Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2012 23:46 - Пакистан, Русия и Талибан
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 5842 Коментари: 3 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Пакистан, Русия и Талибан

Иэточник

image

 

"Вие - призраци (врагове), а ние знаем всичко за вас! Шегувам се. Добре дошли в Русия. Надявам се, че можете да си представите моето правителство и правилните факти за Талибаните "- каза генерал-полковник Борис Громов - бивш командир на 40-та армия и последния съветски войник, който е напуснал Афганистан. Такива са били обстоятелствата, при които през есента на 2000 г.  започна моето обезкуражаващо, но възхитително петгодишно назначаване като посланик в Москва.

През последните месеци имаше осезаемо покачване на контакти на високо равнище между Пакистан и Русия, и беше показано в няколко фантасмагорични светлини, тъй като "План Б"Исламабад или"аварийна политика", като се вземат под внимание богатите на инциденти отношения със САЩ. Но това пренебрегва факта, че процесът на нормализиране отношенията между Пакистан и Русия започнаха в края на 1990-те години  с подкрепата на Вашингтон.

През януари 1997 г., заместник-министър на държавната Робин Рейфел е направил посещение в Исламабад, в хода на което доказва, че Русия не желае разпадането на Афганистан и се стреми само да се гарантира, че Кабул има стабилно правителство без преобладаването на една етническа група. Тя агресивно настоява за засилване на контактите между двете страни. Организирани преговори за Афганистан между Пакистан и Русия започват две седмици по-късно от посещението в Исламабад на посланик Константин Шувалов. Но дискусиите не доведоха до завършен характер, и беше решено, че през април, аз отидох в Москва, за да продължа разговорите със заместник-министъра на външните работи Виктор Посувалюк.

Посувалюк беше брилянтен професионалист и доведе политиката на своето правителството в отношенията с Афганистан до рядка точност и яснота. Неговите думи винаги са били балансирани и отразяват най-добрите нюанси на смисъла, но остърия му като бръснач ум никога не спира да остроумничи. Поразен от приятелство между нас, което е трябвало да продължи до смъртта му от рак през 1999 год.

Според Посувалюк, че страната му не страда от "алергия" на Талибаните и го разглежда като "сериозна политическа сила", която е предназначена да играе ключова роля в съдбата на Афганистан. Съответно, длъжни били да се установят, и след това да процъфтяват руските контакти с Талибаните. Негативната страна на Талибаните, той вижда в манията му за решаване на проблемите с военни средства, които биха могли да имат неблагоприятни последици за целия регион.

Аз отговорих, че този резултат може да бъде избегнат само чрез диалог в рамките на Афганистан, и ако той някога започне, със съседните му шест страни ще трябва и те да участват като наблюдатели и гаранти на всяко постигнато споразумение. Посувалюк заяви, че Русия и САЩ в този случай, също ще бъдат готови да гарантират всяко споразумение между афганистанските страни. Това предложение в крайна сметка стана известно като механизъм  "6 плюс 2" и нагло обявява специалния пратеник на ООН в Афганистан, Лахдар Брахими, за неговото "дете."

Посувалюк посети Исламабад на 6-7 юни 1997 г., и споделя информация, че Русия е установила контакти с Талибаните, а след това добави, че Москва е решила да вземе активно участие в процеса на "6 плюс 2".

Както е планирано, на 8 юли, министъра на външните работи Гохар Аюб Хан се срещна с руския си колега Евгений Примаков в Москва. Примаков каза без заобикалки, че Пакистан прави същата грешка като Съветския съюз в миналото. Исламабад, твърди той, безразсъдно преследват мираж да контролират талибаните  Афганистан. Москва е обезпокоена от потока на насилие в тяхната идеология за Централна Азия.

Руските оценки са неточни.
На 8 август 1998 г., 13 месеца след преговорите между Примаков и Гохар Аюб, Талибаните заловиха Мазар-и-Шариф, и под негово влияние има 90 на сто от Афганистан. Реакцията на Москва,първоначално приличаше на паника, смекчена от реализъм. Сега тя още повече искаше да поддържа контакт с Талибаните.

Не по-късно от шест седмици след падането на Мазар-и-Шариф пред силите на Талибаните Москва назначава Александър Облов като специален представител в Афганистан и го изпраща за кратко посещение в Исламабад. Облов е запознат с Афганистан от 1965 г. насам и се смята, че е изиграл важна роля в създаването на Народно-демократичната партия на Афганистан (НДПА).

