Част ІІІ

Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред

Имаме шанс, но сме безразлични, пасивни и се доверяваме на лансираните от Интернационала • Създателите на исляма го атакуват като „глобална заплаха“, защо? • Промитите мозъци са лесни за манипулиране или напред към новия световен ред

Започвам необичайно, с няколко уточнения.

Първо, не е вярно, че не чета коментарите ви във форума на „Форумът“. С изключително редки изключения не ги обсъждам. Не намирам смисъл да се хващам на въдицата на подставени лица и агенти на разни тайни служби, които дежурно драскат небивалици.

Дали изпълняват някаква възложена им норма, като ме изкарват какъв ли не, или намират успокоени, като изливат злобата си, е без значение. Важното е да посеят съмнение. Правят го с „храбра“ анонимност и с типичния за ченгетата почерк. Достатъчно е да обърнете внимание на техните фантасмагории, стил и език. Съжалявам, че не ще доставя удоволствие на някои, но няма как да падна до милиционерското им равнище.

Освен това отлично разпознавам някои от авторите. Мой бивш съученик, живеещ край Париж, не спира да ме обвинява в „антисемитизъм“, в разпространение на „конспиративни теории“, в „закостеняло мислене от ХІХ век“, което видите ли, те ─ „европейците“, отдавна били надживели и отхвърлили. Само че съвсем неотдавна в кротка Канада поругаха четири синагоги и еврейско училище.[1] Да не би, без да съм разбрал, да съм се озовал в Монреал? Или може би съм виновен за Втората световна война и за някакъв измислен и от половин век всекидневно втълпяван на човечеството „холокост“? (Вж. факсимилето.)

Предателствата са ужасно нещо, с което не се свиква. В поредното личи нещо странно. То издава психическо отклонение или още по-опасно – зависимост. Читателят с тъй развита „гражданска съвест“ се прави на по-католик от папата. Досущ като любимите му юдеи обича само своите ближни.[2] И раздава присъди по верска линия. Вживял се в ролята на патриарх, направо ме отлъчи от църквата. Без да си направи труда да проучи до какви истини е достигнала съвременната т. нар. библейска археология.[3] Макар сам да се прави на „учен“, отказва да учи. Камо ли да узнае факти от нашата древна история. Колко пъти трябва да изтъквам, че основателят на монотеизма е българският пророк и владетел Абар-Кам? „...Абар-Кам написал книга, в която изложил българската единобожка вяра „джам“ [„тангризма“]. Тази книга на Абар-Кам [„Абарис“ у Херодот] била първият религиозен манифест на единобожието, а съдържанието ѝ е залегнало в основата на Библията и Корана. В тях името на Абар-Кам е представено като Ибрахим и Авраам.“[4]

За другари като въпросния „съдник“ бай Радойко написа: „Сит търбух за наука глух.“ Иначе манталитетът им е като на юдеите, убили с камъни Свети Стефан.[5] Или като на кръстоносците, на „светата“ инквизиция, на нищожествата, които през 1789 година се превърнали „Града на светлината“ в поле на кървави метежи. Наричат ги „революционери“, а всъщност те били обикновени садисти. Подходът на моя съдник напомня Лениновите и Сталиновите болшевики, които унищожиха цвета на руското общество (аристокрацията му бе българска), казачеството (също българско) и още няколко десетки милиона невинни християни. Както навремето другарите цитираха Брежнев и Тато, така и той се позовава не на Божието слово, а на някакви „отци на църквата“. И не усеща, че сам престъпва Божията заповед: „... И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата...“[6]

Да имаше власт, споменатият духовен палач би ме окачил на въжето, вдигайки тост за... мое здраве. Дали е разбрал, че Средновековието отдавна е в миналото? Това са те – фарисеите, които се кичели с пурпурни тоги, живеели в изолирани квартали и се обръщали един към друг с „другарю“. Днес са равини, папи, имами, патриарси, ционисти, комунисти, социалисти, фашисти, нацисти, либерали, глобалисти – легион от нечисти духове.[7] Те искат всички да мислим униформено и да крачим в крак с тяхната догма – на псевдохристиянската църква, продължение на талмудската синагога на сатаната – комунизъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – нов световен ред.

За разлика от него, друг познат, също живеещ във Франция, се обърна към мен с фамилиарното „Чичо Жоро“ и се подписа с „Една сиротинка“, което няма как да не разпозная. Той подчерта, че за него е „удоволствие“ да чете публикациите ми. Сега внимавайте: Той е евреин, който навремето завърши йешива – юдейска семинария. И май не се хвана на равинската въдица, не стана последователен талмудист. Имам още един близък евреин. Нямам проблеми в общуването с тях. Що за „антисемит“ съм тогава? (Поначало това понятие е напълно фалшиво, а ционистите добре знаят защо го използват.)[8]

Та най-важните неща от съвременната история са ни известни благодарение не просто на „евреи“, а на бивши високопоставени ционисти. Хора, запазили светлия Божествен дух в себе си и затова решили да разкажат истината. Повечето се покръстиха...

Трето, читател от Пловдив ме покани на гости, за да ме успокои, че „не е толкова гадно да си жив и все пак Балгария си е една хубава страна“. Убеждава ме да му отида на гости, понеже притежава многостаен апартамент и може да предложи „да му пийнем по нещо, да замезим каквото ни е вкусно и да си поговорим по душа.“

Кога и къде съм заявил, че да се живее е лошо? Ако бе така, отдавна да съм намерил начин за избавяне от подобна „тегоба“. Нито съм споменавал, че България не е хубава страна. Нещо повече: за мен тя е най-прекрасната и мога да го докажа с аргументи.

