2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. zahariada
8. iw69
9. laval
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. gothic
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. milena6
9. donkatoneva
10. vidima
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. bateico


21.11.2011
Основните световни правителства са в процес на унищожаване на стойността на парите, намиращи се в техните граждани. Институтът Катон на 16 ноември проведе годишна парична конференция. Сред изказалите се бяха високопоставени длъжностни лица от Системата на Федералния резерв и парични експерти от академичните среди, изследователски центрове и финансови институции. На конференцията имаше общо съгласие, че световната парична система е в голяма беда, което е очевидно за всички, които следят новините.
Икономистите определят парите като нещо, което има следните характеристики:
* Имат разчетна единица, което означава, че ние можем да определим с нея стойността на стоки и услуги.
* Средство за размяна, което означава, че другите ще ги приемат в замяна на стоки и услуги.
* Инструмент за спестявания, което означава, че парите остават в реална стойност.
От създаването на Федералния резерв през 1914 г., американския долар е бил най-несигурното средство за съхраняване на стойността, т.е. спестяване. Сега струва само една двадесет и втора от това, което е струвал през 1913 г., и по-малко от една четвърт от стойността през 1971 г., когато САЩ официално отвързва долара от златото. Въпреки това, много хора по света предпочитат да държат американски долари, защото долара е по-малко податлив на инфлация в сравнение с повечето други основни валути. В момента американския долар губи от стойността си около 4 процента годишно.
Инфлацията започва, когато централните банки (като Федералния резерв или ЕЦБ) започнат да печатат пари по-бързо от времето за увеличаване на предлагането на стоки и услуги. Промяната на скоростта, с която хората харчат парите си (икономистите го наричат, изменение на скоростта на обръщението на парите) в краткосрочен план има ефект върху инфлацията. Ако хората държат пари, а не ги харчат, инфлацията ще падне, и обратно. Централните банки може да контролират паричното предлагане, но не и скоростта на движение. В САЩ, скоростта на движението падна, тъй като регулаторите ожесточиха условията за заеми. В допълнение, регулаторните органи увеличиха размера на задължителните резерви за банките. В резултат, въпреки че Федералният резерв значително увеличава паричното предлагане, повечето от него се депозира в банките, вместо да бъдат използвани за инвестиции и потребление. Въпреки това, ръстът на паричното предлагане е по-голям от растежа на нови продукти и услуги, а оттам текущото ниво на инфлация.
Присъщ недостатък в демократичните държави, е когато се използва политическия процес за прехвърляне на спестяванията от един на друг. Това води до контрапродуктивен ефект върху нивото на държавните разходи. Също така, хората не обичат да плащат данъци. Затова политиците са склонни да харчат повече, отколкото получават от данъчните приходи, а разликата се припокрива с продажба на държавни облигации. В класическия златен стандарт продажбите на задълженията на правителството е била ограничена от количеството злато във владение на правителството.
Сега парите, произвеждани от почти всички правителства са станали "хартия", което означава, че тази валута очевидно не е подкрепено от нищо. Проблемът на книжните пари, е че правителствата може да ги отпечатват без никакви ограничения.
Очевидно е, че политическата класа на Съединените щати, Европа и дори Китай все още не са готови да намалят държавните разходи до нива, с които могат да поддържат икономиките си. По този начин, централните банки ще бъдат подложени на нарастващ натиск чрез печатане на пари, да стопяват дълговете, което стои зад срамният евфемизъм "валутно стимулиране". Когато централната банка създава повече пари за обратно изкупуване на облигации, независимо дали те (в случая на Европа), дали са гръцки или италиански, обаче, това не създава богатство. За разлика от намаляване на стойността на съществуващите пари (в действителност, това е скрит данък върху богатството). В резултат на това в един момент инфлацията става политически нетърпима и настъпва икономическа стагнация. Това, от своя страна, ще ги принуди да намаляват с огромни суми паричната маса или връщане към златния стандарт или друго реално обезпечение на парите. Златният стандарт за парите не е панацея, но той е много по-добър от съществуващия стандарт на безотговорните книжни пари.
Реално решение на дилемата с парите ще позволи на правителствата свободната конкуренция на валута, отказвайки се от монопола си върху паричното предлагане, и по този начин свободната конкуренция ще определи кой прави най-добрите пари.
Българите скоро ще станат като циганите,...
Глобалния потребител или живот между „Че...
Водещите карикатуристи на "Шарли Еб...
Загиналите днес карикатуристи на "Ш...
28.11.2011 09:43
Поздрави!
28.11.2011 10:29
28.11.2011 10:34
28.11.2011 10:52
28.11.2011 11:05
28.11.2011 12:55
Врътката с хартията е измислена из малкия Китай преди векове, а големите неприятности още продължават. И ще така... докато ни има!
http://virtuals.blog.bg/drugi/2014/12/05/monetarnite-matrici-i-globalniia-monetarizym.1319985