Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2011 12:11 - Медии: Епопея на негодниците КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“ (продължение)
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 2049 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 20.04.2011 12:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
.

КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“:

V. ИВО ИНДЖЕВ ─ ЧЕНГЕ ТА ДРЪНКА, ВЕРВАЙТЕ МУ

 

Продължение.

 

В служба на дявола

 

imageМного са целите на интернационалната комунистическа мрежа на наша територия. Една от основните е постоянно да създава напрежение. За това й помагат специалните звена за предизвикване на скандали, действащи в специалните служби.

Друга цел е да се разбива всеки опит за изясняване на истината. Стотици пропагандисти са впрегнати, за да „разясняват“ някакви „антагонистични противоречия и интереси“ на САЩ, Русия, Европа, Китай... Което е елементарно за опровергаване. Защото макар и в ръцете на ционистите, западните средства за дезинформация оставят следи. Често пъти от късогледство и безхаберие, но понякога умишлено или поради пренебрежението към интелекта на обществата. Ако погледнете къде рекламират „сайта“ на секретния сътрудник „Ивайло“, вгледате ли се кои медии препечатват „творчеството“ му, ще ви станат ясни поне някои от разклоненията на тази мрежа на световната революция у нас.

Ще ви помогна, защото пипалата на този болшевишко-ченгесарски октопод личат във “Frog News” на две прононсирани ченгета – съветския възпитаник, комуниста и офицера Огнян Стефанов, агент „Академик“, и бившия оръжееен търговец, комунистическото ченге Младен Мутафчийски. На тяхната щедрост се радва иначе правещият се на социално гнуслив Едвин Сугарев. Но не се притеснява, че неговият „сайт“ „Svobodata” (защо с латиница) се радва на охотното пропагандиране от страна на тандема Стефанов-Мутафчийски. Сам той, „борецът“ срещу Костов и костовизма, рекламира Костовия „сайт“ “Mediapool”...

Дълги години Едвин криеше участието си в „тайната вечеря“ на Андрей Луканов с избрани от ЦК на БКП „опозиционери“, проведена в дома на национал-комуниста Николай Хайтов. Проговори повече от три години след събитието. Осмели се да отвори уста, чак когато в мое присъствие Николай Колев-Босия директно заби в лицето му въпроса за това. Година преди 10 ноември длъгнестият клиновед с лице, съчетало мутрите на младия Ленин и на Феликс Едмундович, издал книга. В нея „отворил очите“ на тукашните културтрегери, че истинската култура била възможна само при социализма, след залповете на „Аврора“: „Тържеството на Октомврийската революция доказа нагледно, че такъв строй е възможен и е послужил като мощен катализатор, активиращ във висша степен всички сфери на човешкото мислене.“[34]

По това време Сугарев е бил биз-бизе със синчето на архиноменклатурчика и основен лиричен ибрикчия на диктатора Живков, напълно реставрирания другар Любомир Левчев. Този Владимир, наречен така на Улянов, понастоящем е масон със специална задача от Съветските американски щати. Тогава, в навечерието на „сакралната“ дата на промените, двамата с Едвин безпрепятствено издавали „дисидентски“ списания, моля ви се! Все едно мъртвата хватка на режима не важала за тях. Кой ли ги е охранявал?...

При „жабите“ се мъдри и „сайтът“ на друг „герой“ – Иван Бедров. С вид на току-що изваден от някое мазе на Държавна сигурност, този „виден“ журналист заменяше съвест срещу пари по пътя от БНТ до Pro.BG. На същото място е „изгрял“ и ликът на още един „демократичен“ собственик на инструмент за милиционерски внушения, блогът на навярно проводения във Франция от ония служби и поради особеностите на професията си никому неизвестен Атанас Чобанов. Сам твърди, че от октомври 1989 г. членува в „Екогласност“. Лично за мен това и фактът, че още през 1990 г. този питомец на Френската гимназия заминава за Париж, а скоро след това започва да следва там, говори твърде много... Също и сътрудничеството му с Асен Йорданов - сина на Недялко Йорданов, един от най-възторжените „певци на партията“ и дългогодишен болшевишки гаулайтер на културата в бургаския край. В интернет има доста компрометиращи факти за „демократичното“ лице Чобанов, но не ги споменавам, тъй като досега не са потвърдени. И все пак... Впечатлява и „топлата“ загриженост за този медиенгений“ на официализирани уж неправителствени организации, като комунистическия Съюз на българските журналисти и „Репортери без граница“.[35] „ Те нито веднъж не проявиха съпричастие към съдбата на уволнени журналисти с ярка антикомунистическа позиция. Защо ли?

