Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2011 00:34 - ЗАГАДКАТА НА ХИТЛЕР - ЛЕОН ДЕГРЕЛ
Автор: allvin Категория: Политика   
Прочетен: 5370 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 12.11.2012 21:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ЗАГАДКАТА НА ХИТЛЕР – ОТ ЛЕОН ДЕГРЕЛ

25.11.2010 01:12 -
Автор: balkanec Категория: Политика
Прочетен: 858 Коментари: 14 Гласове: 5
Последна промяна: 27.11.2010 16:41
________________________________________

Загадката на Хитлер

http://nseuropa.org/Statia34.htm

"Хитлер, вие го познавахте, какво представляваше той?"

Този въпрос ми е задаван хиляди пъти от 1945 г. и нищо не е по-трудно за отговор. Приблизително двеста хиляди книги се занимават с Втората световна война и нейната главна фигура - Адолф Хитлер. Но успяла ли е някоя от тях да разкрие истинския Хитлер? "Загадката на Хитлер е извън всички човешки разбирания" писа веднъж левия германски седмичник "Die Zeit".

Салвадор Дали, уникалния артистичен гений, се опита да разгадае тази мистерия в една от своите най-драматични картини. Високопланински пейзаж покрива цялото платно, оставяйки само няколко светещи участъка от морски бряг осеян с деликатно миниатюризирани човешки фигури: последните свидетели на умиращия мир. Огромен телефон, проливащ кървави сълзи, виси от клона на изсъхнало дърво, тук и там висят чадъри и прилепи, чието предзнаменование е едно и също. Както Дали сам казва "Чадърът на Чембърлейн се явява в тази картина в злокобна светлина и това ме порази докато го рисувах като израз на безпределна мъка."

После той споделя "Чувствам тази картина като дълбоко пророческа. Но признавам също, че не съм успял да открия загадката на Хитлер. Той ме привлече като обект на въображението ми и затова защото го приемам като човек, уникално способен да преобръща нещата с главата надолу."

Какъв урок по скромност за крещящи критици, които след 45-та се впуснаха да издават хилядите си "даващи окончателен отговор" книги, повечето надменни, за този човек ,който така развълнува интроспективния Дали, че дори четиридесет години по-късно той се чувства измъчен и несигурен в съществуването на собствената си картина. Отделно от Дали, кой друг някога се е опитвал да представи обективно описание на този изключителен човек, човек когото Дали нарича най-експлозивната личност в човешката история?


Като звънеца на Павлов

Планините от книги за Хитлер, основани на сляпа омраза и невежество правят много малко, за да опишат или обяснят най-силния човек, който света някога е виждал. Как, мисля си аз, тези хиляди описания на Хитлер напомнят мъжа, който аз познавах? Хитлер стоеше до мен, говореше, слушаше. Стана невъзможно за мен да обяснявам на хора, поддържали фантастични теории в продължение на десетилетия, че това което са чели или чували по телевизията просто не отговаря на истината.

Хората приемат измислица, повтаряна многократно, като реалност. Те никога не са виждали Хитлер, никога не са говорили с него, никога не са чували и дума от неговата уста. Самото име на Хитлер предизвиква в съзнанието им образа на гримасничещ демон, извора на всички човешки отрицателни емоции. Като звънеца на Павлов, споменаването на Хитлер трябва да замести реалността.


Странно привлекателен

Хитлер е винаги пред очите ми: като борец за мир през 36-та и като военен през 44-та.Не е възможно да си бил свидетел на живота на толкова изключителен човек без да си белязан от това завинаги. Не минава и ден без Хитлер отново да изгрее в съзнанието ми, не като човек мъртъв отдавна, а като реален човек, който се разхожда в своя кабинет, сяда в стола си, разбутва огъня в своята камина. Първото нещо, което всеки забелязва когато го види са малките мустачки. Безброй пъти е бил съветван да ги обръсне но той винаги отказваше: хората бяха викнали с него такъв, какъвто е. Той не беше висок[1] - не повече от Наполеон или Александър Велики.

Хитлер имаше дълбоки сини очи, които много хора смятаха за омайни, но въпреки това аз не мислех така. Нито пък съм забелязал електрическия ток, който казваха че протича през ръцете му. Много пъти съм се здрависвал с него и никога не съм удрян от това електричество. Неговото лице показваше емоция или безразличие в зависимост от момента. Понякога той беше като безчувствен, не казваше нито дума. После изведнъж се оживяваше и започваше да държи реч на мен самия, сякаш се обръщаше към многохилядна тълпа на берлинското летище Тампелхоф. Тогава той внезапно се преобразяваше. Дори лицето му, обикновено бледо и тъжно, се проясняваше докато говори. В такива моменти, сигурен съм, Хитлер беше странно привлекателен и сякаш притежаваше магическа сила.


Изключителна сила

Той смекчаваше с чувството си за хумор всичко, което изглеждаше твърде официално в поведението му. Живописния и образен език, както и острите саркастични фрази той владееше до съвършенство. В един миг той можеше да нарисува картина от думи, която да предизвика усмивка, или да се прояви с неочаквано и подкупващо сравнение. Той можеше да бъде твърд и дори непреклонен в своите решения и въпреки това, почти в същото време, да се покаже изненадващо отстъпчив, чувствителен и добродушен.

След 1945 г. Хитлер беше обвинен във всякакъв вид жестокости, но жестокостта не беше в природата му. Той обичаше децата. Напълно естествено нещо за него беше да спре колата си и да раздели своята храна с млади колоездачи по пътя. Веднъж той даде дъждобрана си на един скитник, който вървеше под дъжда. Дори в полунощ той би прекъснал работата си, за да приготви храна за кучето си Блонди.

