За предишната част ТУК
  Глава 2

  Българският преход: от историята до интерпретацията му
  Преходът прави think tanks и think tanks правят прехода1
Много трудно се разказва за прехода, защото неизбежно се получава „разказ за разказите“. Следователно това е една непрекъсната „игра на действителност“: ние обявяваме някакви неща за привидности, с което „зад тях неявно, но задължително поставяме нещо, което смятаме за реално, твърдо, същест-вуващо и окончателно. Такава обаче е цената на изграждането на която и да е привилегирована гледна точка...“2. Антропологът не се интересува от миналото като такова, а от „живата история“ на дадено общество или организация, от поведението и от начина на мислене, които продължават „да живеят“ и които влияят на настоящето, с други думи, от културата [...].  „Спомняното минало“ – това, което всъщност е визията за миналото в паметта на човека, няма нужда да бъде и всъщност не може да бъде реконструирано“ 3

„Падането на стената“, „краят на комунизма“, „1989 година“, „нежната революция“: това са все понятия за граница, които символично разделят историята на „преди“ и „след“ падането на кому-нистическите режими в страните в Източна Европа. Те обозначават края на Студената война и началото на периода на демократич-ния преход в страните от този регион, които трябваше да преминат през „чистилището“ на демократичните и либералните реформи, за да достигнат до „рая“ на демокрацията и на пазарния капитализъм на Западните страни, за да станат „нормални“ и „цивилизовани“държави, за да се присъединят към европейското семейство, от което са били отделени заради Студената война.Това кратко резюме илюстрира до каква степен историята на демократичния преход в България, както и в другите Източни страни, далеч не е поредица от факти, а е история, която не може да бъде разграничена от мита или митовете на прехода.Преходът е едновременно времево понятие (което се отнася до едно настояще, започнало пред 1989 г. и смесено с надежди за неопределено бъдеще) и техническо понятие, което изброява определен брой политически и икономически реформи („горчивият хап, който е необходимо условие“1 за достигането до щастието на демокрацията и на просперитета). Техническото понятие и пред-ставите за прехода обаче не са напълно разделими. Някои цифри и таблици, които имат за цел да сравняват напредъка на реформите в страните в преход, наукоподобно потвърждават и подсилват митовете за идващото щастие. То, макар и да става почти количествено определимо, остава винаги извън таблиците. Статиите за прехода,публикувани от експертите на think tanks като policy papers, които се отнасят до прехода, са добър пример за смесване на митове и данни с научни претенции.

Целта на тази глава е на първо място да се определи понятието преход както в полето на транзитологията (научно поле на политически изследвания, появило се в Съединените щати през осемдесе-тте години), така и в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз. По-нататък, опирайки се на библиография от последните години и на институционални документи и на интервюта, ще се опитам да опиша събитията и важните политически и икономически промени през този период. Ще опиша накратко описание на три процеса, които интегрират страната в евроатлантическите структури и помагат за трансфера на Западните политически и икономически модели в България и на Балканите: влизането в структурите на НАТО, процеса на присъединяване към Европейския съюз и към инициативите за балканско сътрудничество.

Експертите на think tanks, които международната общност фи-нансира и насърчава в ролята им на гаранти на реформите, също допринасят за написването на историята на прехода и за нейната интерпретация. Накрая, чрез анализа на техните дискурси ще се опитам да разгледам начина, по който те претендират (поне в символично отношение) за всички (положителни) роли в пиесата, наречена „демократичен преход“.Българският преход тепърва ще се интерпретира в различно по характер културно и научно творчество. Без да претендира за изчерпателност, настоящият преглед на събитията от дистанцията на времето и мястото има за цел да очертае контекста на прехода като контекст на създаването и на работата на think tanks в България. Без очертаването на политическото поле не могат да се изяснят нито подходите към прехода, нито интерпретациите или манипулациите на посоката на развитие на страната по време на прехода. Още повече това е необходимо за читатели, отдалечени от случващото се както географски и културно, така и поколенчески.
----------------------------------------
1Интервю с Марк Абелес.
2Андрей Райчев, Кънчо Стойчев,
 Какво се случи? Разказ за българския преход1989–2004
 , София, 2004, Изток-Запад, стр. 231.
3B. Malinowsky, „e value of History and its Limitations“. – In:
The dinamics of culture change, New Haven, 1945, Yale University Press, 1945, р. 27–40.1.