Друг въпрос е как се живее по тези места. Нормално и допустимо ли е това, на което е подложено мнозинството от нашенците? Каква е причината да стигнем до това дъно и да продължаваме да дълбаем надолу? Май никой друг – повтарям: никой друг – не изследва и не представя първоизточниците и виновниците за нашите беди. Защото най-важна е диагнозата. След нея лекове много. Почти не се занимавам със злободневието. Това е елементарно. Сканадалите са само симптомите на заболяването ни. Работата на коментатора е да открие онези мотиви и фактори, които причиняват болестта. Точно там ги стяга чепикът другарчетата. Затова ми „залепиха лепенка на устата“, както се изрази един читател.

Продължавам да пиша, при това – подчертавам – напълно безкористно, защото съм уверен, че все още има умни хора с отворено съзнание. Извисено малцинство, ако щете елит, промъкнал се до изхода на лабиринта от доктрини, измамни „идеи“ и лепене на етикети. Те са българи, което е титла. В състояние са да прозрат първоизточниците на всичко ставащо по света. Но по-важното е, че съзнават: нашенското дередже е отражение на т. нар. глобални процеси. И не могат да бъдат щастливи, когато са заобиколени от толкова много нещастни.

Пиша заради споменатите хора и заради поколенията след нас. Прапагандистите на Интернационала насаждат в масовото съзнание два начина на възприятие на случващото се у нас и по света. Първо, че всичко това е нормално и „демократично“, така трябва да бъде. Днес сте се излъгали, но след N-брой години предстоят избори и тогава ще се поправите. Ако отново ви подведат, четири лета по-късно пак идват избори и тогава... „По-добре е да избирате по-малкото зло.“ „Това е демокрацията“, им казват.

Не знаех, че някой е създал таблица за оценка на злото. Огледайте се. Ето до какво ни доведе тази „логика“. Не разбирам защо да не се гласува единствено за доброто или въобще да не се гласува? И без друго още в края на осемдесетте бившият кмет на Лондон Кен Ливингстън разкри в цяла книга: „Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги премахнат.“[9] И това е голата истина. Защото, както бе предупредил другарят Сталин: „Не са важни хората, които гласуват, а онези, които броят бюлетините.“ Спомнете си какво стана във Флорида по време на президентските избори в САЩ през 2000 г.[10] Тогава Джордж Буш спечели 50 456 002 гласа, а Ал Гор – 50 999 897. И макар вторият да имаше 543 895 гласа повече, първият бе провъзгласен за победител и триумфално влезе в Белия дом. Официалните резултати в относителни числа бяха: Буш – 47.9 на сто; Гор – 48.4 на сто. Каква „демократична“ аритметика!

Гласуването би имало смисъл само при огромно участие и то в полза на една почтена патриотична организация, за да бъде постигнат зашеметяващ резултат. Толкова смазващ с величината си, че дори измамите да не могат да го омаловажат. Едва тогава... Но коя би била тази организация? Трикратният ни опит за постигане на „подавляващо мнозинство“ (1997 – ОДС, 2001 – НДСВ и 2009 – ГЕРБ) донесе само разочарования.

Платени „идеолози“, „политолози“, „социолози“, „журналисти“, до един произлезли от недрата на БКП и подчинените й неразградени репресивни тайни служби,[11] постоянно „обясняват“ тази „демократичност“. И с думи и поведение не спират да убеждават хората, че непременно трябва да имаме външни „покровители“. Някога същите нагаждачи и опортюнисти служеха на СССР, днес са преминали на уж противната страна. Отново почти единствено моя милост показва, че фронтът между тези две уж воюващи сили е привиден, съществува само в медиите, а от там ─ в съзнанието на хората. Никога не се е водила някаква „Студена война“. Тя бе удобна пропагандна конструкция, която прикриваше срамотиите на елитите, тласнали човечеството към пропастта на глобалното им господство, наречено нов световен ред. Каквото и да ми струва, няма да спра да търся и изнасям истината за тази и още много Техни[12] измами.

Иначе назначените за всякакви „-лози“ рожби на номенклатурата успяват, понеже тъкмо тях допускат до влиятелните медии, а не други. Ако си направите труда в рамките на месец─два да проследите и регистрирате гостите на предаванията в основните телевизии, ще направите списък от по трийсетина души във всяка област (политика, култура, спорт...), които като в панаирджийска въртележка се въртят по екраните на телевизорите и из страниците на печата. Докато калейдоскопът на обществения живот предлага не малко разнообразие от личности с възможности, с ерудиция, компетентно мнение и с почтени позиции. Те отсъстват, все едно не съществуват. Това е един от методите на пропагандата. По такъв начин действителността постепенно бива изкривявана и след време за реалност започва да се възприема само онова, което медиите показват и изнасят.

Второ, постоянно и неусетно внушават на хората, особено на младите, че няма начин за постигане на нещо кой знае колко по-добро. Обясняват, че истината е вече известна и никой не е в състояние да промени нещата; няма как да се отървем от комунистите и ченгетата. Преди дни чух как партиен агитатор от ЦК на БКП, настоящ мастит социолог и представител на западна агенция за социални проучвания, с нетърпящ възражение тон декларира, че промяната на собствеността върху т. нар. средства за производство е окончателна и промени в това отношение са невъзможни. Един вид, никой не е в състояние да разруши хилядолетния болшевишки райх. Което изобщо не е вярно. Така вкарват мисленето на хората в лутане между празната надежда за промени чрез изборно колебание и безперспективния песимизъм. Ето го удобното блатно статукво. Там, в застоялата вода, примесена с тиня, се чува само крякът на жабите и нищо друго не се случва. Замислете се тази представа кого устройва? Според мен единствено онези, дето ловят риба в мътна, но тиха вода.