Той не ядеше месо, защото това значи смъртта на живо същество. Той отказваше да приеме заек или пъстърва жертвани за осигуряване на неговата храна. Позволяваше си само яйца, защото при снасянето кокошката не е била убита.

Хранителните навици на Хитлер бяха за мен непрестанен извор на удивление. Как може някой с толкова напрегнат график, който участваше в десетки хиляди изтощителни митинги, от които той излизаше плувнал в пот. често губейки от два до четири паунда[2], който спеше само по 3-4 часа на нощ и който, от 1940 до 1945 г. носеше целия свят на раменете си докато управляваше над 380 милиона Европейци: Как? Чудех се аз, може този човек да оцелее физически само с едно варено яйце, няколко домата, две или три палачинки и чиния с юфка. Но той всъщност наддаваше тегло!

Той пиеше само вода. Не пушеше и не толерираше пушенето в свое присъствие. В един или два часа след полунощ той все още говореше, необезпокояван, седнал близо да камината, жизнен, често забавен. Никога не показваше и следа от безпокойство. Слушателите му можеше да бъдат изморени до смърт, но не и Хитлер. Беше описван като грохнал старец. Нищо не беше по-далече от истината. През септември 1944, когато се говореше че той вече е напълно рухнал, аз прекарах една седмица с него. Неговата духовна и физическа сила все още беше изключителна. Единственото, което постигна опита за покушение срещу него на 20-ти юли беше, че го зареди с нова енергия. Той пиеше чая си в своята квартира толкова спокойно, както ако бяхме в малък частен апартамент в канцлерството преди войната, или се наслаждавахме на гледката от сняг и кристално синьо небе през големия панорамен прозорец в Берхтесгарден.


Желязна самодисциплина

В самия край на живота му, сигурен съм, гърбът му се преви, но неговия ум остана остър като светкавица. Завещанието, което диктуваше с такова удивително спокойствие в навечерието на своята смърт, в три сутринта на 29 април 1945 г., е едно вечно свидетелство. Наполеон при Фонтанеблау не е минал без моменти на паника преди абдикацията си. Хитлер просто тихо се здрависа със своите помощници, закуси като всеки друг ден и отиде към смъртта си сякаш отива на разходка. Кога историята е била свидетел на толкова огромна трагедия докарана до своя край с такава желязна самодисциплина?

Най-забележителната черта от характера на Хитлер беше неговата простота. Дори и най-сложния проблем се проектираше в съзнанието му като няколко основни принципа. Действията му бяха израз на идеи и решения, които всеки би разбрал. Работникът от Есен, усамотения фермер, Рурския индустриалец и университетския професор можеха лесно да проследяват мисълта му. Кристалната яснота на неговата аргументация правеше всичко очевидно.

Поведението му и начина му на живот никога не се промениха, дори когато стана управник на Германия. Той винаги се обличал и е живял пестеливо. В ранния си период в Мюнхен, той не е отделял повече от една марка на ден за храна. В никой етап от своя живот той не е похарчил нещо за себе си. През тринадесетте години прекарани в канцлерството той никога не е носил портфейл и никога не е имал собствени пари.


Мозък като компютър

Хитлер се беше самообразовал и никога не се е опитвал да скрие този факт. Надутото самодоволство на интелектуалците, техните излъскани идеи пакетирани като електрически батерии го дразнеха понякога. Своето знание беше постигнал чрез избирателно и непрекъснато учене, и той знаеше много повече от хиляди дипломирани учени.

Не мисля, че някой, някога е чел толкова колкото Хитлер. Той обикновено четеше по една книга всеки ден, като винаги първо прочиташе заключението, за да прецени дали творбата е интересна за него. Той имаше способността да извлича най-важното от всяка книга и да го съхранява в своя подобен на компютър мозък. Чувал съм го да говори за сложни научни книги с безупречна точност, дори в разгара на войната.

Неговото интелектуално любопитство беше безгранично. Беше добре запознат с творчеството на най-разнообразни автори и нищо не беше твърде сложно за него. Имаше дълбоки познания относно Буда, Конфуций и Исус Христос, както и за Лутер, Калвин и Саванарола, за литературните гиганти като Данте, Шилер, Шекспир и Гьоте и аналитични писатели като Ренан и Гобино, Чембърлейн и Сорел.

Той беше се тренирал във философията изучавайки Аристотел и Платон. Можеше да цитира наизуст цели пасажи от Шопенхауер, и дълго време носеше джобно издание на Шопенхауер със себе си. От Ницше беше научил много за силата на волята.

Неговата жажда за знания беше неутолима. Той прекарваше стотици часове изучавайки работите на Тацит и Момзен, военни стратези като Клаузевиц и строители на империи като Бисмарк. Нищо не можеше да му убегне: световна история или история на цивилизациите, ученията на Библията и Талмуда, Томистическата философия и всички главни трудове на Хомер, Софокъл, Хораций, Овидий, Тит Ливий и Цицерон.

Знанията на Хитлер се разпростираха и върху механиката. Той знаеше как работят машините, той разбираше балистиката на различните оръжия и изумяваше най-добрите учени-медици със познанията си по медицина и биология.

Универсалността на неговото знание може да учуди или да ядоса тези които не са наясно с него, но въпреки това то е исторически факт: Хитлер беше един от най-образованите хора на своето столетие. Много повече от Чърчил, интелектуалната посредственост, или от Пиер Лавал, които в сравнение с него имаха съвсем повърхностни знания по история или от Рузвелт, или Айзенхауер, който така и не стигна по-далеч от детективските романи.