  Историята на прехода От транзитологията до критериите на Европейския Съюз

  Понятието преход така, както се използва в България след 1989 г.,наследява множество контексти на употреба, в т.ч. и този на транзитологията, чиито основни термини впоследствие се превръщат в работни инструменти на международните организации през осемдесетте и деветдесетте години на миналия век.Що е транзитология? Това е научно поле, което се образува от няколко дисциплини, родили се в Съединените щати и допринесли за формирането на това, което Гийо, Дезле и Гарт определят с термина интернационал на експертите по демокрация.

Става дума за теориите за модернизацията от петдесетте, areas studies (сред които и съветологията), Latin American Studies от седемдесетте (които описват и анализират преходите от авторитарни към демократични режими в Латинска Америка) и democratisation studies (които се развиват през осемдесетте със силната подкрепа на National Endwoment for Democracy – NED1от Съединените щати и имат амбицията да създадат едно техническо познание, което да обобщава опита на преходите в Латинска Америка и в Южна Европа).Така през осемдесетте и деветдесетте години изследванията на демократизацията на авторитарните режими се появяват все по-често на страниците на специализираните списания по социални науки и пораждат това, което наричаме „транзитология“. През1986 г. излиза Transitions from Authoritarian Rule2, което дълго време остава основно съчинение за дисциплината. Авторите на тази публикация, Гилермо О’Донъл, Лорънс Уайтхед, Филип Шмитер, а също и Аренд Липхарт, Хуан Линц, Джовани Сартори и т.н., са считани за „бащите“ на транзитологията. В многобройни публика-ции те претендират, че обясняват и заедно с това направляват прехода от авторитарен към демократичен режим, „използвайки тази дисциплина“1.

Според техния подход, който е едновременно сравнителен и подчертано количествен, е възможно демократичният преход в дадена недемократична страна да се обясни и направлява чрез прилагането на сбор от универсални понятия и хипотези2.Така транзитологията се стреми да формулира институционални и конституционни препоръки, често под формата на рецепти, на базата на „поуките“, извадени от наблюдението на вече реализирани демократизации.Тази наука обаче съвсем не е вдъхновена единствено от емпиричен синтез и нейната идеологическа основа води началото си от Доктрината на президента Труман (1947), която оповестява началото на Студената война и противопоставя Съединените щати на Съветския съюз не само като идея за разминаващи се интереси, но и като борба между два цивилизационни и ценностни модела: либералната демокрация и тоталитаризма.3 Позоваването на авторитарния (тоталитарния) режим и настоятелната нужда от неговата промяна са отправната точка на всички транзитолози. Те поставят в перспектива конюнктурата и основните актьори, влияещи на съдбата на дадена страна, разсъждават за начина, по който трансферът на „институционална технология“ би могъл да допринесе за тази промяна4.

Привързването към промяната всъщност е нещото, което характеризира подхода на транзитологията като „начинание за разкриване и предвиждане на политическото бъдеще“1.През осемдесетте години – епохата, когато науката за демократизацията се идентифицира все повече с икономическите теории за структурни промени (откъдето десет години по-късно произлизат и шоковите терапии в Източна Европа), икономическите реформи започват да се възприемат като основния лост за промяната на властовите отношения. Така, налагайки икономическата доминанта в теориите за прехода, политическите икономисти в Съединените щати успяват да въведат проблематиката на политическата промяна в дискурсите и практиките на международните финансови институции, особено на Световната банка и на МВФ (вж. Гийо, цит.съч., стр. 162).

Тази еволюция се случва паралелно с постепенното връщане, чрез дискурса на американската власт, на антилибералната критика от седемдесетте, в т.ч. и на критиката на държавата,вдъхновена от марксистката теория за класовата борба. Тези течения, заловили се отново с изграждането на Вашингтонския консенсус2, повлияват дискурса на транзитологията, която според Н.Гийо характеризира подхода на транзитологията като „начинание за разкриване и предвиждане на политическото бъдеще“1.През осемдесетте години – епохата, когато науката за демократизацията се идентифицира все повече с икономическите теории за структурни промени (откъдето десет години по-късно произлизат и шоковите терапии в Източна Европа), икономическите реформи започват да се възприемат като основния лост за промяната на властовите отношения. Така, налагайки икономическата доминанта в теориите за прехода, политическите икономисти в Съединенитещати успяват да въведат проблематиката на политическата промя-на в дискурсите и практиките на международните финансови ин-ституции, особено на Световната банка и на МВФ (вж. Гийо, цит.съч., стр. 162). Тази еволюция се случва паралелно с постепеннотовръщане, чрез дискурса на американската власт, на антилиберал-ната критика от седемдесетте, в т.ч. и на критиката на държавата, вдъхновена от марксистката теория за класовата борба. Тези течения, заловили се отново с изграждането на Вашингтонския кон-сенсус2, повлияват дискурса на транзитологията, която според Н.Гийо характеризира подхода на транзитологията като „начинание за разкриване и предвиждане на политическото бъдеще“1.