И двете твърдения на политиците и пропагандистите са напълно неверни. Изход има и нескромно вярвам, че имам представа какъв. България може да има перспективата на Швейцария. Само за две-три години ние можем да заживеем щастливо и едновременно с това да не бъдем в конфликт с ръководителите на новия световен ред. Сигурен съм, че съществува общ знаменател между нашите интереси и тези на глобалната власт. И той може да бъде „изчислен“, образно казано.

Може би това се усеща в коментарите, които предлагам. Ето защо са нападките срещу моите публикации и мен самия. Останалото би означавало да приема, че идиотите са повече от хората. Защото няма как човек хем да е „антикомунист“ и борец за справедливост, хем да харесва подставени лица на алчно червената номенклатура като комунистката Б.Б. или марксиста Костов, както и техните дьонмета – новопокръстени в някаква „демокрация“ партийни секретари и ченгета. Както споделя един професионален таен милиционер, бивш главен секретар тъкмо на Костовото МВР: „Не разбирам изпълненото със сладост заклеймяване на бившите ДС служители от хора, които са се занимавали с политикономия на социализма и са убеждавали студенти, че най-хубавото на света е да работиш в ДС, защото това е в полза на социалистическата държава.“[13]

За старите болшевишки фамилии не отварям дума. Никога не съм крил на какво бих ги осъдил. Както нито за миг не съм очаквал нещо от тях. Те са най-ретроградната, но и най-могъщата сила, която с безхаберието си неумолимо завлича страната и нейното население в бездната.

Да ме замерят с квалификации е безсмислено, тъй като нямам какво да крия и съм брониран срещу тях. Невежеството на „народните маси“ не ме отчайва. Добре знам, че у нас всеки разбира от всичко, най-вече от политика. Малцина признават авторитетите, повечето от нас трудно се вслушват в мнението на другите. Отдавна съм наясно, че колкото нашенци, два пъти повече мнения. Обаче липсата на аргументирано обсъждане на проблемите ни отдалечава от възможността за вземане на решение, за единение и снижава до минимум възможността да изтръгнем „отровното зъбче“ на номенклатурата.

Накрая искам категорично да заявя: не мразя никой народ или държава. Обичам враговете си, както е разпоредил Бог. Който никъде не споменал, че не трябва да ги наказваме. Смятам, че по много и различни причини е по-добре да се живее в Западна Европа или САЩ, отколкото в източната част на Стария континент или не дай Боже в Русия. За разлика от тукашните пошли представления, там дори политико-съдебните спектакли, които се разиграват, поне създават илюзията за някакъв опит за справедливост. Като например отминалият само преди дни разпит на бившия британски премиер Тони Блеър във връзка с това, че когато е натикал на страната си във Войната срещу Ирак, е престъпил закона.[14]

В петък, 21 януари 2011 г., директорът по комуникациите в британското правителство Ендрю „Енди“ Кълсън подаде оставка заради подслушване на телефонни разговори в незначителни спрямо нашенските мащаби.[15] Кълсън, бивш главен редактор на ярко жълтия вестник “News of the World,”все пак доказа, че е човек с достойнство. Докато тук изловиха премиер-министърката да разпъва предпазна козирка над комунистически бандити. Иначе казано да „упражнява властта си с машинации, които трябва да бъдат определени като близки до методите на мафията“, както се произнесе всекидневникът на германските ционисти „Ди Велт“.[16] Обаче от тукашния мащабен скандал с подслушванията произлезе само един „вот на доверие“ с предизвестен край. Пък и явно така ни харесва. Преди дни германският политолог и познавач на България д-р Хайнц Брам заяви, че „българският народ не вижда реална алтернатива на Борисов, а и донякъде продължава да му се възхищава, дори за негови изказвания, които са всъщност непоносими. Като това, че подслушването било в реда на нещата, например.“[17]

Искам да кажа: освен че живеят десетократно по-добре от нас, на западняците все пак им предлагат някакъв опит за законност. Той може да не засяга кукловодите, нали те организират целия театър. Но сред техните марионетки – политиците, рядко се намират недосегаеми „свещени крави“. И това е нещо. А ние всекидневно доказваме, че заслужаваме дереджето си.

Чета много и самоуверено смятам, че знам доста, но не всичко. Затова имам самочувствието да се изявявам пред вас. И да твърдя, че българите са най-древния бял народ на Земята, който се е разделил на много други. Доказателствата за това се съдържат в древните ни извори. По понятни причини те остават неизвестни за широката публика и непризнати от „историците“, които на практика не ги познават (те имат напълно противоположни задачи). Познатата от учебниците история, дело на политпросветници и ченгета с болшевишки дипломи, а не на честни изследователи и летописци, в по-голямата си част няма нищо общо с действителната. Никога не забравяйте, че дори Херодот е обслужвал тогавашната власт...

Това пространно въведение би следвало да изясни моите позиции. Признавам, че колкото и да се стремя към обективност, няма как да избягам от личното. Вие трябва да отсявате едното от другото. Надявам се този увод да улесни вашия избор. Излишно е да бъде хабено време за задоволяване на елементарната злоба на малцина. Тя дразни останалите и като ги предизвиква, им пречи да изразяват онова, което обичайно искат да кажат. Друг въпрос е, ако хулителите си вадят хляба с това. Тогава бих им влязъл в положението.