Младият архитект

Дори в най-ранните си години Хитлер е различен от другите деца. Той има вътрешна сила и се ръководи от своя дух и своите инстинкти. Той рисува умело още на единадесет годишна възраст. Скиците му, рисувани тогава, показват забележителна твърдост и живост. Неговите платна и акварели, създадени когато той е на петнадесет години, са изпълнени с поезия и чувственост. Една от най-удивителните му ранни творби "Крепостта Утопия" го разкрива като художник с изключително въображение. Артистичната му ориентация приема различни форми. Пише поезия от съвсем млад. Диктува цяла пиеса на сестра си Паула. На шестнадесет годишна възраст, във Виена, той започва писането на опера. Той проектира сценичната постановка, както и всички костюми и разбира се, действащите лица са Вагнерови герои.

Повече от художник, Хитлер е най-вече архитект. Стотици негови работи са забележителни както за архитектурата така и за изобразителното изкуство. Само по памет той може да възпроизведе всеки детайл от купола на църква или сложните завои на кованото желязо. Всъщност неговото отиване във Виена е свързано с осъществяване на мечтата му да стане архитект.

Когато някой види стотиците платна, скици и рисунки, които той създава в периода, разкриващ неговото владеене на триизмерните фигури, удивително е, че изпитващите в Академията за изящни изкуства са го скъсали на два последователни изпита. Германския историк Вернер Мазер, неприятел на Хитлер остро критикува тези изпитващи "Всички негови творби разкриват необикновени архитектурни дарби и знания. Строителя на Третия Райх дава на бившата Академия за изящни изкуства повод да се срамува от себе си."

В своята стая Хитлер винаги поставя стара снимка на майка си. Спомена за неговата майка, която той обича толкова много е с него до последния му ден. Преди да напусне този свят, На 30-ти април 1945 г., той поставя снимка на своята майка пред себе си. Тя има сини очи като неговите и сходно с неговото лице. Нейната майчина интуиция и подсказва, че синът е различен от другите деца. Тя се държи така, сякаш знае съдбата на своя син. На смъртния си одър тя изпитва огромна болка от тази необятна мистерия, с която е обграден синът й.


Скромен произход

В своите младежки години Хитлер е истински самотник. Неговото най-голямо желание е да се оттегли от света. По душа саможив, той се скита, яде оскъдна храна и прочита книгите на три обществени библиотеки. Той избягва разговорите и има малко приятели.

Почти невъзможно е да си представим друга подобна съдба, в която човек започва с толкова малко а достига такива върхове. Александър Велики е син на цар. Наполеон, от заможно семейство, става генерал на 24.Петнадесет години след Виена, Хитлер все още е никому неизвестен ефрейтор. Хиляди други хора имат хиляди пъти повече възможности да оставят своя отпечатък върху световната история.

Хитлер не е много ангажиран с личния си живот. Във Виена той живее в тесни, неудобни жилища. Но въпреки това наема пиано, което заема половината му стая, и се заема с композирането на своята опера. Той живее от хляб, мляко и зеленчукова супа. Дори няма връхна дреха. Той рине снега от улиците през зимата, носи багаж на гарата, прекарва много седмици в приюти за бездомни. Но никога не спира да рисува или да чете. Въпреки ужасяващата си бедност, Хитлер някак успява да поддържа чист външен вид. Всички хазяи във Виена и Мюнхен го помнят с неговия учтив и приятен характер. Поведението му е безупречно. Неговата стая винаги е абсолютно чиста, оскъдните му лични вещи педантично подредени, а дрехите му спретнато окачени или сгънати. Той сам пере и глади дрехите си, нещо, което в онези дни малко мъже правят. Нуждае се от съвсем малко, за да оцелява и парите, които изкарва от продажбата на картини са достатъчни, за да покрият нуждите му.


В търсене на съдба

Впечатлен от красотата на църквата на бенедиктинския манастир, където участва в хора, Хитлер за кратко мечтае да стане бенедиктински монах. Интересното е, че по това време всеки път когато е отслужва литургия, той винаги минава под първата свастика, която вижда в живота си: тя е издълбана в каменен герб над главния вход на църквата.

Бащата на Хитлер, митнически служител, се надява, че момчето ще следва неговия път и ще стане държавен чиновник. Неговия възпитател го окуражава да стане монах. Вместо това младия Хитлер отива, или по-скоро избягва във Виена. И там, спрян в своите артистични стремежи от бюрократичната посредственост на академията, и изпада в изолация и дълбок размисъл. Изгубен в огромната столица на Австро-Унгария, той търси своята съдба.

През първите тридесет години от живота на Хитлер, датата 20-ти април 1889 г. не значи нищо за никого. Той е роден на този ден в Браунау, малко градче в долината на Ин. По време на изгнанието си във Виена той често мисли за скромния си дом и особено за своята майка. Когато тя се разболява, той се връща от Виена, за да се грижи за нея. Седмици наред той и помага, върши всекидневната работа и я подкрепя като най-любящия от синовете й. Когато накрая тя умира, в навечерието на Коледа, мъката му е безкрайна. Рухнал от скръб, той я погребва в малкото градско гробище. "Никога не съм виждал човек, толкова смазан от болка" казва лекарят, който по стечение на обстоятелствата е евреин.


Силна душа

Хитлер още не се е фокусирал върху политиката, но без да осъзнава това, тази е дейността към която е най-силно привлечен. В основата си политиката се съчетава с неговото влечение към изкуството. Хората, масите, са тази глина, която скулпторът оформя в безсмъртна творба. Човешката глина се превръща в прекрасно произведение на изкуството като някоя от мраморните статуи на Майрън, картина на Ханс Макарт или трилогията на пръстена на Вагнер.