Ето, в тази „прекрасна“ и тъй „демократична“ компания цъфти секретният сътрудник „Ивайло“.

Самият Инджев се хвали, че е бил коментатор на... радио „Свободна Европа“. Както посочва някогашния служител на ЦРУ Григорий Климов: „Тъй като радио „Свобода“ по принцип се основаваше на тайнствения „комплекс на Ленин“, който прави от хората истински революционери, то подбраха и административния скелет на радиостанцията от онези остатъци от ленинската гвардия, които след Великата чистка лекуваха с труд в концлагерите.“[36] Това важи с пълна сила за „Свободна Европа“, радио „Освобождение“ и т.н., за които Климов припомня, че „както писаха в американската преса, също са свързани с американското разузнаване ЦРУ“.[37] Още в зората на „демокрацията“ покойният Пашанко Димитров от BBC ми отвори очите, че от средата на петдесетте години всички сътрудници на Българската секция са били проводени от тукашните специални служби. А англичаните го знаели. Английският писател и журналист Дъглас Рийд подчертава, че проникването на комунистите в британските медии започнало още от 1937-1938 г. Нима това не е образец на т. нар. легион – съвокуплението на сатаната с антихриста, според руския, а не съветския философ Бердяев? „Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света“,[38] а не хора като Карел Чапек, да речем.

По-рано Инджев е служил на ДС, респективно на КГБ. След това се присламчва към партньорската им служба ЦРУ. На този извод навеждат и страстните опити на другаря Косьо Мишев да го наложи като медиен гуру на СДС и то на всяка цена. Ако някой не е наясно кой е „контрадезинформаторът“ Мишев, просто да направи справка. Една дълбоко свързана с комунистическата система историчка на БКП, понастоящем членка на Комисията „Евтимов“, признава: „Както ДС е огледално на КГБ, така ЦРУ и КГБ са огледални помежду си. Целта им е била да поддържат паритет в установените сфери на влияние или да предотвратяват разрастването им в една или друга геополитическа посока с подривни средства. Мисля, че като професионално изградена структура КГБ е доста по-напред от ЦРУ в разузнаването. Обаче в чисто пропаганден план е била много по-ограничена и ретроградна.“[39]

От противоположната страна политическият затворник Янко Янков стига по-далеч: „... Изрично и ясно съм посочил, че... вече съм имал своето категорично формулирано убеждение, че срещата на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с т. нар. българска опозиция е била съвместно оперативно предприятие на КГБ и ЦРУ и е имала предназначението да сплаши държавния секретар и да го мотивира да докладва на най-висшето американско политическо и държавно ниво, че ако властта бъде дадена в ръцете на т. нар. антикомунисти, страната ще бъде залята от кървави изстъпления, поради което стратегията трябва да бъде насочена към това – властта да бъде дадена на „преустройващите се” комунисти, желаещи да станат капиталисти, и същите да бъдат освободени от каквато и да е отговорност за извършените от тях престъпления.