Не настоявам, че винаги съм прав. Изнасям истината такава, каквато съм я научил през десетилетията. Всеки ден ми предоставя нови детайли, които обогатяват представата ми за нея. Разбира се, читателите имат право на своя истина. Важното е да се доближаваме към Божията и да намерим онези пресечни точки в схващанията, които могат да обединят свестните хора за борба срещу злото.

Приключвам с известието, че макар със забавяне, сайтът „Диагноза“ ще стане. Поради интереса от страна на читатели, представящи се като бедни, бързам да известя: месечният абонамент за достъп до него ще бъде 2 лева или 1,10 евро, без значение от коя държава е абонатът. Да не се делим на „вътрешни“ и „външни“ българи. Колкото и да ни разединяват, нека бъдем преди всичко човеци. Повярвайте, позитивният патриотизъм (национализъм), който не е насочен против никого, а действа в полза на нацията, е чудесно и държавотворно нещо.

А сега да продължа с темата на тази обширна поредица. Има ли някой, който се съмнява, че е бил изпълнен план, според който болшевиките и нацистите всъщност са замислени като една и съща пасмина, необходима, за окончателното съсипване на огромните християнски държави Русия и Германия.[18] Защото в тези страни „вярата е истинска и минава през сърцето“, по мнението на проф. Иван Шишманов.[19] Друга цел е била европейските християни да бъдат хвърлени едни срещу други в невиждан и нечуван конфликт, от който интернационалният, предимно еврейски елит, да излезе многократно по-богат, а върху картата на света да се появи еврейска държава в Палестина. Осведомените хора са наясно, че тя е нещо като частна територия на семейство Ротшилд. Освен това в резултат на успешно изпълнения план падна най-богатата и най-източната азиатска страна – Япония. Нейната Конституция е писана от американски юристи...[20] Нататък атаките срещу огромния и най-населен континент продължават на два фронта – източен и западен.

Докато убиват християнството,

с небивалици отклоняват вниманието на хората и ги противопоставят едни на други. Днес обявяват края на исляма?! Къде го чукаш, къде се пука, казва народът. Но това намира плодородна почва в съзнанието на европейците. Някакъв египетски политолог пророукува: „Ислямът ще изчезне като комунизма“.[21] Само че авторът на предсказанието Хамед Абдел-Самад се оказа... германец, който смята, че „ислямът е като наркотик“.[22] Може би, но подходът силно намирисва на онази Марксова фраза, че “Die Religion ... ist das Opium des Volkes” ̶ „религията е опиум за народите“.[23]

Защо точно в този момент се появяват подобни политически гадатели? Германците едва се избавиха от еврейския измамник Тило Сарацин. Ясно по чия заповед този бивш член на националното ръководство на Социалдемократическата партия и на Съвета на директорите на Бундесбанк се постара да раздели обществото на християни и мюсюлмани. Като не се посвени да изтъкне своя биологичен детерминизъм, както уплашените от ционистите германски журналисти наричат расизма.

Тило подчерта, че „евреите притежават специални гени на интелигентността“![24] Основните стрели на този Сарацин са отправени към турското малцинство. Нещо, в което ние също имаме солиден опит, заключен между Отоманската империя, БКП и лишаването от граждански права, преименуването и офицерите-убийци от Държавна сигурност, нейния „най-успешен проект“ Ахмед Доган[25] и креатурата на Лилово-Лукановите служби ДПС, милиционерската „Атака“ на Волен Сидеров и послушното разгонване на протестиращите мюсюлмани от пожарникари с маркучи под предводителството на Б.Б. Насилието не е довело никого до добър край. Както и във физиката то предизвиква същата реакция, но с обратен знак. Дори израелците, които макар да дават стократно по-малко жертви от нещастните юдеи – палестинците,[26] все пак живеят в постоянния стрес на една нестихваща война.

Хората в т. нар. ислямски свят не мразят западния поради някакви религиозни подбуди, както смятат Меркел или Саркози. Тероризмът не принадлежи на вяра или етнос. С какво еврейският екстремист Барух Голдщайн, който уби 29 и рани още 150 мюсюлмани по време на тяхната молитва, бе по-добър от който и да е иракски човек-бомба?[27] Или обявеният за „християнски терорист“ Джаред Лий Лоугнър, който в началото на тази година уби шестима и рани четиринадесет невинни граждани в Тусон, щата Аризона.[28]

Западните лидери много добре знаят, че мюсюлманите ги ненавиждат заради онова, което те самите им причиняват. Ако бъдем честни и мислено обърнем нещата, нека се запитаме как биха се чувствали във Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин или Мадрид при една операция „Шок и ужас“ от страна на арабските страни над тях? Или ако Иран окупира западните щати и левия бряг на Мисисипи, да речем? Износът и насилственото налагане на едни ценности там, където не ги желаят, предизвиква страх, накърнява вроденото чувство за справедливост, възбужда озлобление от безсилието и жажда за мъст. Не ви ли впечатляват приликите между ленинизма и глобализма? Някога другарят Владимир Илич създал „теория“ за експорт на революция. Дали онези днешни политици, които изнасят „демокрация“, не са негови верни последователи?

Пресен пример е т. нар.

