Измежду всички удари на Сталин върху "Финансовия интернационал", има един, който е достоен да се счита за един от определящите фактори на своето време. Интересното е, че около този особено болезнен за американо-ционистите удар е създадена такава завеса на мълчание, че това важно събитие е известно само на специалистите. Но дори и те избягват да споменават за него, за да не дадат пример за повторение.
Накратко. В края на втората световна война, когато икономическата мощ на Великобритания отслабва, пада стойността на нейния фунт стерлинг. В същото време нараства силата на САЩ, които не са пострадали от битките зад океана и богатеят от чуждите беди. Тогава в курорта Бретон-Ууд (юли 1944 г.) се състояла конференция на финансовите играчи. Възползвайки се от ситуацията, банкерите на САЩ постигнали признаване на долара в качеството на световна валута, измествайки фунта стерлинг на заден план. Така, не златото, не обезпечения със злато фунт стерлинг, а просто американската хартийка станала мерило за стойността. И била създадена специална организация за упражняване на натиск от страна на долара върху валутите на другите страни, за тяхното финансово и промишлено заробване – родил се Международният валутен фонд, който започнал оттогава агресивна дейност в полза на американо-ционистския капитал.
Благодарение на неуморната грижа на своите създатели МВФ бързо укрепнал и разпространил влиянието си върху много държави. До ден днешен той надеждно служи на своите "родители", подтискайки националните валути, изсмуквайки богатствата на страните, които са попаднали в неговия обсег и са станали негови длъжници. Нещо като онази печално известна от литературата лавка на евреина-лихвар, само че увеличена до огромни, глобални размери.
Няколко години Сталин внимателно наблюдавал тлъстеещия „кърлеж”. В своя сейф вече бил натрупал доста документи за дейността на МВФ, постъпващи по различни канали, най-вече по линия на А. А. Андреев. И нанесъл върху МВФ удар, който се оказал особено силен и болезнен, защото бил съвършено неочакван за чуждестранните банкери. Постановлението на Съвета на Министрите на СССР, подписано от Сталин, гласяло:
"От 1 март 1950 година да се прекрати определянето на курса на рублата по отношение на чуждите валути на базата на долара и да се приведе на по-устойчива, златна основа, в съответствие със златното съдържание на рублата".
На Държавната банка на СССР се заповядвало оттук нататък да обменя рублата според курса ѝ по отношение на другите валути.
Само няколко абзаца, на които в СССР малко хора са обърнали внимание, но каква паника предизвикали в останалия свят, как разтресли основите на капиталистическата икономика! Всъщност Сталин прекъснал каналите за изтичане на златото от държавите на социалистическия лагер в американските банки, подбил авторитета на долара на световния пазар. За целия соцлагер стойността на долара била сведена до стойността на хартията, на която се печатали знаците, плюс боята, самото печатане, превоза, тоест до стойността на производството на купюрите. А това са само жалки центове.
Трябва да се отчете и факта, че тази важна акция по издигане престижа и стойността на рублата била проведена след жестока война, в която СССР понася огромни икономически загуби. На празно място такова нещо не се прави. Към момента на излизането на постановлението златният запас на Съветите е бил 2500 тона, което и станало причина за вземането на решението. Благодарение на него Сталин успял да съхрани и увеличи златния запас на страната.
Империалистите претърпели поражение, сравнимо само с поражение в глобалната битка за преразпределение на света. Когато могъщият и самоуверен Уинстън Чърчил научил за случилото се, възкликнал в силно вълнение: "Какво прави този чичо Джо! Даже аз бях принуден в Бретон-Ууд да се съглася да сменя фунта с долара! Ех, чичо Джо, подписа си смъртната присъда!"
Разбира се, Чърчил по-добре от всички други познавал нравите на финансовите акули. Те били способни да простят много. И разширението на социалистическия лагер, и ръста на военните възможности на СССР, и конкуренцията, и така нареченото преследване на техните събратя-евреи... Но да простят краха, опустошил джобовете им, сринал плановете им за икономическо световно господство, това било прекалено. И започнали борба със Сталин без всякакви правила. (из книгата на В.Успенски "Тайный советник Вождя")
http://gidepark.ru/user/597626665/article/331521
© Коментари - Санкциите като стимул за р...
Честита Нова 2020!
Българинът мами държавата. А държавата н...
Защо бизнесмени с куфарчета щъкат по кор...
16.02.2012 16:27
18.10.2012 21:28
19.10.2012 12:13
20.10.2012 18:11
20.10.2012 18:48
22.10.2012 22:03
23.10.2012 02:25
24.10.2012 12:28
24.10.2012 13:01
24.10.2012 17:54
24.10.2012 18:37
26.10.2012 09:37
26.10.2012 22:33
01.11.2012 03:14
02.11.2012 04:16