Изрично съм посочил, че за да стигна до този извод ми е помогнал и Маршал Харис,[40] който винаги, макар и доста предпазливо, е насочвал вниманието ми към подлежащите на двойно или дори на парадоксално тълкуване факти. Посочил съм, също така, че после, непосредствено преди отпътуването си в края на мандата му в София, Маршал Харис изрично ми каза, че възнамерява да напусне дипломатическата си работа, тъй като не е съгласен с това, че в посткомунистическите страни, включително и в България, „ЦРУ работи като филиал на КГБ”.“[41]

imageПо същия начин Интернационалът избра комунистическите пропагандатори за водещи „демократични“ журналисти. Братството беше наясно с дефектите в техните характери. И не само тогава, а и сега чудесно ги използва. По тази причина понастоящем телевизиите и страниците на печата се превърнаха в перачници на окървавените ликове на всякакви номенклатурни престъпници от различни поколения. Вместо да пишат показания в затвора, в медиите „гордо“ дефилират убийци и грабители от типа на съвършения простак Григор Стоичков, през ошлайфания примат от ДС -„Кинтекс“ Петър Манджуков и масона за всякакви поръчки от ДПС–„Мултигруп“ Стоян Денчев, до снайперистката от групировките на БСП Весела Лечева. В телевизиите няма да срещнете техните жертви. Съвсем незначителни изключения се допускат единствено за онези, които са продали душите си. Просто за цвят; нали има „демокрация“ и „плурализъм на мненията“?...

Най-лесният морков, който местните наместници на Братството прилагат вместо тояга спрямо Инджевци, е вродената и възпитана склонност на тези техни момчета да се кланят на истинските властници и на материалния интерес. Това ясно личи в следния изблик на опортюнизъм на „Ивайло“:

Навремето за един журналист да бъде кореспондент в чужбина беше висш пилотаж, венец на професионалния успех, постижение, подобно на това да си посланик сред дипломатите. За тази позиция журналистите се боричкаха с връзки на най-високо партийно ниво. И това ми се случи на мен, безпартийния, едва 28-годишния, с две мижави години трудов стаж като репортер на бюро и без никакъв житейски и професионален опит и никакви шпионски обучения и школи![42] Какво трябваше да кажа – не, не искам да ставам секретен сътрудник, ще си стоя прост репортер в БТА, защото ще дойде 10 ноември 1989 г. и това ще се обърне като компромат срещу мен?!”[43]

Не, не всички се боричкаха, клетнико. Страшното е, че вие, „боричкалите се“, отново сте по върховете и с характерното си усърдие служите на същите господари от алчно червената номенклатура. А тя ви подава ръка навсякъде и във всичко. „Антипървановата“ книга на секретния сътрудник „Ивайло“ е продукт на мощното издателство „Ентусиаст“, което издава промасонските брътвежи и на Любомир-Левчевия наследник Владимир – също храненик на чуждо разузнаване. Точно коя структура на БКП-ДС се крие зад това „издателство“, няма никакво значение.

Ето едно предизвикателство: Инджев има високо до небесата еврейско самомнение и самочувствие. А всъщност е „наивен и като дете прост“, както е казал поетът. Сам признава как не е знаел, че „... ще дойде 10 ноември 1989 г. и това [меркантилно ченгесарство] ще се обърне като компромат срещу него?!”[44]

Всеки сам да направи своите заключения. Господ е отсъдил: „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.“[45]

И още: „... Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене”.[46]

Момчетата като Иво Любомиров Инжев, правени по един и същ калъп, до един конформисти и опортюнисти, бяха и все така са готови да продадат майките и бащите си, стига да се изкачат с едно стъпало по-високо в кариерата. Което им носи и „съкровища”. Те дори не са чували Божия завет, че не бива „да си събират съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но да си събират съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат”.[47]

Понятия като морал, обич към ближния, почтеност, достойнство няма как да достигнат до съзнанието на същества от рода на настоящия ни „герой”. Те са носители на друга, на материалистична, марксистко-ленинска етика. Тя позволява дори убийство в името на успеха на партията или на партиеца.

Днес Иво Инджев твърди, че като студент в СССР намразил съветската система. Пък десетилетия наред след това този новопокръстен „антисъветчик“ й служеше и то като най-долно ченге, донасяло за нищо неподозиращи нашенци и чужденци. За да може упорито да се катери към нейния връх. Нали знаете, че обикновено въздържателят не произвежда алкохол; а пуританът не ходи в публичен дом...