Жасминова революция в Тунис[29]

Други я провъзграсиха за „първата революция „Уикилийкс“. Преди това имаше „оранжева революция“ в Украйна, „революция на розите“ в Грузия, „нежни революции“ в Централна и Източна Европа, „революция на карамфилите“ в Португалия... Каква ли тече в Албания? Човек ще рече, че се намира в райската или най-малко в някаква ботаническа градина, а не насред „исторически“ конфликти на живот и смърт...

Ден след победата на „Жасминовата революция“ се оказа, че държавната секретарка на САЩ, другарката Хилъри Родъм (Родомски) Клинтън,[30] се обадила по телефона на туниския външен министър Камал Мерджан. Предложила му „подкрепата на Съединените щати“ и продиктувала ценни указания за успокояване на „народното недоволство“. Настояла „правителството колкото е възможно по-скоро и с отговорност да възстанови реда в страната. Освен това тя подчерта колко важно е обръщането с лице към проблемите на народа, като недостига на граждански свободи и на икономически възможности, както и към необходимостта да се върви към честни демократични избори.“[31]

А в една от телеграмите на американски дипломати от Тунис тази североафриканска страна била наречена „полицейска държава“. Говорело се, че президентът Бен Али бил „загубил връзка с народа“. И въпреки че тунизийците били силно разгневени от Войната в Ирак и забелязвали пристрастието на САЩ спрямо Израел, повечето от тях продължавали да се възхищават на американската мечта.[32]

Един от малцината, дръзнали да коментират тези събития в техния историко-политически аспект, е твърде почтеният британски журналист Робърт Фиск. Той посочи: „Краят на епохата на диктаторите в арабския свят? Със сигурност им треперят мартинките по целия Близък изток – тресат се богатите шейхове, емири, и крале. Сред тях един доста стар – този на Саудитска Арабия и един млад – в Йордания; и президенти – също един доста дърт – в Египет, и друг млад – в Сирия. Защото не предполагаха, че станалото в Тунис ще се случи. Безредици заради цените на храните в Алжир, също демонстрации срещу нарастващите цени в Аман. Да не споменавам множеството загинали в Тунис, чийто собствен тиранин подири убежище в Рияд – същия град, в който навремето избяга един, наречен Амин.[33]

Ако това е възможно да стане на ваканционно място като Тунис, може ли да се случи навсякъде? Докато Зине Ел Абидин Бен Али бе на власт, то заради неговата „стабилност“ Тунис бе възхвалявано от Запада място. Французите, германците и британците, смея да спомена това, винаги приветстваха диктатора, за туй, че е „приятел“ на цивилизована Европа и със здрава ръка притиска онези ислямисти.

Колкото и да ни се иска, тунизийците няма да забравят тази малка историйка. Арабите са свикнали да казват, че две трети от цялото тунийско население – седем от общо десет милиона, очевидно всички пълнолетни жители – по един или друг начин работеха за тайната полиция на г-н Бен Али. Вероятно те също са били по улиците, протестирайки срещу човека, когото само допреди седмица ние обичахме.

Но не бъдете толкова възторжени. Да, тунизийските младежи използваха интернет, за да се свързват един с друг – същото става в Алжир – а младежта, която е следствие от демографския взрив (родените през осемдесетте и деветдесетте години, без никаква работа и възможност да учат в университети), бе по улиците. Но правителството на „единството“ ще бъде сформирано от Мохамед Ганучи, който в продължение на повече от 20 години бе сатрапът на г-н Бен Али. Двете му доверени ръце от все сърце ще бранят нашите интереси, а не тези на народа му.

Ето защо се опасявам, че това ще бъде познатата ни стара история. Да, ние ще желаем в Тунис да има демокрация – обаче не чак толкова много демокрация. Спомняте ли си как през деветдесетте, искахме в Алжир да има демокрация?

Обаче, когато се очерта ислямистите да спечелят втория тур на изборите, подкрепихме тамошното правителство, зад което бяха военните, както и суспендирането на изборите, и разгрома на ислямистите в една гражданска война със 150 000 загинали.

Не, ние искаме ред, законност и стабилност в арабския свят. Даже в корумпираният и корумпиращ Египет на Хосни Мубарак – ето какво желаем. И ще го получим.

Разбира се, истината е, че арабският свят е тъй неефективен, склеротичен, корумпиран, унизен и безскрупулен – и си спомнете, че само преди седмица [ок. 10 януари 2011 г.] г-н Бен Али нарече протестиращите в Тунис „терористи“. Този [арабски] свят е напълно неспособен на какъвто и да е социален или политически прогрес. Той доказа, че действащите демокрации,възникнали от хаоса в Близкия изток [например Ирак], все още са на кота нула.

Работата на арабските властници ще бъде същата, каквато винаги е била – да „ръководят“ своите народи, да ги контролират, да продължават да ги държат под похлупак, да обичат Запада и да мразят Иран.

Какво в действителност вършеше Хилъри Клинтън през миналата седмица, докато Тунис гореше? Казваше на корумпираните принцове от Персийския залив, че тяхното задължение е да подкрепят санкциите срещу Иран, да се противопоставят на ислямската република, да се подготвят за нов удар срещу една мюсюлманска държава и то след двете катастрофи, които Съединените щати и Обединеното кралство причиниха на този регион.