Неговата любов към музиката, изобразителното изкуство и архитектурата не го отдалечават от политическия живот и социалните проблеми на Виена. За да преживява той работи като обикновен работник, споделяйки съдбата на всички останали трудещи се. Той е мълчалив зрител, но нищо не убягва от погледа му: нито суетността и егоизма на буржоазията, нито моралната и материална нищета на хората, нито пък хилядите работници, които обикалят широките булеварди на Виена с гняв в сърцата си.

Той също е изненадан от нарастващото присъствие на брадати евреи, носещи кафтани, нещо непознато в Линц. "Как може те да са германци?" се пита той. Чете статистиката: през 1860-та има 69 Еврейски фамилии във Виена, 40 години по-късно те са вече 200 000. Те са навсякъде той наблюдава инвазията им в университетите и медицинските и правните професии, както и превземането на пресата от тях.

Хитлер вижда острите реакции на работниците към този наплив но те не са сами в своето нещастие. Има много изявени личности в Австро-Унгария, които не крият своето възмущение от това, според тях, чуждо нашествие в тяхната страна. Кметът на Виена, християндемократ и талантлив оратор, е слушан с голямо желание от Хитлер.

Хитлер е загрижен също за съдбата на осем милиона австрийски немци отделени от Германия и по този начин лишавани от законното им право на германско гражданство. Той вижда Император Франц Йозеф като злобен и дребнав старец, безпомощен пред проблемите на настоящето и перспективите на бъдещето.

Постепенно младия Хитлер подрежда нещата в мозъка си.

Първо: Австрийците са част от Германия, общата родина.

Второ: Евреите са пришълци вътре в германското общество.

Трето: Патриотизмът има смисъл само когато се споделя от всички класи. Обикновените хора, с които Хитлер споделя мъки и унижения, са в същата степен част от народа, както и милионерите от висшето общество.

Четвърто: Класовата война рано или късно осъжда и работниците и работодателите на провал във всяка държава. Никоя страна не може да преживее класова война, само сътрудничеството между дете класи може да донесе полза за държавата. Работниците трябва да бъдат уважавани и да живеят с чест и достойнство. Творческата способност никога не трябва да бъде задушавана.

Когато Хитлер заявява, че е формирал своята политическа и социална доктрина във Виена, той казва истината. Десет години по-късно това, което той предрича във Виена, се сбъдва.

Така Хитлер е принуден да живее няколко години в многолюдния град Виена като истински изгнаник, все още наблюдавайки всичко около себе си. Силата му идва от самия него. Той не разчита на някой друг да мисли заради него. Изключителните хора винаги се чувстват самотни сред необятната човешка маса. Хитлер вижда уединението си като чудесна възможност да размишлява и да не бъде потопен в безбрежното море на глупостта. За да не се изгуби в безплодната пустиня, силната душа търси убежище в самата себе си. Хитлер е именно такава душа.


Словото

Словото е стихията на Хитлер.

Целият му артистичен талант се насочва към изкуството на общуването и красноречието. Хитлер никога не би помислил за публична изява без силата на словото. Той омагьосва и бива омагьосван от него. Той намира тотално удовлетворение когато магията на неговите думи изпълва сърцата и умовете на масите, с които той общува.

Той се чувства прероден всеки път когато предава с тайнствена красота знанието, което е натрупал през живота си.

Красноречието му ще остане много дълго време поле за изследване за психоаналитиците. Силата на Хитлеровото слово е ключа. Без него никога нямаше да съществува ерата на Хитлер.


Трансцедентална вяра

Вярваше ли Хитлер в Бог? Той вярваше дълбоко. Наричаше Господ Всевишния, господар на всичко знайно и незнайно.

Пропагандистите представят Хитлер като атеист. Не беше такъв. Той презираше лицемерното и материалистично настроено духовенство, но не беше единствения. Вярваше в нуждата от стандарти и теологични догми, без които, повтаряше често той, великата институция на християнската църква би се разпаднала. Тези догми се сблъскваха с неговата интелигентност, но той също разбираше че е трудно за човешкия разум да обхване проблемите на сътворението, неговата безпределна сложност и смайваща красота. Той признаваше, че всяко човешко същество има духовни потребности.

Песента на славея, цветовете и шарките на някое цвете за дълго го връщаха към основните проблеми на сътворението. Никой на света не ми е говорил толкова разпалено за съществуването на Бога. Той мислеше така не защото беше възпитан като християнин, а защото аналитичния му ум го беше довел до идеята за Бога.

Вярата на Хитлер надхвърляше всички определения и обстоятелства. За него Господ беше основата на всичко, повелител на всичко съществуващо, на неговата Съдба и тази на всички останали.

Леон Дегрел


----------------------------------------------
Генерал Леон Дегрел е командир на доброволческата дивизия на Валония в международните доброволчески войски на "Вафен СС".

http://rexlibris.hautetfort.com/document-tract/

Леон Дегрел преди Втората световна война е най-младият политически лидер в Европа, основател на белгийското социално Рексистко движение. За него Адолф Хитлер е казал: „Ако имах син, бих искал той да е като Леон”.
Като държавен деец и военен, той познава добре Хитлер, Мусолини, Чърчил, Франко, Пиер Лавал, Маршал Петен и всички европейски лидери по време на гигантския сблъсък - Втората световна война.
За разлика от повечето от тях, той е преживял войната, ставайки най-важния свидетел на този исторически период.


След войната е преследван и е принуден да заживее завинаги в изгнание като политически бежанец в Испания до смъртта си през 1994 г.