Поради факта, че неговата, подчертавам - неговата и на семейството му комунистическа система, все още е недокосната, днес секретният сътрудник на Държавна сигурност „Ивайло“ има наглостта да хвърля одрипавели от идеологически онанизъм ръкавици като тази: „Дейността ми като гражданин и журналист винаги е била и е на показ. Никакви кукловоди не могат да ме отклонят от осъзнатия, зрял, информиран избор на активна позиция срещу мракобесието, част от което е именно съзаклятието на тайните служби срещу модерна България, мистиката на тъмните сенки от миналото. Тяхното изваждане на показ ги лишава от „магическата им сила” - престават да бъдат стряскащи сенки и се превръщат в обикновени семки, семки занимавки за онези, на които изобщо им се занимава с тях.

Тази позиция ми е струвала доста изпитания. Но каквото и да ми се прибави към тях, няма да се откажа. Най-малкото няма да ИМ позволя да ме откажат.

Нека опитат пак, предизвиквам ги!“[48]

Приех предизвикателството и се постарах да докажа, че назначеният настоящ „антисъветчик“, „демократ“, „антикомунист“ Иво Любомиров Инджев все така усърдно обслужва „омразната“ му съветска система. Която добре осребрява прилежанието му. Направих го явно, с името си, а не като донос в стила на службите, към които с такава страст другарят Инджев се е стремил. „Ивайло“ не престава да промива съзнанието на невинните, глупавите, немислещите, на идиотите и на подобните нему. Тях съветвам: Вервайте му.

Останалите, малцината с отворено за истината съзнание, ясно видяха алчно червената мутра на потомствения комунист, на ченгето, дето дрънка, на негодника „Ивайло“. Тях призовавам с изпробваната през вековете мъдрост на древните: “Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum” – „Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно“.

Следвайте я.

 

Край.

 



[1] Мнозина не осъзнават, че тъкмо това бе причината за тъй трудното приемане в БКП. Когато номенклатурата се обособи като масонска ложа – мнозина от допуснатите в нея бяха масони, партията се „масовизира“ и нарои партийната рая. Не малко партийни гои причиняваха невероятни беди на други хора. Няма да забравя един телевизионен репортаж от 1992 г., в който две жени разказваха как партийната секретарка на тяхното звено в завода, където работели, другарката Елена Костова, съсипала съдбите им с лоши характеристики. Да, ставаше дума за съпругата на любимия на част от болшевиките и на продалите душите си потомци на буржоазията отпреди 9 септември 1944 г. тогавашен финансов министър Иван Костов. Имаше и по-свестни партийни секретари. Например този, в предприятието, в което работех по разпределение. От Районния комитет на БКП бяха отпуснали бройка за приемане в БКП на млад висшист. Бяхме двама, аз – единственият мъж. При това партийният секретар ми беше пряк началник. Когато отказах с обяснението, че тате ще се обърне в гроба, той не ме предаде. Предсказа, че от мен нищо няма да стане. Разбрах, че колежката ми, с която заедно постъпихме на работа там, също отказала. По съвсем неидеологически причини, но все пак... Искам да кажа, че не всички бяха Инджевци и Бочаровци.

[2] и „Цвятко Цветков: БСП създаде всички останали партии в България – 4 част“, „Гореща точчка“, TV7, София, вторник, 22 март 2011 г., видеозапис от online: http://www.tv7.bg/bodilnik/news/hot-spot/243132.html

[3] „Цвятко Цветков: БСП създаде всички останали партии в България – 4 част“, видеозапис от online: http://www.tv7.bg/bodilnik/news/hot-spot/243132.html Правоговорът е запазен и пренесен в правописа. Подч. мое.

[4] Вж. Христо Христов – „Ген. Любен Гоцев: Трябва да спечелим изборите най-малко с 50 + 1 процента“, Декомунизация, София, дата не е посочена, online: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov91.htm

[5] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 345. Подч. мое.