След преговори с Министерството на външните работи на 25 септември, в чест на Облов е даден обяд, на който също бе поканен молла Хаккани,който е довереник на Талибаните. Те разговаряха помежду си в Дари, като Облов говори бегло. Разговорът беше непринуден и изпълнен със спомени, забавни събития от миналото и шеги, сякаш най-после двамата се срещат след дълго време, през което не са се виждали. Ледът е бил счупен и Облов се връща в Исламабад през февруари 1999 г. за следващата среща с Хаккани.

 
За пореден път аз посетих Москва през май тази година за разговори с Посувалюк. Здравето му се беше влошило, и пронизващите му очи, които по време на първата ни среща преди две години, излъчваха увереност, сега липсваше.Той каза, че е в Берлин за специално третиране, и не беше сигурен дали ще се върне. За съжаление, скоро след това той почина.

Посувалюк спомена за посещението миналия месец, на министър-председател Наваз Шариф в Москва и заяви, че това е преконфигурирало отношенията между Пакистан и Русия. Възможност за коригиране на грешките от последните 25 години в уравнението на Москва-Исламабад е стигнало най-накрая в близост, което ще се използва като взаимна полза за двете страни.

Що се отнася до Афганистан, Посувалюк ще поиска помощ за Пакистан от  организации, които са в контакти с Облов с "лице, което има право в йерархията на Талибаните". Впоследствие това доведе до ръководството на Талибаните, и то назначи  заместник-външен министър молла Джалил,който да участва за третия рунд в преговорите с Облов в Исламабад на 7 юни 1999год.

Джалил призна, че съветите са развивали  афганистанската инфраструктура, а след това заяви, че Талибаните искат да се създаде икономическо и търговско сътрудничество с Русия. Това може да стане, ако Москва: а) поднесе извинение за съветската окупация и унищожаването на Афганистан; б) да плати обезщетение за вредите, причинени от войната; в) да предоставят карта на местоположението на милионите мини, заложени от съветите; и г) да прекратът осъществяването на фалшива Афганистанска валута,което е много вредно за икономиката на страната.

Облов отхвърли руското участие в Афганистан за печатане на пари и след това разкри поразителния факт, че това е дело на немски фирми, работещи по силата на споразумение със Северния алианс. Москва, каза той, вече не прави разлика между Талибаните и Северния алианс, и в действителност счита, че последните са "основната сила в Афганистан." Решено бе, че контактите между Талибаните и Москва ще бъдат засилени, но процесът е дерайлирал от невероятно глупавото решение на молла Омар за признаване на държавната независимост на Чечения.

В резултат на това Москва изпадна в тревога. 23 май 2000 г. президентския представител в Чечения Сергей Ястржембски заплаши Талибаните с въздушни удари и обвини Пакистан в подкрепа на екстремистки групи в Афганистан под защитата на Осама бен Ладен.

Ето защо, отношенията между Пакистан и Русия стигнаха на дъното, и започнаха да се подобряват едва след падането на режима на Талибаните. Малко преди заминаването ми от Москва, руското външно министерство ме информира, че се споменава за мен в романа на Александър Потьомкин и "упоменятия е изцяло положителен и не е свързан с Афганистан."

Руските - реалисти и те разбират както и Посувалюк през 1997 г., че Талибаните се представят като "сериозна, но не е единствената политическа сила" в Афганистан. Разпространението на неговата омраза към идеологията в Централна Азия, според която Москва все още се счита за нейната "близка чужбина",може да бъде овладяна с помощта на Пакистан. Така, наскоро обяви отмяната на посещението на президента Путин в Исламабад насрочено за 2-3 октомври четиристранната регионална среща на върха и по няколко причини не може да бъде свързана с Пакистан. Такова е мнението на бившия министър на външните работи, и, може би, по-точно отразява реалността, различен от диви предположения, които са се появили неотдавна в аналитичните изследвания.








Тагове:   талибан,   Русия,   Пакистан,


Гласувай:
4



Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - Някой да напише за какво става на въпрос, в резюме
19.10.2012 19:57

Че нещо трудно се хваща нишката, и не всеки има време и нерви да го изчете цялото.
цитирай
2. daimyo - Жив ли си бе, човече? Радвам се, че ...
19.10.2012 22:00
Жив ли си бе, човече? Радвам се, че пак публикуваш :)
цитирай
3. borjanmljakov - Това е безсмъртният Радж Капур в ролята на свой приятел.
19.10.2012 23:20
.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39743001
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031