източник:
http://balkanec.blog.bg/politika/2010/11/25/zagadkata-na-hitler-ot-leon-degrel.640084


Хитлер - втора част

Денацификация – (на немски: Entnazifizierung) — комплекс от мерки за изчистване на всички сфери на обществото от националсоциалистическата идеология и наследство. Решението е взето на Постдамската конференция от трима левичари (богоборци):

  image
        Този процес включва репресии, убийства, най-обикновени лъжи и манипулации, медийно затъмнение, „изчистване“ биографиите на важни, дори велики хора заради връзки с нацистката партия, елементарно укриване на истината. По времето на т.нар. „перестройка“ в „бившия“ соц. блок започва издаването на „конспиративна литература“, която допълнително продължава с лицемерните лъжи на победителите от Втората световна война относно НСДАП и лидерът на Оста и Третия Райх – Адолф Хитлер. Няма да се спирам подробно върху всички празнословия и откровени съчинения, изписани и изприказвани за Фюрера, но няма как да не обърна внимание на най-голямата лъжа - религиозната му принадлежност. Десетилетия наред Хитлер бе нарочен за атеист, после се появиха разни неясни обяснения, че бил окултист, дори езичник. По последни данни той е "извънземен-вотанист". Нямам претенциите за изчерпателност по темата, но все някога трябва да се започне и да се каже истината такава каквато е, не такава каквато ни я представят левичарите – болшевики, демократи, конспиратори и пр.    Какъв по вероизповедание е бил Адолф Хитлер?
Ген. Герхард Енгел в дневника си цитира Хитлер :
“И преди и сега аз съм Католик и винаги ще си остана такъв”.
1.      
  Адолф Хитлер произхожда от силно религиозно католическо семейство. Баща му Алоис Хитлер (Шикългрубер) е бил кръстен в Католическа църква още като дете. До края на живота си остава верен на католицизма. Майка му – Клара е била изключително набожна жена, която не е пропускала неделен ден в местната църква. Възпитанието на младият Адолф се е провеждало в благочестива християнска среда.
    Гробът на родителите на Хитлер:

  image     2.        През 1897 г. Хитлер е записан в Бенедиктинско килийно училище (манастира Ламбах, където младият Адолф за първи път вижда свастика). Пее в църковния хор. Завършва пръв в класа с най-високо отличие:


  image

За този си период Хитлер си спомня следното: „Тъй като през свободното си време получавах уроци по пеене в манастира Ламбах, имах уникалната възможност да се опияня с тържественото великолепие на брилиянтните църковни празници. Изглеждаше ми напълно естествено да се отнасям към игумена на манастира като към най-високия и желан образец за подражание, точно както баща ми считаше за негов образец селския свещеник.“
    3.         В онзи период е министрант, помага на свещениците при отслужването на месите и дори самият той иска да стане свещеник. Любим автор на младият Адолф бил Карл Май. (За съжаление много хора в България си нямат представа и до днес, че Май е бил набожен човек, който използвал своите романи за да споделя разбиранията си за Християнството като религия на доброто срещу атеистите и езичниците в Америка и мюсюлманите в Ориента. Християнските му разбирания са силно цензурирани в издаваните книги преди 1989 г. в НРБ).    4.         Политически Хитлер е повлиян от две партии, от които черпи идеи при оформянето си като политик - Християнсоциалната партия на Карл Люгер (изявен католик) и Великогерманската партия на барон фон Шьонерер (протестант). Мечтата му е да види партия, обединяваща възгледите на тези две.

  Периодът на Първата световна война е свързан с голямо духовно единение. Католическата църква играе огромна роля, повдигайки духа на войниците. (Хубаво е да се спомене, че именно ПСВ и католическите литургии осветяват правилния път за Бенито Мусолини и от атеист той се превръща в ревностен християнин. Който е чел дневниците му за войната знае за какво пиша).
5.       Периодът на Ваймарската република съм го засегнал тук – http://monarchism.blog.bg/politika/2011/03/28/germanska-nacionalna-narodna-partiia.717626 

  Обединяването му с аристократите, монархистите и част от буржоазията на Втория Райх (до края на земния си път) е показателен и за религиозните настроения в НСДАП. Една скоба – лявото крило на НСДАП е ликвидирано в „Нощта на дългите ножове“. Хомосексуалистът Рьом казва, че Хитлер се е "обвързал с източно-пруските генерали и се е превърнал в джентълмен" вместо да прави нещо "подобно на Френската революция". 
6.      

Управлението на НСДАП:  
    - Още при стъпването си на власт Адолф Хитлер забранява Дружеството на германските атеисти (свободномислещи хора) – Deutscher Freidenkerbund, организация наброяваща над 500 000 души в началото на 30-те. Лидерът на атеистите - Max Sievers е гилотиниран през 1944 г.   - Издават се закони срещу окултисти, астролози, врачки, теософи и антропософи. Окултистите са широко толерирани във Ваймарската република. Адолф Хитлер заявява следното: „Няма да позволим на хора, занимаващи се с мистика, окултизъмъ и със страст за опознаване на тайните на отвъдното, да се прокраднат в нашето движение. Тези хора не са националсоциалисти.“​ - Нюрнберг, 06.09.1938 г.   - Според националсоциалистическата идеология Бог е първичен, а държавата вторична.  - НСДАП се обявява за привърженик на ""Позитивното християнство"". Партията няма как да се обвърже само с едно религиозно вероизповедание, защото Германия е разделена между католици и протестанти от различни течения (за разлика от Италия, където около 90% са католици, резонно Дучето обявява католицизма за ""религията на Римската империя""). Има опит за реформация – за обединяване на двете църкви в единна - Deutsche Christen, под водачеството на Людвик Мюлер.