[6] В българския език има родове. Ако бе жена, щеше да е доцентка. Не е ли обидно за нея и подобните й, да се обръщат към тях като към мъже? Това е част от програмата са объркване и разбъркване на обществото.

[7] Анна Кълцева ─ „Политическият психолог Антоанета Христова: Българинът е превърнал СРС-тата и предателството в техника на успеха“, „Всеки ден“, vsekiden.com, София, петък, 4 февруари 2011 г., online: http://www.vsekiden.com/88843

[8] Вж. Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците – Как службите ковяха „демократи“: ІІ. СС „Ивайло“ ─ един от филиграните на БКП и ДС“, „Форумът“, forumat-bg.com, София, четвъртък, 17 Февруари 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/medii/1129-epopeya-na-negodnitzite

[9] Вж. „Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 25 октомври 2007 г., online: http://www.blitz.bg/article/4017

[10] Rabbi Harry Waton - “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 100. Подч. мое.

[11] Пак там, стр. 54, 81.

 

[12] Много неизвестни и на пръв поглед невъзможни неща има на този свят. На илюстрацията е показана рисунка, на която е изобразен младият Адолф Хитлер (вляво) да играе шах с Владимир Ленин. Тя е дело на еврейската художничка Емма Льовенщрам и е направена „от натура“ през 1909 г. във Виена. Авторката е наблюдавала двамата бъдещи диктатори да мерят сили в „най-мъдрата“ игра. По онова време Хитлер е бил уличен художник, работещ на парче, а Ленин – революционер в изгнание в столицата на тогавашната Австро-унгарска империя. Партията била проведена в дома на известно еврейско семейство, на което бъдещият най-голям четвърт еврейски „антисемит“ и полуеврейският вожд на болшевиките често се отбивали на гости. И това ли е „конспиративна теория“? Преди година и половина Ричард Уестууд-Бруукс, английският собственик на графичната творба, озаглавена „Игра на шах: Ленин с Хитлер – Виена 1909 година“, организира нейната продажба на търг с начална цена Ј40,000. (Вж. подробности в: “Pictured: Hitler playing chess with Lenin”, “The Telegraph”, London, September 3, 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/culture/culturenews/6130672/Pictured-Hitler-playing-chess-with-Lenin.html)

[13] Равин Исохер Франд – „Ханука и златото – връзката между огъня и парите”, превод от английски Доника Маджарова, в. „Еврейски вести”, брой 23 (1423), София, 7 декември 2001 г., 22 кислев 5762 г., стр. 7. Подч. мое.

[14] Rabbi Harry Waton ­ “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 143-144. Подч. мое.

[15] Терминът на израелския вестник “The Jerusalem Post” и се отнася до един от „крайните“ ционисти, бившия съветски гражданин АвигорЛиберман, който поиска израелските араби да полагат клетва за вярност към Израел.

 

[16] „И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Исусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.“ („От Матея свето Евангелие“, гл. 8, ст. 28-33.)

 

[17] „И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; а като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони; и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Исусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! Защото Исус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.“ („От Марка свето Евангелие“, гл. 5, ст. 2-9. Подч. мое.)

[18] Вж. Пейо Яворов – „Хайдушки песни“, сп. „Мисъл“, София, 1903 г.

[19] Донос на СС „Ивайло“ от 18.07... г. Заведен в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[20] Агентурно сведение, Съобщава „Ивайло“, приел ОР 8100 на 20.07. 1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, Лист № 70, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[21] Сведение от СС „Ивайло“, приел ОР 8100 на 20.07.1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[22] Иво Инджев – „Как станах секретен сътрудник на Първо главно на ДС“, e-vestnik, София, 9 октомври 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/4789/4789/

[23] По онова време, началото на осемдесетте години на миналия век, доста пари – половин заплата на висшист. Тогава вечеря в луксозен ресторант не надхвърляше двайсетина лева.