Мюсюлманският свят – най-малкото онази част между Индия и Средиземноморието – не е нищо повече от жалка бъркотия. Ирак има нещо като правителство, което сега е заплахата за Иран. Хамид Карзай не е нищо повече от кмет на Кабул. Пакистан е на ръба на катастрофа. Египет току що излезе от поредните фалшифицирани избори.“[34]

Тази е истината за т. нар. ислям и уж неговия мюсюлмански свят. Това е истинското лице на „демократичния“ Запад. То е като на Янус – има най-малко две изражения. А за западните политически и държавни ръководители лицемерието е висша форма на морал. Поне да го използваха за благото на техните народи. Друг път – те винаги са действали в името на интернационалната левитска мафия. За награда тези подставени (номенклатурни) лица получават трохите от нейната вечеря. Достатъчно деликатесни и хранителни, за да ги засищат...

Непродуктивността на антиислямиза

Какво да очакваме от потиснати, унизени, смазани от проблеми хора? Всеки ден ни залива буйна информационна река, пълна с примери на потисничеството от свои и чужди, на които са подложени много мюсюлмани по цялата планета. Нима допускате, че тези хора не са надарени със същите сетива, каквито имаме ние? Хората в неколцина страни от региона са добре нахранени, облечени и кротуват. Но дори те започват да разбират, че никакво злато на света не може да възмезди безправието и несвободата им.

А онези, които са премазани от мизерия и проблеми? С какво окупационните сили в Афганистан са по-добри от местните поземлени владетели? Създаденият от САЩ диктатор Саддам Хюсеин със сигурност е избивал хора, но не чак толкова, колкото „демократичните“ окупатори ликвидираха. Вече десетина поколения прогонени от бащините си огнища палестинци страдат в бежанските лагири. Те отдавна не познават що е труд, съществуват от милостините, които „международната общност“ им отпуска. Няма палестинско семейство, в което да няма убити, хвърлени зад решетките, изнасилени, бити... Какво мислите че ражда това „мило“ отношение? Може би любов и привързаност към мъчителя?

Народите от т. нар. арабски свят отварят очите си все по-широко и виждат двойните стандарти, прилагани от „демократичния“ Запад, който се прави, че брани някакви човешки права. Те никога няма да се примирят с привилегированото положение на Ротшилдовата държава, изкуствено разположена насред техните традиционни територии. Още в края на ХІХ век с парите на това семейство започва разпространението на лъжата за „земята без народ за народа без земя“ ─ Палестина.[35]

Митът за „изгнанието на евреите“ бе лукаво използван за постигане на верските и материалните стремежи на Ротшилдовия интернационал. Въпреки че водещи ционисти винаги са знаели – римляните може и да са прокудили жителите на Йерусалим и още няколко града, но не и на цялата провинция Палестина. Тогавашните юдеи неизбежно станали мюсюлмани и се превърнали в... палестинци. Още през 1918 г. първият министър-председател на Израел Давид Бен-Гурион признал, че „поради материални причини... древните юдейски селяни приели исляма... В действителност, като се слели със земята си, те останали верни на свето отечество.“[36] Не го твърдя аз, а настоящ израелски университетски преподавател по история.

През последното десетилетие, без да престанат да преследват християнството, ТЕ се нахвърлиха върху мюсюлманите. Чудно ми е защо трябва да се радваме на чуждото нещастие? Вместо да се поддаваме на пропагандните внушения за някаква „ислямска заплаха“, не е ли по-добре да почистим собствения си двор? Направим ли страната и живота си в нея привлекателни, без да вредим другиму, бъдете сигурни, че нещата ще си дойдат на местата. Ние не страдаме поради някакви „турци“, „мюсюлмани“ или ДПС. ДПС е рожба на същата терористична организация, която роди и останалите партии. Доган и хората му са актьори в политически филм, чийто сценаристи са същите човеконенавистници, които ни тормозиха цели 45 лета и изобщо нямат намерение да спират. Не забравяйте, че те винаги ще работят за Политбюро, „но не могат официално“. Затова проформа „искат разрешение от прокурора, съдията“.[37]

Нека още веднъж припомня думите на депутата от ДПС във Великото народно събрание Мирослав Дърмов, който бе съветник на един от най-осведомените комунисти, министъра на вътрешните работи (1995-1996) Николай Добрев: „Жан Виденов никога не е имал реалната власт в държавата. Той беше кукла на конци, част от злокобен проект, в който до края не разбра, че е участник. Кукловодите го назначиха да извърши масовата приватизация, след което да го хвърлят на кучетата. Питате се кои са тези „кукловоди“? Това са хората, които и в момента държат в ръцете си цялата икономика на страната. Най-богатите българи, които до един са свързани с бившето Политбюро на БКП.“[38]

Любомир Терзиев, бивш офицер от Държавна сигурност и служител в митниците, който през 2008 г. направи скандални разкрития за престъпленията с контрабандата, бе допуснат до самия финал на предаването „Сеизмограф“, bTV, София, събота, 22 януари 2011 г., ок. 19:55 часа.

За всичко това съдействаха щатните и нещатните сътрудници на репресивния апарат на комунистическия режим. Досега ни ръководят подставени лица с мрачно минало. Както сподели един от високопоставените тайни милиционери на онази и на последвалата, Иван-Костовата власт: „... Досиетата на сътрудниците с най-висок процент на доверие бяха прочистени, а картоните – унищожени. В края на всяко сведение пише къде са отишли материалите по него. Оперативните работници се погрижиха да изчистят и това, така че от тях няма следи.“

На въпроса: „Колко са тези досиета?“, офицерът от Държавна сигурност и бивш главен секретар на МВР (1997-1999) Николай Радулов отговаря: „Не повече от 2 хиляди. Това са в момента хората, които най-високо викат по проблемите на досиетата.