През осемдесетте години – епохата, когато науката за демократизацията се идентифицира все повече с икономическите теории за структурни промени (откъдето десет години по-късно произлизати шоковите терапии в Източна Европа), икономическите реформи започват да се възприемат като основния лост за промяната на властовите отношения. Така, налагайки икономическата доминанта в теориите за прехода, политическите икономисти в Съединенитещати успяват да въведат проблематиката на политическата промяна в дискурсите и практиките на международните финансови ин-ституции, особено на Световната банка и на МВФ (вж. Гийо, цит.съч., стр. 162). Тази еволюция се случва паралелно с постепенното връщане, чрез дискурса на американската власт, на антилиберал-ната критика от седемдесетте, в т.ч. и на критиката на държавата,вдъхновена от марксистката теория за класовата борба. Тези течения, заловили се отново с изграждането на Вашингтонския кон-сенсус2, повлияват дискурса на транзитологията, която според Н.Гийо представлява един вид марксизъм наобратно. Действително в специализираната литература откриваме език, свидетелстващ за наличието на обезпокоителен исторически детерминизъм, който,между другото, вдъхновява и тезите на Франсис Фукуяма за „края на историята“ като триумф на демокрацията – единствен хоризонт за всеки политически режим.1

Точно както и научния комунизъм (дисциплина, преподавана под различни форми във факултетите на социалистическите странии в СССР по време на целия период на Студената война), транзитологията също се опитва да генерализира до крайна степен институционалните си теореми, за да достигне до изводи, които са представени като научни дадености. По този повод не без известна ирония Валери Бюнс казва, че сега новите политически режими от Източна Европа – след като са се освободили от „научния социализъм“ – биват информирани от „западни експерти“, че съществува „научна демокрация и научен капитализъм, които се налагат отгоре надолу“.2

Транзитологията се опитва да приложи тези рецепти в Източните страни и на Балканите, без да държи сметка за специфичните политически и исторически процеси. Всъщност преди да бъдат приложени в България и в други Източни страни, реформите за преход към демокрация и пазарна икономика вече са изпробвани,систематизирани и анализирани в други страни по света, особено в Латинска Америка и Южна Европа. В началото на деветдесетте многобройни списания по транзитология публикуват специални броеве за прехода на Изток, в които пишат основно специалисти по политическа икономия, без никакъв опит в областта на историята и на културата във въпросната страна1.Този икономически, механистичен и сравнителен подход е критикуван от голям брой изследователи. Можем да споменем Revue Franзaise de Science Politique(2000, № 4, том 50), озаглавен Демократичните преходи. Поглед върху състоянието на „транзитологията“. Аторите критикуват механистичния подход на транзитологията. Мишел Добри2
например напомня, че несигурността е определяща характеристика на демокрацията, докато Валери Бюнс3 сеопитва да докаже разликата между модела в Латинска Америка и Южна Европа, от една страна, и постсоциалистическия модел, от друга, и т.н. Така, теоретизирайки, идеализирайки и натурализирайки представителната демокрация такава, каквато я познаваме в момента, транзитологията (която между другото премълчава факта, че самият демократичен модел е продукт на една специфична история) не предлага никаква алтернатива на модела на либералната демокрация и пазарната икономика. Оттам на сетне не само транзитолозите, но и „цяла плеяда от институционални и индивидуални актьори“4 се заема да произвежда експертиза, която позволява този модел да се наложи и да се разпространи в целия свят с помощта на известен политико-социален инженеринг и без да се подлага на критика. Както отбелязва Гийо, става дума за „think tanks, филантропски фондации, държавни администрации, международни орга-низации като Обединените нации и Световната банка, частни консултантски фирми, професионални асоциации, активисти, адвокати и, разбира се, за изследователи и университетски преподаватели“1.

