Какво ще се случи след ирано-израелска война?
Източникът е свален от мрежата.

9.02.2012 Леон Хадар

Въпреки безкрайният поток от анализи, основаващи се на заслужаващите доверие разузнавателни източници, малко вероятно е, същите тези анализатори да се осмелят да спорят за пенсионните си сметки, относно това, ще бъдат (или не), атакувани иранските ядрени обекти тази година от Израел.

И докато научно-изследователски институти се упражняват в опити да разберат, какви ще бъдат военните, дипломатическите и икономически последствия от въоръжен конфликт между Израел и Иран, няма и едно изречение за това, че нито един план не се преживява чрез контакта с врага и тук - в допълнение към непредвидените последици и прословутите "черни лебеди" (теория и неочаквани събития, които имат значително въздействие), които могат да се случат, дори ако Израел е в състояние да изпълни всички или повечето от военните си цели.

Според моите скромни размишления, струва ми се, че свалянето на Саддам Хюсеин и американското фиаско в Ирак допринесе за промяна на баланса на силите в Персийския залив и Леванта - общото название на страните от източните части на Средиземно море (Сирия, Ливан, Израел Палестина, Иордания, Египет, Турция и др. от страна на Иран и неговите съюзници. И това прави по-вероятно, Израел и другите сунитски арабски играчи, които смятат Иран като заплаха за техните основни национални интереси, да използват всички налични средства, за да лишат Иран от притежаване на военни инструменти, които ще му позволят да формира един нов регионален баланс на властта.

В авторитетното си проучване на военните кампании в Европа от 1812-1814год., "Русия срещу Наполеон," историкът Доминик Ливен изказва предположението, че, макар, цар Александър да е допускал, че Франция никога няма да бъде в състояние да контролира Европа, той също е дошъл до заключението, че близостта до Наполеоновата континентална система ще подкопае позицията на Русия като велика сила, и че руснаците нямат друг избор, освен да използват своята военна сила, за да се предотврати това.

Мисля, че Израел, както и Саудитска Арабия и арабските сунитски съюзници знаят, че може би ще възпрат ядрения Иран, по същия начин както Русия е могла да се придържа към икономически жизнеспособната стратегия на Наполеонова Франция. Но, засега израелските лидери вярват, че те имат реална възможност да блокират ядрената програма на Иран и, следователно, да създадат пречка срещу способността да защитават своята позиция като регионална сила и, вероятно, могат да използват своите военни способности. Саудитска Арабия и партньорите от Персийския залив публично биха го осъдили, но неофициално те, биха го подкрепии.

Но много израелски и американски военни експерти предупредиха, че военен удар срещу иранските съоръжения няма да достигне заявената цел да спре предполагаемата иранска ядрена военна програма и очакваните жертви от израелска страна биха били твърде много. Освен това, ако Иран даде зелена светлина на своите съюзници, шиитите от "Хизбулла" в Ливан, да атакуват Израел и да мобилизира шиитите в Ирак и Персийския залив за един ответен удар срещу американски и саудитска цели, Техеран ще бъде в състояние да засили своята регионална власт. Аятоласите също така могат да се възползват от израелската атака, за да подстрекават иранския национализъм и да спечелят подкрепа дори и сред иранците, които се противопоставят на управляващото духовенство, и биха искали да бъдат отстранени от властта.

Тези от вас, които вярват, че атаката на Израел няма да послужи на израелските и американски интереси, и в действителност може да помогне да се консолидира властта на Иран в Близкия Изток и на духовниците в Техеран, трябва също да признаят, че президентът Барак Обама не е настроен за дипломатическа конфронтация с Израел в годината на президентските избори.

В същото време, когато Близкия изток преживява политическите вълнения на арабската пролет, а САЩ са ангажирани в устойчиво намаляване на военната окупация на Ирак, нестабилния баланс на силите в региона, ще затрудни Вашингтон в опитите да постигне "голяма сделка" с Иран. Тази стъпка, имаща място след разпадането на проамериканските режими в Египет и Тунис, ще се възприеме от Саудитска Арабия и други сунитски арабски държави, като само още един знак за американската слабост.

Ако Израел реши да нападне Иран, ние трябва да очакваме, че администрацията на Обама ще му даде логистична и друга подкрепа, включително право на вето върху резолюция на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща Израел.

Въпреки това, по същия начин, както изходът от войната през 1973 в Близкия изток даде на тогавашната администрация на Никсън възможност да осигури и укрепи своята позиция в Близкия изток, възобновяване на дипломатическите отношения с Египет и работеше усилено, за да възстанови мира между египтяните и израелците,  администрацията на Обама може да се окаже в благоприятна позиция, за да популяризира своите интереси, след ирано-израелска военна конфронтация и последващи близко-източни войни. Потенциален водещ играч в този следвоенен сценарий ще бъде Турция, която все още провежда по отношение на Иран умна дипломатическа игра. В най-значителният акт на военно сътрудничество между Вашингтон и Анкара, от 2003, Турция през последната година се съгласи да бъдат разположени американски високотехнологични радари, които се явяват част от оглавяваната от САЩ, система за защита на Европа срещу една потенциална иранска ракетна атака, и изрази силна опозиция на всякакви ходове, от страна на Иран, за придобиване на ядрени оръжия.

В същото време, турците са в челните редици на дипломатическото противопоставяне за военен удар срещу Иран, и работейки заедно с Бразилия, предлагат дипломатическа сделка за замразяване на ядреното обогатяване на Иран в замяна на прекратяване на въведените от САЩ, санкции срещу Иран. Въпреки че Турция е член на НАТО и остава близък военен съюзник на Вашингтон, нейната неотдавнашна самоувереност и търканията с Израел, в съчетание със силната си подкрепа за активистите за демокрация в арабския свят, засилват статута си в Близкия изток, и могат да й позволят, да стане посредник между САЩ и Иран в следвоенните отношения.