[24] Строго Секретно! Докладна записка до началника на Отдел 04 на Първо главно управление [на ДС] относно: Проведени срещи със СС „Ивайло“, от старши-разузнавач Отдел 01, ДС, ст.-лейтенант Ив Димовски, написана в 1 екземпляр, Изп.: 01/СГУ ДР Димовски, № 1 – КД „Ивайло“, написала: Стоянова – 6908, София, 15 .VІІ. 1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, АЕ 6405, Лист № 67, дата: 14.10.2009 г. Правописът запазен.

[25] Пак там.

[26] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 18-19.

[27] Писмо № 5, Писмо № 9 от 19.10.1983 г. от Соколов, относно: 14 Иво Любомиров Инджев, подписано на 18.10.1983 г. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 79, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[28] Пак там. Подч. мое.

[29] Пак там. Правописът запазен. Подч. мое.

[30] Строго секретно! Утвърждавам, зам.-началник ПГУ-ДС и началник отдел 04, полковник Р. Тошков. Справка, относно: Дело № 15610 за въвеждане в система „Вега“ 1, изготвил ст.-лейтенант В. Павлов, отпечатано в 1 екземпляр, Изп. 04-8698, Нап. ВХ/04-2091, София, 29.08.1985 г., стр. 2. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 153, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[31] Вж. напр.: Строго секретно! До началник отдел 04, Първо главно управление – ДС, Докладна записка, относно: проведена среща със СС „Ивайло“, изготвил кап. Ив. Димовски, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – К.Д.“Ивайло“, Изп/нап/ 04/8100, дата не е посочена, стр. 1 и 2. Заведено в Комисията „Евтимов“ като: Фонд № 1, А.Е. 6405, Лист № 77, 14.10.2009 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[32] Предсмъртно писмо на поета Веселин Андреев (роден Георги Андреев) от 10 февруари 1991 г. в: Пенчо Ковачев – „Веселин Андреев ли разстрелва принц Кирил?“, в. „24 часа“, София, сряда, 9 февруари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=773740 Подч. мое.

[33] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přнtomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[34] Едвин Сугарев – „Българският експресионизъм“, Издателство „Народна просвета“, София, 1998 г. Подч. мое.

[35] Вж. „Репортери без граници“ бранели Атанас Чобанов от кмета на с. Царево…“, Съюз на българските журналисти, София, 21 май 2010 г., online: http://www.sbj-bg.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=4251&Itemid=1

[36] Григорий Климов – „Имя мое легион“, Издательство „Славия, Нью-Йорк, 1975 г., Глава 1. Красный папа, online: http://www.lib.ru/PROZA/KLIMOV_GP/legion.txt_with-big-pictures.html#1

[37] Пак там, Глава 3. Дом чудес, online: http://www.lib.ru/PROZA/KLIMOV_GP/legion.txt_with-big-pictures.html#3

[38] Вж. Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/

[39] „Татяна Кирякова: Няма лъжа! Били сме 16-та република на Съюза“, интервю на Люба Кулезич, “Frog News”, София, понеделник, 28 Септември 2009 г., online: http://frognews.bg/news_15559/Tatiana_Kiriakova_Niama_laja!_Bili_sme_16-ta_republika_na_Saiuza/

[40] По онова време съветник в посолството на САЩ в София, агент на ЦРУ.

[41] „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити”, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет”, София, 31 октомври 2009 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1457/3/ Подч. мое.

[42] Каква крупна лъжа!

[43] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22. Подч. мое.

[44] Надя Костова – „Как Иво Инджев стана агент на ДС”, в. „Уикенд”, брой 47 (367), София, 20 - 26 ноември 2010 г., стр. 22. Подч. мое.

[45] „От Матея свето Евангелие”, гл. 7, ст. 13-14.

[46] „От Матея свето Евангелие”, гл. 19, ст. 21.

[47] Пак там, гл. 6, ст. 19-20.

[48] Иво Инджев – „Как станах секретен сътрудник на Първо главно на ДС“, e-vestnik, София, 9 октомври 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/4789/4789/





Тагове:   Негодници,   Демократи,


Гласувай:
4
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 29509705
Постинги: 17241
Коментари: 19938
Гласове: 26647
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031