Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2010 20:26 - Демократически социализъм. Алън Чарлз Корс Втора част
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 785 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.12.2010 20:30


  Алан Чарлз Корс   Хенри Чарлз Лий професор по европейска история

 

 

imageАлан Чарлз Корс (бакалавър, Принстън, УО и д-р Харвард), специализирана в Европейския интелектуалната история на седемнадесети и осемнадесети век, с особен интерес, извършващи обучение по интелектуална трансформация на европейската мисъл и специален интерес изследвания в взаимоотношения между православни и инославни мисъл във Франция след 1650 година. Издал е няколко книги и множество статии за ранно-модерния френски интелектуална история, и е редактор в-шеф на "Енциклопедия на Просвещението (4 тома, Oxford University Press, 2002). Той учи редовно, наред с други курсове, История 415 (седемнадесети век Европейската интелектуалната история), история 416 (осемнадесети век Европейската интелектуалната история), както и различни семинари по въпросите на френското Просвещение, историята на класическия либерализъм, и на явлението политическа разочарование . В продължение на шест години, след потвърждение от Сената на САЩ, на Националния съвет за хуманитарни науки и той е получил стипендии от Американския съвет за научните общества на Смит-Ричардсън ", фондация" Дейвис "Център за исторически изследвания към университета в Принстън . През 2003-2004 г. той е бил Фи Бета Капа Посещение Наука, изнасяне на лекции в цялата страна за началото на съвременната интелектуална история и на академичната свобода. Носител е на наградата Lindback и Ира Ейбрамс Мемориал награда за отличава колежа преподаване и няколко национални награди за защита на академичната свобода. През 2005 г. в Белия дом, той получава Националния медал хуманитарни науки, защото, според цитиране "изучаването на Европейската интелектуална мисъл и неговата всеотдайност към изучаване на хуманитарните науки. А уважаван учител, той е шампион на академични свобода. "Преподавал е семинари в Ecole Практически за висше от Университета на Париж и в Университета в Лайден, и той даде TB Davie Лекция за Академична свобода в университета в Кейптаун. Той е бил член на Управителния съвет на Исторически общество и на Изпълнителния комитет на Американското дружество за осемнадесети век изследвания.През 2008 г. той е удостоен с награда Брадли.


imageimageimageimageimageimage  

Демократически социализъм. част 2. By: Zahariada


В увода си Кросман направо заявява, че привлекателността на марксизма е в това, че “той разрушава либералните лъжи, които наистина са лъжи”. Той представя интелектуалните основания на свободното предприемачество като вяра в “автоматичния Прогрес” и отричане на това, “че възходът и банкрутът са вътрешно присъщи на капитализма”. По-нататък Кросман твърди, че “след 1917 г. никой интелигентен човек” не би могъл да избере либералната “догма” и че, изправен пред само два избора, всеки честен ум би избрал комунизма. За щастие обаче, смята той, “две световни войни и две тоталитарни революции” са показали на западните демокрации необходимостта “да се намери алтернатива на световната революция посредством планиране на сътрудничеството между свободни народи”6.
В своето есе, включено в Провалилият се Бог, Кьостлер сравнява времето, прекарано от него в комунистическата партия, с времето, прекарано от Яков с Лия вместо с красивата и обичана Рахил. Той твърди, че комунизмът се представя под фалшиви маски и се надява, че подобно на Яков ще получи, след като положи необходимия труд, истинската Рахил7. Игнацио Силоне говори за своята “по-жива от всякога вяра в социализма”. Според него социалистическите теории са преходни и маловажни. От друга страна, “социалистическите ценности са постоянни” и въз основа на тях “могат да бъдат изградени култура, цивилизация, нов начин на съжителство между хората”8. Ричард Райт заключава относно комунистите: “Те са слепи… Враговете им са ги заслепили с прекалено потисничество.” Но, казва си той, “аз ще бъда на тяхна страна, въпреки че те не са на моята”9.
Андре Жид, чието есе, включено в антологията на Кросман, е взето от неговата книга Retour de l’USSR (1936) и Retouches a mon retour de l’ USSR (1937), е разочарован от комунизма както поради това, че последният потъпква независимото изкуство, така – и най-вече – поради това, че намира в Съветския съюз “привилегии и разлики там, където се надявах да открия равенство”. Съветските работници, отбелязва той, “не са вече експлоатирани от акционери капиталисти, но все пак са експлоатирани” и “всички буржоазни пороци и провали продължават да господстват въпреки Революцията”. За Жид сталинска Русия е “все същото старо капиталистическо общество”10.  В своето есе Луис Фишер се обръща към Ганди, а не към западния демократичен социализъм, и призовава за “двойно отхвърляне” на конкуриращите се либерална и комунистическа системи11. Стивън Спендър е настойчив в своята форма на двойно отхвърляне. Въпреки че не храни надежди относно комунизма, той смята, че “ако той би могъл да постигне интернационализъм и обобществяване на средствата за производство, той би могъл да установи свят, който не би бил сума от автоматични икономически противоречия”. Той уверява читателите си, че “никоя критика срещу комунистите не обезсилва аргументите срещу капитализма”. Всъщност, твърди той, “Америка, най-голямата капиталистическа страна, изглежда не предлага алтернатива на войната, експлоатацията и разхищение на световните ресурси”12.
Всъщност “социализмът” почти никога не е бил преценяван като цел и като ценност посредством опита на комунизма на власт. Ала – както това правят самите марксисти – Хайек правилно иска от своето време да съди за формите на човешко общество не по техните идеали, а по техните живи въплъщения. Нека направим тъкмо това. Целта на социализма беше да пожъне културните, научните, творческите и социални плодове от отхвърлянето на частната собственост и свободните пазари, както и да сложи край на човешката тирания. Използвайки властта на държавата, комунизмът искаше да построи социалистическото общество. Онова, което се случи в действителност, е овластвянето на група безчовечни деспоти: Ленин, Сталин, Мао Дзе Дун, Ким Ир Сен, Хо Ши Мин, Пол Пот, Кастро, Менгисту, Чаушеску, Ходжа и така нататък.....


Цялата част прочетете ТУК



Тагове:   Чарлз,   социализъм,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 34424374
Постинги: 21015
Коментари: 21279
Гласове: 29530
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31