Този възход на „демократическата експертиза“ предполага също така, че „мнозина от наблюдателите на преходите се превръщат в техни актьори“. Ето защо занапред с рецептите на транзитологията си служат не само think tanks и американските фондации, чиято цел е да разпространяват демокрацията по света (като „Фрийдъм Хаус“), но и международните организации, включително и Европейския съюз.
-----------------------------
1N. Guilhot,The Democracy makers..., р. 86–97.
2G. O’Donnel, P. C. Schmitter, L. Whitehead,Transitions from Authoritarian Rule
 ,Baltimore, 1986, The John Hipkins University Press, р. 208.
1P. C. Schmtter, La transitologie: Art ou pseudo-science? (Communicationau CERI, Paris, 12 mai 1993), цитирано от J. Santiso. – In: De la conditionhistorique des transitologues en Amйrique latine et en Europe centrale etorientale,Revue internationale de Politique Comparйe, vol. 3, n°1, 1996, р. 43.
2P. C. Schmtter и T. L. Karl, The Conceptual Travels of Transitologists andConsidologists: How Far to the East Shouldthey Attempt to Go? – In:SlavicReview, vol. 53, n°1, 1994, р. 173
3N. Guilhot,The Democrarcy Makers..., р. 33.
4Вж. анализите, разработени в контекста на демократизация в Европа и Юж-на Америка, на G. O’Donnell, P. C. Schmitter, and L. Whitehead, Transitions from Authoritarian Rule: Prospects for Democracy, London, 1984, John HopkinsUniversity Press.
1J. Santiso, De la condition..., р. 48.
2Понятието „Вашингтонски консенсус“ е създадено през 1989 г. от икономиста John Williamson. Под това заглавие той е събрал всичко, което е сметнал за съвременен консенсус между Конгреса на САЩ, Международният валу-тен фонд, Международната банка и важни американски think tanks. Toва е начин да се наложи неокласическият подход в икономиката и да се адаптира политиката на структурирано напасване, водено в Латинска Америка през деветдесетте години, що се отнася до необходимите реформи в бившите комунистически страни от Източна Европа. Десет политически препоръки съставят този консенсус що се отнася до „реформата“ на страдащата икономика: строгият бюджет; напасване на потребителските разходи в посоки,обещаващи едновременно икономическо нарастване и равно възстановяване на приходите; данъчни реформи, съдържащи нисък лихвен процент и силна данъчна стабилност; освобождаване на финансовите пазари; създаване на стабилен и конкурентоспособен обменен курс; освобождаването на търговията; премахване на бариерите за навлизане в национални пазари,освобождаване на директните чуждестранни инвестиции (равенство в отношението между местни и чуждестранни предприятия); приватизацята; премахване на регулирането; защита на частната собственост. Вж.: J. Williamson,
 Latin American Adjustment: How much has Happened, WashingtonDC, Institute for international Economics, 1990, стр. 445, цит. от: Moises Naim, „Fads and Fashion in Economic Reforms: Washington consensus or Washingtonconfusion“, в Third World Quaterly, vol. 21, n°3, 2000. Вж. също J. Williamson, „Democracy and the Washington Consensus“. – In: World Development , vol. 21,n°8, 1993, р.1331.1

I. Ramonet, „Chancelante dйmocratie“. – In: Le Monde diplomatique, oct. 1996,стр. 1.
2 V. Bunce, „Should Transitologists be grounded. – In: Slavic Review, vol. 54, n°1,1995, р. 116.
1F. Herman, W. Hoen, University of Groningen, Department of InternationalRelations,
 Is there such a thing as ‘Transitology’? Social Economic Research onTransition in Central and Eastern Europe, 8–11 юни 2004, Albertville.
2M. Dobry, Les voies incertaines de la transitologie: choix stratйgiques, sйquenceshistoriques, bifurcations et processus de path dependence. – In: Revue Franзaisede Sciences politique, vol. 50, n°4, 2000.
3V. Bunce, „Quand le lieu compte. Spйcicitйs des passйs autoritaires et rйformesйconomiques dans les transitions а la dйmocratie“. – In:
Revue Franзaise de Science Politique, vol. 50, n°4–5, aoыt-octobre 2000.
4N. Guilhot,The democracy makers, р. 2.

Следва...

Haresvam tvoia na4in na izlojenie..osobeno..No. pove4eto..xora prosto. .spiatt ...da spiat...A nasheto Spasenie.( na HOMO SAPIENS ) v kraina smetka e v nashite race i..glavi..Usspex i..4akam.. Prodaljenie .:)