image

 - Адолф Хитлер въвежда задължително вероучение в германските училища, премахнато от Ваймарската република.
 - Още на 20 юли 1933 г. Третият Райх сключва Конкордат с Ватикана и папа Пий XII. Този договор легитимира германският Райх на Адолф Хитлер пред целия католически свят. Пълен текст - www.concordatwatch.eu/showkb.php     

image

- Съществуват множество речи на Хитлер, в които той говори открито в позла на Християнството. Сайт с доста от по-известните му християнски прокламации -
http://nobeliefs.com/speeches.htm
"Моята най-възвишена цел ще бъде да видя в новата НСДАП последователите на двете вероизповедания (католици и протестанти) ще могат да съжителстват мирно заедно, рамо до рамо, така че да могат да се борят заедно срещу силата на смъртния враг на всеки истински Християнин". 26.02.1925 г.

- „Християнството на Хитлер“ – подробен сайт
http://nobeliefs.com/Hitler1.htm image

- Абортите и хомосексуализмът се наказват от закона.
- Масонството (езичеството) е осъдено, забранено и преследвано още от 1935 г. - Хитлер не веднъж е изразявал отвращението си от езичниците - http://mk.christogenea.org/content/hitler-germanic-paganism "За народните маси езичниците бяха обект на подигравка, но евреинът имаше голям интерес от това да третира тези фолклорни комедианти с уважение и да ги предпочита пред истинските мъже готови да се борят за утвърждаването на Германската държава". 


- Оскърбвянето на Бога и религиозното чуство са наказуеми в Третия Райх.

- Германската държава поема разходите и на католическата и на протестантската църкви, като не им забранява да набавят църковен данък от своите членове.
 - Евангелската, католическата, старо-католическата, ортодоксалната, общините на методистите и баптистите и други са публично-правни тела и се ползват с особена правна защита.  
   - Неделните дни и всички църковни празници са законни и се намират под законна защита.
 - Създадено е специално министерство за църковните работи.  - От 1933 г. до 1939 г. са построени 270 протестантски и 230 католически църкви. Държавата е помагала със значителни суми за построяването на доста от тях.  - Масово въвеждане на капеланството в немската армия (всяка дивизия има свой капелан):

image
- Всички изявени лица на НСДАП са били християни и то възпитани от малки.
- Адолф Хитлер плаща десятъка си към местната енорийска католическа църква до месец март 1945 г. Той никога не е отлъчван и умира като католик.


Някои от картините, които е рисувал:


image image
 
image

„Адолф Хитлер, син на Католическата църква умря, защитавайки Християнството. Разбираемо е, че не могат да се намерят думи за оплакване на неговата смърт, когато могат да се намерят толкова много за възхваляване на живота му. Над неговите останки стои неговата величествена морална фигура. С мъченическа длан Бог дава на Хитлер лаврите на Победата.“ – ген. Франсиско Франко, „Knight of the Order of Christ“, публикуван на 3 май 1945 г. в деня на смъртта на Хитлер.

image

---


Винаги е трудна дискусията по темата за Втората световна война, Германия и Хитлер, без да няма емоции и те да не са силни.Това е разбираемо.  Ние не вярваме, че има световен заговор на еврейската вяра да е доминираща в света.  Ние обаче подозираме, че има заговор на най-големите финансисти и финансови институции, че контролират света.  Не е задължително да сте съгласни с всичко в статията, която ще прочетете, но тя със сигурност поражда някои интересни въпроси. Предлагаме на нашите читатели гледна точка, предназначена да стимулира мислите ви.   Историята се пише от победителите !” – Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил. Sir Winston Leonard Spencer-Churchill. 30 ноември 1874 г.– 24 януари 1965 г.   В историческото пространство от години се насажда една велика заблуда: „Уолстрийт и еврейските банки финансирали Хитлер иТретия Райх”. Има документални свидетелства, че действително Уолстрийт е помагал на Хитлер, но отчасти за собствено обогатяване и за да контролират Сталин.

Когато обаче Германия се освободава от банкерите, ТЕ й обявяват „световна финансо ва война”, много преди да започне поредната кървава.

Проследявайки всички факти, изложени в настоящата публикация, твърдения като това „евреите финансираха Хитлер”, стават неуместни.

Адвокатката от Лос Анжелос, Елън Ходжсън Браун, обсъжда тази тема в книгата си „Паяжината на дълговете”.(Книгата може да я поръчате тук: http://www.webofdebt.com/

При идването на власт в Германия на национал-социалистите, страната е безнадеждно сломена. Версайският договор е наложил на германския народ чудовищни репарации, изисквайки Германия да заплати на всяка нация загубите от войната.

Общата цифра на репарациите, като резултат на „справедливия мир” от 14 точки на Удроу Уилсън, превишавала три пъти националното богатство на Германия.

Честите валутни спекулации срутили германската валута, предизвиквайки една от най-тежките инфлации, която познава човешката история.
По онова време в Германия за пълна чанта с пачки от 100-милиардни банкноти било невъзможно да се купи самун хляб. Държавната хазна била празна. Безчетно число къщи и ферми били отнети за дългове от спекулантите в заложните къщи и частните банки. Немците живеели в коптори.Те гладували. Нищо подобно не било преживявано по-рано. Тотално унищожаване на националната валута, плюс обезценяване спестяванията на физическите лица и предприемачите. И като капак на всичко това се нахвърля върху германския народ глобалната Голяма Депресия. За Германия не оставало нищо, освен да падне жертва на дълговото робство към Световните банки. Но през 1933 г. на власт идват национал-социалистите.

