано цедиране и прихващане по задължения може да бъде разглеждано като втори етап на ограбване парите на вложителите.

Цесията (прехвърлянето на вземане върху нов кредитор) е уредена в  чл. 99 и 100 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). За да има новият кредитор мотив и изгода от това, цената на тази сделка трябва да е по-ниска от действителния размер на прехвърляното вземане и в конкретния случай да има възможност за извършване на прихващане по смисъла на чл. 103 и следващи от ЗЗД на придобитото вземане срещу съществуващо  кредитно задължение към КТБ. При такава сделка вложителите в КТБ, които на практика са нейни кредитори, прехвърлят влоговете си, т.е. вземанията си към банката на нейни кредитополучатели. В резултат последните стават нови кредитори на банката и имат едновременно зaдължения КЪМ и вземания ОТ нея. В това си качество имат право да поискат кредитите им да бъдат прихванати, т.е. сторнирани срещу придобитите от тях права върху депозитите.

Биволъ успя да се снабди с договор за цесия, който се предлага на големи депозитари, насочени да цедират вземанията си от КТБ на “Литекс моторс” АД. Според документa, с който разполагаме, плащането от цесионера /Литекс/ на цедента /вложител Х/ е поставено в зависимост от извършването на прихващане, т. е. от волята на законните представители (квестори или синдици) на третото лице, каквото в случая се явява КТБ. Много е важно да се види, че то е разсрочено за 18 месеца, считано от датата на осчетоводяване на прихващането от страна на КТБ, като е уговорен 6-месечен гратисен период, в който на цедента не се изплащат никакви суми.

Договор за цесия

Важно е да отбележим, че 18 месеца са всъщност период от година и половина, в който дейността на цесионера би могла да бъде прекратена или прехвърлена на друго дружество, а първоначалното дружество-длъжник да бъде обявено в несъстоятелност. Законът допуска възможността например датата на неплатежоспособност на цесионера да предхожда датата на всички сключени от него договори за цесия. По този начин, съвсем “законно” и невъзвратимо надеждите на цедентите да получат дори част от парите си от новия им длъжник могат да се окажат изиграни.

Във въпросния образец на договор изрично е предвидено, че цесионерът не дължи на цедента лихви. Направена е и уговорка, че ако в срок от два месеца след подписването на договора за цесия не бъде извършено прихващане, отразено в съответните банкови операции, то този договор ще се счита за прекратен с обратно действие. Това означава, че цесионерът не носи никаква отговорност и целият риск се поема и носи от цедента. При положение, че той не участва в прихващането и осъществяването му, значи процесът не зависи по никакъв начин от неговата воля, а от обективни и субективни фактори, които са извън неговата правна сфера. Като към тези условия се прибави и това, чевземанията на големите вложители в последните дни се прехвърляха срещу цена, сконтирана с от 40 % до 60 %, картината придобива съвсем ясни очертания.

За илюстрация на ситуацията предлагаме следния пример: Вие сте вложител (физическо или юридическо лице) в КТБ с общ размер на депозитите 2 000 000 лв., т.е. много над гарантирания размер от Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/. По закон гарантирано ще Ви бъдат изплатени само 196 000 лв. В паниката си да да не загубите безвъзвратно останалите 1 804 000 лв. и за да „имате да взимате“, въпреки че сте в положение „извиване на ръце“, решавате да се свържете с някого и да попитате какво да правите. Тогава неизбежно попадате на “схемата” в лицето на бивши подчинени на Василев (или те вече се са се свързали с Вас). Посъветвани сте, че единственият изход и частично поне спасение за парите ви е да цедирате вземането си в размер на 1  804 000 лв. на кредитополучател на КТБ на цена, която той Ви предложи и която неминуемо е по-ниска от стойността на депозита Ви. Насочени сте в бизнес сградата на фирмата кредитор, където виждате, че още десетки като вас вече са отишли и чакат смирено своя ред да прехвърлят депозитите си. Когато дойде вашият ред ви се обяснява, че цедентът „купува“ вземания с 40, 50 или вече 60% дискаунт и след като цената се впише и в договора за цесия , някой ден „ще имате да взимате“ от него 721 600 лв вместо вашите 1 804 000. В същото време цесионерът става на свой ред кредитор на КТБ с остатъка от Вашите собствени реално внесени в банката пари!

Какво се получава? Веднъж банката е събрала средствата на своите вложители и  впоследствие ги е раздала на свързани със собствениците или менажерите си фирми и лица. Голяма част от кредитите се оказват необезпечени, или с други думи направо “подарени”. След това заради тези порочни операции банката фалира, парите ги няма, защото са изхарчени от кредиторите /не всички кредити са порочни, но засега официалната информация е за над 4 млрд. лв./ Въпросните кредитори обаче са изправени пред опасността след обявяване на несъстоятелност и влизане на синдик, да се наложи да връщат кредитите, които стават изискуеми и трябва да се съберат за подобряване на несъстоятелността на банката. Въпросните кредитори /свързани с ръководството и акционери в банката/ обаче стартират схемата за цедиране на депозитите по Вашите, реални пари, но на цена до 60% по-ниска, като с цесиите си погасяват дължимите /и вече изхарчени/ пари към банката в несъстоятелност. Класическа схема на двойно ограбване и то с помощта на последователното бездействие в годините от страна на БНБ. Как и защо БНБ и други държавни институции са се явявали съзнателни съучастници на престъпното източване на КТБ с необезпечени кредити и на свързани субекти очаквайте в следващо разследване на Биволъ.

* Литекс Моторс е контролирано от Гриша Ганчев, който е характеризиран от бившия американски посланик Джеймс Пардю като фигура на българската организирана престъпност. Според конфиденциалния доклад, който Биволъ пръв публикува в пълната му версия, незаконните дейности на Литекс са „свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет“.