В действителност, работейки с Турция, Саудитска Арабия и Арабската лига, както и с постоянните членове на ООН в Съвета за сигурност и Европейския съюз, администрацията на Обама може да предложи свикване на конференция за Близкия изток, председателствана от Турция, която би могла да обедини всички арабски страни, Иран и Израел и това ще определи основите за установяване на безядрена зона в региона, която ще се прилага както към Иран, така и към Израел с ядрения си арсенал, а една серия от дипломатически инициативи ще помогне за стабилизирането на Ирак, Сирия и Ливан, и ще засили палестинско-израелския процес за мир в съответствие със старите предложения от Арабската лига.
В този контекст, САЩ и Иран също могат да започнат възстановяване на дипломатическите си отношения, а Техеран може да бъде поканен да подкрепя всяко решение на израелско-палестинския конфликт, което ще подпомогне двете страни. Не за първи път в историята, слагането на край на войната ще помогне за създаване на условия за стабилност, сътрудничество и мир. Това си заслужава да се пробва.

П.П. Отново войната ще стане способа за установяване на "мир и стабилност". Това означава, че сме достигнали еволюционния връх на тази цивилизация и е време да си ходим, за да се заражда нова. До следващия цикъл.

Русия, Китай, Индия - не се четат дори между редовете.
При един такъв развой на събитията - как ще си начеше егото червения гестаповец Путин?

Това разсъждение е вече остаряло. Турция влезе в конфликта с позволяването на нейна територия да бъдат обучавани терористи, насочени срещу Сирия. Още повече, че Турция осигурява отворени граници за преминаването на тези терористични групи, както в Сирия, така също и обратното им връщане. За Иран, Сирия е от голямо стратегическо значение. Сирия отдалечава директния контакт на привържениците на омиротворителите - НАТО и САЩ до Иран. Така че отношенията Иран-Турция се крепят на тънки сметки, които винаги могат да бъдат прекъснати и се премине към враждебност. Понастоящем, Иран снабдява Турция с петрол и газ, с което отслбва петролното ембарго, наложено от Натовските държави. Прекъсването на това снабдяване ще затрудни икономиката на Турция. Втората опасна за Турция зона е Кюрдския проблем. Кюрдите в Ирак, вече 10 години са създали не само обучена армия за определен момент, но и имат възможност за мобилизация на някакъв определен брой запасняци. Плюс добре въоръжено от Иран Кюрдско партизанско движение - заплахата за Турция нараства. При военни действия, несъмнено Кюрдите ще бъдат подкрепени от Иран с достатъчно боеви военни средства. Така че, изключете Турция от държавите, които могат да бъдат толерирани. За Сирия - нападенията на Сирия от терористи, базирани в Турция е тактически ход на НАТО за отвличане на вниманието на Сирия. Главната опасност се крие, както в Йордания, така и в Ирак. Опасност от разквартированата Щатска армия. Това е стратегическото направление на НАТО срещу Сирия. Целта е с блиц-криг да се завземе Дамаск, по подобие на Триполи в Либия. Плюс евентуални Израелски военни сили през Голандските възвишения. За да бъде защитена Сирия и за да оцелее е необходима директна намеса на Ирански военни сли, на Хизбула. Ако НАТО директно се намеси със свои въоръжени сили, както в Либия, това освобождва Русите и Китай за директна военна помощ на Сирия. А това означава военен конфликт, който ще отпуше Световната война. НАТО трябва да се въздържа, защото ще загуби.

Вече пусках материали за нещата, които пишеш. За някои информацията е нова, особено, след като липсва по нашите медии. Благодаря за аналитичния коментар! Всичко е точно така.

Народе, изпърво да си зададем въпроса- кой е Леон Хадар и за какво се бори?
Аз отговор има, а вие като нямате, защо му се връзвате?(Някой, който може да ме преведе името му? На кой език намерихте смислен отговор?)
Някой, да е забелязал, защо се унищожават само сунитски държави? - Ирак, Египет, Либия ред е на Сирия.Следващите кои са? По-скоро Суадитска Арабия, отколкото Иран. Или след Сирия, няма вече да ви е до това, кой е следващият. Помнете Сирия!
Сега да ви представя един факт, а вие го употребете, според левела си.
В 1976 г. в Парижки хотел е извършен сговор(завера) между царя на Световния Ашкеназки Каганат на Ротшилд и, намиращият се по същото време в изгнание аятола Хомейни. Договорено е за създаване на Велик Шиитски Халифат. От Мароко до Китай, включително Синцзян, Джунгурия, Азъйберджан, Таджикистан,…от Русия - Астрахан, Казан, Крим, Кавказ.
Израил ще бъде пожертван. Защо? В подходяща тема ще изложа доводи.(Възможно, ще ги прочетете, ако не ги изтрият. Цели статии изчезват, както забелязах при моето кратко гостуване в този сайт).
Колко е дразнещо, когато пишат – американци, руснаци, французи …
Дайте имена, дайте имената с националната им принадлежност!
Може да са англоговорещи, руско, френско говорещи и некомплементарни към нацията към която ги приписвате?
Моите български американци са в недоумение, когато ги питам: «-Защо, вие американците, искате да запалите Близкия Изток и Европа не жалеете?»
Има едни, които ту са американци, ту французи, руснаци и немци(върха на гаврата за двете последни)...