Новото правителство на Германия подкопало могъществото на Световния Банков Картел посредством емитиране на собствени пари. Световният Банков Картел отговорил с обявяването на пълен бойкот на Германия. Правителството обаче, без да се съобразява с частните банките, започнало национална програма за кредитиране, разработвайки план за публични дейности, които включвали борбата с наводненията, ремонт на обществените здания и частните домове, прокарване на нови пътища, построяване на мостове, канали, пристанища.

С какви пари са били заплащали тези работи?
Те са били заплащани с пари, които не принадлежали на световните банкери !!!

Проектната стойност на тези програми била зафиксирана на ниво един милиард единици национална валута. Но за да се разплати за това, немското Правителство, не банките, пуснало в обръщение „вексели”, така наречените Трудови сертификати на държавното съкровище. По такъв начин, национал-социалистите дали на милиони хора работа и им плащали с държавни съкровищни сертификати, което фактически е реалният материален израз на упражняване делегирания му от немския народ суверенитет – да управлява и контролира процеса в кръгооборота на „посредника” за обмяна и икономическа активност - парите.

Новите немски пари не били обезпечени със злато или друга твърда чужда валута, т.к. всичко това било в ръцете на Световните банкери.

В своята същност сертификатите били обезпечени с труда на самите немци и произведените посредством този труд стоки. Министър-председателят Хитлер заявил: „За всяка пусната в обръщение марка ние получаваме съответна стойност във вид на извършена работа или произведени стоки”.
Правителството плащало на работниците със сертификати; работниците плащали с тези сертификати другите стоки и услуги, създавайки по този начин допълнителни работни места за хората.

А в течение само на две години, въпросът с безработицата в Германия бил решен, и разорената страна отново стъпила на крака. Тя вече имала твърда стабилна валута, без дългове и без инфлация, докато в същото време милиони хора в САЩ и в страните на Европа (контролирани от Световния финансов Елит) седели без работа. В продължение на ПЕТ години, Германия от НАЙ-БЕДНАТА страна в цяла Европа, станала НАЙ-БОГАТАТА.

Германия даже започнала да възстановява външната си търговия, въпреки бойкота на Световните банки, които не й давали кредити и забранявали да се търгува с нея. Обаче Германия преуспяла и в това за сметка на прилагането на бартерни схеми, които банкерите не могли да контролират. Подемът и процъфтяването в Германия започнали в момента, когато БАРТЕРЪТ унищожил националния дълг и дефицита в търговския баланс на страната.

Днес Венецуела прави същото: обменя нефт за стоки, медицинска помощ, технологии, образование, за което собствено Световните банкери искат да заличат Венецуела от лицето на земята.

Немската икономическа свобода просъществувала кратко време, но тя оставила няколко паметника на своето могъщество в световната икономическа история – светкавично ликвидиране на безработицата, възстановяване на разрушена икономика и издигане благосъстоянието на народа на невиждани до тогава висоти, а като материален израз-знаменитите бетонни аутобани, първият световен високоскоростен път.

Ялмар Шахт ( Hjalmar Horace Greeley Schacht ), агент на Ротшилд, който на времето възглавявал Централната Банка на Германия, на въпроса на американски банкер: „Доктор Шахт, вие трябва да дойдете в Америка. Тук у нас са големите пари и истинското банково дело!”, отговорил: „Вие трябва да дойдете в Берлин. У нас няма пари. Тъкмо това е истинското банково дело”. Шахт, изобщо, поддържал дейността на частните банки от Световния банков Тръст против Германия, за което и бил възнаграден след време: от него отпаднали всички обвинение по време на Нюрнбергския процес.

Икономическата свобода и независимост от Световните банкери направило Правителството на Германия и неговия лидер изключително популярни в очите на немския народ.

Германия се оттеглила от чертозите на англосаксонската икономическа наука, която учи, че емитирането на всички валути трябва да се обезпечава със злато и принадлежи на Банковите Картели, такива като ФЕД (Федералния Резерв на САЩ), СБ, МВФ или Централната Европейска Банка, вместо да се даде право на правителството да прави това за благото на своя народ.

Канадският изследовател д-р Хенри Маков (който е евреин) утвърждава, че главната причина, поради която Световните Банки обявили война на Германия било това, че страната се осмелила да създава собствени пари, и по такъв начин освободила немския народ от дълговото робство.

Най-лошото за Световните банкери било това, че този пример на икономическа свобода и самостоятелност заплашвал да се разпространи и другаде по света, между други нации и народи. Германският експеримент трябвало да бъде спрян, Хитлер трябвало да бъде спрян !!!

Маков цитира българина Кръстьо Раковски (Хаим Райковер), един от основателите на болшевизма, съратник и приближен на Троцки. Раковски бил репресиран през 1938 г. по времето на големите Сталинови чистки в болшевишката партия.
Според него, Германия била финансирана първоначално от Световния банков Тръст чрез техния агент Ялмар Шахт.

Световните банки финансирали Германия с цел да държат под контрол режима на Сталин в Русия, който узурпирал властта от техния агент Троцки и започнал да установява едноличен контрол над партията и държавата след 1929г. Но Германия станала по-голяма заплаха от Съветска Русия за банкерския интернационал, когато започнала да пуска в обръщение свои пари. (Сталин дойде на власт през 1922 г., което е единадесет години преди идването на Хитлер на власт).

Кръстьо Раковски (Хаим Райковер) свидетелствал:  „Хитлер взел в своите ръце създаването на парите, и не само на физическите, но и на финансовите. Той се въоръжил с тези инструменти на мошеничеството и ги заставил да работят за благото на народа. Вие можете ли да си представите, какво би станало, ако това би се разпространило и в други държави?” (Хенри Маков, „Хитлер не искаше война”, 21 март 2004г.)