─ Имена?

─ ... Доказателствата са грижливо унищожени. Но това са хора от всички сфери на обществото ─ и политолози, и много висши управленци, които са завършили школи на КГБ и ГРУ.“[39]

Не само България е обречена на съжителство с мюсюлмани. Европа вече няма как да избяга от тази перспектива. Прагматичният подход изисква да се търси начин за „мирно съвместно съществуване“. Християнството проповядва любовта. Ислям означава „мир“, но и „чистота“, и „подчинение“. Най-точно: „в мир с Бога и в Негово подчинение“. Могат ли да бъдат намерени допирни точки между двете религи? Най-малкото такъв може да бъде Исус Христос, който за християните е Бог, Божи Син, Божие проявление, Божи пратеник (а не „евреин“), а за мюсюлманите е пророк, Когото почитат. Ако се започне от там, хората, които изповядват тези две вери, със сигурност могат да живеят, без да си пречат. Ето и българската роля. Малко са страните, които могат да се похвалят с толкова продължителен, макар и понякога изкуствено нарушаван, верски мир. Или някой е против нашия вековен опит на съжителство между последователите на двете вери?

Не мюсюлмани, а юдеи осъдиха Господ на святата Му кръстна смърт: „Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият [юдейски] народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Исуса бичува и Го предаде на разпятие.“[40] Друг въпрос е, че евреите преживели свой „златен век“ в рамките на Отоманската империя.[41]

(Не)странното единство на юде и мюсюлмани

В тази държава, под дебелата сянка на падишасите, евреите преживели истински разцвет. През ХV век политиката на отоманската власт против християните и въобще срещу немюсюлманите, на практика не засегнала евреите. Въпреки, че в светлината на съвременните политически реалности и на все по-засилващите се антиизраелски настроения по планетата и особено в мюсюлманския свят, се прокрадват и обратни твърдения. Еврейски автори взеха да твърдят, че отношенията между отоманците и евреите не бил чак толкова блестящи. Споменава се, че евреите били третирани като християните, което въобще не отговаря на истината.[42] Девшермето – кръвният данък, почти не ги засегнал. Ислямизацията, доколкото е била провеждана, се оказава по-скоро доброволна, резултат на присъщия на малцинствата конформизъм и опортюнизъм. Ако въобще е била наблюдавана някаква промяна в отношенията, това е започнало да става чак през втората половина на ХІХ век. Тогава, под засилващия се натиск на световния еврейски елит върху султана, за да разреши на самозваните „юдеи” да се „завръщат” в Палестина, след финансовите и дори военните интервенции срещу Отоманската империя, подобна неприязън вече е била възможна.[43] Не отсъждам, че е била допустима или оправдана, а просто ─ разбираема.

Ако не съм прав, нека запитам: От какъв зор роденият в Германия евреин с френско потекло Ицхак[44] Сарфати, който през същия споменат вече ХV век станал равин на Одрин, написал писмо до еврейските общини в Европа, в което ги канел да имигрират в Отоманската империя? В него той заявявал: „Турция е държава, в която липсва какъвто и да е недоимък.” И питал: „Не е ли по-добре за вас да живеете сред мюсюлмани, вместо сред християни?”[45] Още по времето на султан Мехмед ІІ Завоевателя (1432-1481) много еврейски семейства били съблазнени да се преместят от Солун в имперската столица, за да спомогнат за просперитета на града.[46]

Разбираемо е, че някои съвременни турски, че и други историци, се стремят да помирят с днешните турци онези народи, които векове наред са живели под отоманско владичество. Някои изводи са дори крайни и следователно неверни. Като например този: „... Отоманската империя беше рай за немюсюлманите, особено за евреите.”[47] От многобройните извори, документи, научни изследвания, популярни публикации, с които се запознах, останах с увереността в две неща. Първо, подобно заключение само донякъде отговаря на истината. В Отоманската империя немюсюлманите почти не са били подлагани на робство, мизерия и на небивали насилия, както пропагандата усърдно е насаждала поне от около 140–150 години насам. Обаче отношението към някои от тях, особено спрямо християните, не винаги е било равнопоставено на това към мюсюлманите, а в не малко случаи допустимата граница на твърдост със сигурност е прекрачвана. Съществували са различия в третирането и на отделните християнски групи. Със сигурност гърците са били привилегировани, което им е позволило да съхранят повече свободен дух и чувство за национално единение.

И второ, наистина Високата порта е осигурявала спокоен и добър живот на евреите. Отоманските владетели са се стремяли да използват качествата на своите еврейски поданици. Те са били подпомогнати от изумителната приспособимост на поклонниците на Стария завет. Впрочем същото е било наблюдавано на много други места, където евреите са се настанили между друговерци и особено сред християни. Юдеите твърдят, че всичко във взаимоотношенията помежду им е било наред. Отричат евреите да са били единствените виновници за множеството смутове, раздори и конфликти. Обаче с огромна доза достоверност може да се твърди: те навсякъде са били привилегировани и недостатъчно състрадателни спрямо другите. Това с особена сила важи за Отоманската империя. „Докато еврейските общности, разположени в Русия, Румъния и в повечето от балканските страни, страдаха от постоянни преследвания, погроми, антиеврейски закони и други неприятности,[48] еврейските общини на турска територия се наслаждаваха на забележителна атмосфера на толерантност и справедливост.”[49]