Икономистът Хенри C.K.Лиу пише за забележителна трансформация на Германия : „Нацистите дошли на власт в 1933г., когато икономиката на Германия била в пълен крах, смачкана от разрушителните следвоенни задължения и нулеви перспективи за кредитиране или чуждестранни инвестиции. С помощта на независима политика на суверенно кредитиране и програма за пълна заетост в обществените сфери, Третият Райх съумял да превърне банкрутиралата страна, лишена от колонии и пазари, в най-мощната икономика на Европа в течение на четири години, още до самото начало на разходите за въоръжаване”. ( Хенри С.К.Луи, „Нацизма и Германското икономическо чудо”, Asia Times, 24 май 2005г.)

В статията си „Милиардите – на банкерите, дългът – на народа” (1984г.), Шелдон Емри коментира:  „Германия пуснала в обръщения пари, свободни от дълг и лихвен процент от 1935г., което ознаменувало началото на възхода на Германия от депресия към желание за световно господство в течение на пет години. Немското правителство напълно финансирало своите разходи в периода 1935-1945г. без злато и без дълг. Трябваше и капиталистическата и комунистическата управляваща клика да се напрегнат пряко сили, за да унищожат Германската революция и да набутат Европа обратно под лачения чепик на банкерите.”

Следващите факти не се срещат в учебниците.

След Първата световна война, като характеристика на икономическото положение в Германия се споменава само хиперинфлацията във Ваймарската република, която управлявала Германия от 1919г. до 1933г. Днешните учебници по политическа икономия, ако изобщо тълкуват този факт на хиперинфлация, то правят това изключително в своя полза – видите ли, тя се явява пример за това, колко лошо става, когато държавата печата свои пари, заобикаляйки банкерите.

А в действителност всичко е било наопъки – Ваймарската финансова криза започнала с непосилните репарации, наложени на Германия от Версайския договор. Ялмар Шахт, директорът на Централната Банка на Германия, никога не е бил член на националсоциалистическата партия и сега е ясно защо това е така, като агент на Ротшилд и валутен спекулант във Ваймарската република се е съпротивлявал на опитите на правителствата на Германия да печатат свои собствени пари и да наложат строг контрол в обръщението им.

 „Ваймаркото съглашение е пример за изкуствени мерки по икономическото унищожение на Германия. Германия тогава не е намерила друг способ да „остане на вода”, освен като унищожи инфлацията със своя собствена валута.”

Позицията на Шахт се проследява по страниците на лъжливите учебници: видите ли Ваймарската инфлация била предизвикана от това, че правителството започнало да печата свои пари.

Обаче, в книгата си от 1967г. „Магията на парите” сам Шахт повдига леко завесата пред истината – той пише, че това е била ЧАСТНА Райхсбанка, а не правителството на Германия, която е изливала нови и нови пари в икономиката, прибирала ги е обратно като дългове и поробила по този начин германския народ.

Ето как една ЧАСТНА банка е предизвикала Ваймарската хиперинфлация. Райхсбанката била формално под надзора на правителството, но провеждала свои операции в частен порядък с цел извличането на максимална печалба. Това сложи край на предишното Германското правителство, преди националсоциалистите от 1933г., което и обузда хиперинфлацията.

Подобно на Федералния резерв на САЩ и Райхсбанк бе ръководена от назначените държавни служители, но опериращи за лично облагодетелстване.  











Гласувай:
5



1. анонимен - хубаво,а
25.05.2011 11:47
Хубаво, а как да обясним избиването на 4 милиона германски инвалида за прочистването на арииската раса? Как да си обясним и еврейско/масонско/римскоимперските свастики на национал - социалистическата партия? Ражда ли се от благородно дърво, див плод?
цитирай
2. анонимен - Хубаво, а как да обясним избиването ...
08.06.2011 15:49
анонимен написа:
Хубаво, а как да обясним избиването на 4 милиона германски инвалида за прочистването на арииската раса? Как да си обясним и еврейско/масонско/римскоимперските свастики на национал - социалистическата партия? Ражда ли се от благородно дърво, див плод?


Ами анонимен, Хитлер просто е взаимствал свастиката, не я е създал той! Тя си е древен знак - съществувала е и у нашите прабългари! Поредният незапознат с материята...
цитирай
3. allvin - Само за шест години Гемания става първа сила в Европа!!!
23.07.2011 16:16

Германия 1918-1932-глад и мизерия;Германия 1933-Фюрерът застава начело на Райха;Германия 1933-1939-разцвет и благоденствие;Германия 1939 - вече е първа военна сила в света!!! И всичко това само за шест(!!!)години!!!
................................................................................................................................................................
,,Израснал сред сивата среда на народа си,никому неизвестен,днес-цял свят вълнуващ.Преживял всички страдания и изпитания с народа си през време на страшен погром и падение.И чрез мистично прозрение разкри той много злокобни тайни,отвори очите на потиснатите.И както Богочовекът с вселюбящо сърце вдигна бич срещу безсрамните търгаши в Храма Господен,така и водачът с нежно и състрадателно сърце стовари железен юмрук върху лицемерните потисници и търгаши международни - и светец,и аскет,и гранитна сила,и човек!" Този възторжен отзив за Адолф Хитлер,изречен от големия ни художник и немски възпитаник Борис Денев,е публикуван в една анкета на сп.,,Илюстрована седмица".След 9.09.1944 услужлива ,,къртица" ще изрови тези думи и за твореца ще настанат тежки дни....... - в-к ,,Седмичен Труд" - бр.41,13 октомври 2010 г.
........................................................................................................................
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1456375
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031