През 1893 г. водачите на еврейската община във все още отоманския Солун свидетелстват по следния начин: „Има едва шепа страни, сред тях не са онези, смятани за най-просветени, в които евреите се радват на по-пълно равенство, както е в Турция (Отоманската империя). Н.В. султанът и правителството на Портата демонстрират спрямо евреите дух на най-голяма толерантност и либерализъм.”[50]

В средата на ХVІ век на територията на Отоманската империя били оформени множество арагонски, кастилски, апулиански, каталунски, португалски и дори ашкеназки еврейски общини, всяка от които разполагала с най-малко една синагога. Като цяло те били обособени в три големи общности: сефарадска, романьотска и ашкеназка. „Отоманските власти им позволили да изпълняват своите верски обреди...”[51] На базата на тълкуванията на Халака – еврейското религиозно право, възникнали свади не между евреите и управниците, а между представителите на трите общности.[52]

Такива са неумолимите факти. Все пак, за да схванем най-добре целта на този „наркотик“ ̶ религията, както кумирът на другарите – Мордехай Леви – Карл Маркс, определя вярата, задължително трябва да проследим раждането на исляма.

Кой какво и защо го внуши на Мохамед

Струва си да направим едно отклонение, за да добием макар и нищожна представа за това. Известният руски, а не съветски учен Лев Тихомиров (1852-1923), посветил значителна част от живота си на изучаването на тази религия.[53] Затова съм убеден, че можем спокойно да му се доверим. Ето какво ни съобщава изследователят в издадения и у нас откъс от неговия колосален труд „Ислям”, включен в обемист сборник с негови научни изследвания:

„Част от арабите, населяващи пустинята, смятат себе си за потомци на Аврамовия син Измаил и на Агар.[54] Жителите на Йемен, най-плодородната и цивилизованата част от полуострова, се считат за кахтамити, потомци на библейския Йоктан... От неарабските влияния на полуострова особено силно било еврейското...

Що се отнася до евреите, то колониите им са известни в Арабия от незапомнени времена. Преданията отнасят появяването на евреите в Арабия едва ли не към епохата на Исус Навин. По време на разрушаването на Йерусалимския храм много от евреите се насочили към Арабия. Тук се укрили и бегълците зелоти след разрушаването на Йерусалим от римляните. Еврейската колонизация, която била особено силна на север, проникнала до Йемен. В Северна Арабия евреите живеели на свободни племена и усвоили скотовъдния начин на живот. А между другото, дълго време, до самата 530 г., именно на тях принадлежала Медина, наричана Ятриб (или Ясриб). Едва в 535 г., малко преди раждането на Мохамед [570 г.], еврейските ятрибски племена били принудени да отстъпят място на няколко арабски племена, с които живеели федеративно, на равни начала.

Ятриб бил център на еврейското познание в Арабия. Там имало висша равинска школа, понякога наричана академия. Макар да усвоили до съвършенство арабския начин на живот и езика на арабите, арабските евреи едновременно с това съхранили вярата си и я разпространили между арабите, върху които те, като цяло, имали голямо културно влияние. Арабската азбука не е от еврейски произход, но календарът им е въведен от евреите. Близостта на езика и общият произход[55] способствали за еврейското влияние. Евреите усърдно поддържали сред арабите идеята за общия произход от Аврам, макар и от различни майки…[56]

Твърди се, че майката на Мохамед – Амина, дъщеря на Вахба от рода Зухра, също била арабка. Макар по предание тя да произхождала от Ятриб, т.е. от силно юдеизирана [и населена с евреи] област… Според Грец братовчедът на Хатидже[57] – Варак ибн Науфал – приел еврейската вяра и умеел да чете на еврейски…[58]

Що се отнася до евреите, в началото отношенията им с Мохамед били много близки. Помощниците на Мохамед Абдала ибн Салам и Мухнарик били евреи и пазели целия Закон. По едно време „бащата на исляма” имал за секретар евреин, който водел цялата му кореспонденция. Самият Мохамед бил неграмотен, не можел да пише нито на арабски, нито на еврейски. За учението си смятал, че той само възстановил чистата вяра на Аврам, която евреите изопачили, както постъпили и с Писанието. Първоначално Мохамед бил уверен, че евреите ще станат последователи на неговото учение, а пък евреите на свой ред смятали, че той просто ще стане еврейски прозелит,[59] който ще поддържа властта им в Арабия. За християнството Мохамед имал още по-смътни понятия, отколкото за еврейството. Заради това, че бил неграмотен, нямало как да познава нито Стария, нито Новия завет, освен ако ги бил слушал… Признавал Спасителя за пророк, но отричал божествеността Му и твърдял, че християните са извратили не само Писанието, но и учението на самия Исус Христос…”[60]

За последното е бил прав. Само че колцина от вас ще схванат защо се спирам на всичко това? Могат ли докторите (без хирурзите) от официалната медицина да лекуват човешките болести? А казионните коментатори и медии да посочат илачи за заразите на обществата? Моят отговор е: категорично НЕ! И едните, и другите церят симптомите, а не причините. Те ще продължават да ви омайват с приказки за някаква „демокрация“.

За да сте готови, трябва да сте анализирали какво е демокрация и възможна ли е тя. Ето на какво ще се спра в продължението на поредицата. Търпение му е майката...

Следва.

Предните две части можете да прочетете тук:

Част І За липсата на образование или крахът на християнската цивилизация • Кой и защо ликвидира образованието в цивилизования свят • Малограмотни послушници са необходими на новия световен ред

Част ІІ Редуцирането на християните • Китай – бъдещата пенсионерска нация • Страхът и търпението, които ни обрекоха на унищожение