Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
05.12.2010 14:32 -
Слуховете като лубрикант на властта (видео)
Уинстън Чърчил, освен прословутия израз за демокрацията, че...."нищо по-добро не е измислено", беше казал и следното за корупцията: "Корупцията е смазочния материал на демокрацията."
Синдромът на трикракото столче
Ако, някой от краката е по-дълъг или по-къс се нарушава стабилността.
Краката на столчето, подпират основата, върху която е поседнала държавата. Ако един от краката се разклати или се изхаби от неправилно седене / на чорчик / може да се катурне. но може и да се подпре. Обикновено се взима първото нещо, което ти попада под ръка, за да подпреш крачето. /пенсии,данъци,акциз и др. близко намиращи се подпиралки, за които не се изискват никакви усилия./ Представете си, че за да закрепиш столчето, трябва да отидеш в гората, да отсечеш дърво да го обработиш и да направиш крак. Това е много работа.
Трите крака са слуховете, системата проба-грешка и радостта от опровергаването.
Системата проба-грешка работи перфектно. След всяка проба следва грешка. Ако няма грешка, значи системата не работи. В нея има и рискове, които зависят от това какво пробваш. Може да се окаже, че след пробата не си в сътояние да видиш грешката. Т.е., да не си оцелял. Това е опасно занимание, само за силни мъже-политици и население, което намира това за забавно.
Слуховете.Защо вярваме в слуховете? Защо сме безкритични и податливи на непроверената информация, която получаваме по неофициален път? Слухът е черната борса на информацията. Винаги, когато хората искат да разберат нещо но не получават официални отговори се поражда слух. Слухът не убеждава, той обладава. Той е отзвук на самите нас, на нашите нагласи, чувства и грижи. Слухът изпреварва официалните сведения. Тук основна заслуга имат медиите. Той е паралелна, неконтролирана информация. Привидно той е обективен, безкористен и справедлив. Слухът предава новина, разбулваща тайните, реалност, която обществото не е трябвало да знае. Именно затова всеки бърза да го предаде на своите близки или познати. Слухът е рядка, възбуждаща, любопитна, стойностна информация, към която има обществено очакване. Ако се забавиш да я предадеш на другите, стойността на тази информация ще спадне. Изучавайки конкретни случаи, психолозите са установили няколко типа роли в разпространението на слуховете:
* “Подстрекатели” – хора, които намират интерес в разпространението на информацията;
* “Апостоли” - хора, които вярват, идентифицират се с информацията и се стремят да убедят останалите;
* “Тълкуватели” - хора, които обясняват, доразвиват убедителността на информацията, като й придават логичност и аргументираност;
* “Флиртуващи” - тези, които не вярват в слуха, но изпитват удоволствие от смута и суматохата, която предизвиква информацията у останалите;
* “Съпротивляващи се” – те дават отпор, опровергават слуха, но с това съдействат за бързото му разпространение.
Радостта от опровелгаването. Двигател на това действие са слуховете. Те захранват опровергаването, което от своя страна носи удовлетворение на населението. Когато се чувстваш участник, макар и между слухът, официалната информация, която в повечето случаи или липсва, или е изкривена от журналистите и истината, на каквото и да повярваш в крайна сметка, оставаш доволен. Но, никога не можеш да си убеден, че това познание е истината. Класически пример за България е цената на тока. Когато "тайният враг" / за него по-долу/ ни поднесе информация за нова цена с 10 %, примерно, по-висока, ние недоволстваме. Опровергаването, впоследствие, че това е слух и не отговаря на истината и новата цена ще е само с 8 % ние чувстваме неоправдано, измамно за самите нас, удовлетворение. Слуховете се генерират винаги от малки групи или отделни личности близки до властта. Няма случай, мнозинството, т.е. обществото да генерира слухове. То се явява потребител на същите.
Невъзможно ли е, например, ние /обществото/ да обявим, че няма да плащаме тази цена на тока, след това да кажем, че ще плащаме само половината и другата страна да остане удовлетворена? Въпросът ми е риторичен, даже и глупав, но не и несправедлив.
Може ли да бъде спрян един слух?
За съжаление, по тези въпроси се мисли след като станем обект на въздействието на слуха и се сблъскаме с последствията от него. Най–често в практиката се прибягва към опровержение и това е най – погрешната тактика. Да се отрича информацията не е достатъчно. Това не е новина и съответно няма обществен интерес. Както казват журналистите, “Не е новина, че куче е ухапало човек - новина е ако човекът е ухапал кучето.” Хората очакват подобно поведение от засегнатите и няма да променят нагласите си. Освен това опровержението на слуха има “бумерангов ефект”. За него ще чуят и тези, които не са знаели до момента, като логичната им реакция ще бъде, че щом някой се обяснява, “не му е чиста работата”. Социалните психолози препоръчват няколко тактики за неутрализиране на слухове:
Имунизиране:
Отнемане координатите на слуха преди да се появи. Прогнозиране на проблемите, които ще се натъкнат на обществен интерес или неразбиране. Предварително предоставяне на изчерпателна и достъпна за хората информация относно това, което предстои, без заобикаляне на “трудните теми”, без забулване на проблеми. Точно тук е ролята на медиаторите. Вместо да ни предпазват от заблуда и невярна информация, те лубрикират версии и хипотези, превръщайки ги в официална неистина. В комбинация с официалните източници получаваме манипулирана информация, но не и истина. Създаването на доверие към официалните източници е много важно. Предупреждаване за възможни настроения, които могат да се появят, за последствията от безкритичното отношение към неофициалната информация.
Ренгеноскопия на вярването
Разделяне информацията на части. Откриване и посочване на явни несъответствия и грешки в слуха. Обясняване на хората защо са склонни да вярват в слуха.
Таен неприятел:
Образът на “тайния враг”, който има интерес от разпространяването на слуха въздейства силно, като отклонява вниманието и възвръща доверието.
Независимо от модерните възможности за общуване, човешкото поведение си остана манипулирано от най-старото средство за предаване на информацията – слуховете.
Напълно неоснователните и неверни информации могат да преминат през обществото толкова лесно, колкото и основателните и достоверни сведения, като породят същия мобилизиращ ефект. Тогава е възможно голяма част от нашите познания да са на недостоверна основа, без ние да го осъзнаваме.
В цялата тази манифактура, наречена "политика", трябва да сме благодарни на журналистите, че ни помагат, проникването на истината да не е толкова болезнено. Ели пък, че много боли!
Ако някой журналист, случайно прочете този текст, предлагам една антикризисна мярка. Ако може да я официализира.
Предлагам да се спре субсидирането от държавата на политическите партии, докато не излезем от кризата.
В момента за всеки глас те взимат по 5 % от мин. работна заплата или около 12 лв. Но тези пари не ги взимат само от гласувалите, а от всички. И от негласувалите. Това е несправедливо, защото тези които са упражнили конституционното си право, да не гласуват, трябва да плащат, за да издържат партиите. Абсуррррд!!!
Автор: zahariada
21.03.10
Синдромът на трикракото столче
Ако, някой от краката е по-дълъг или по-къс се нарушава стабилността.
Краката на столчето, подпират основата, върху която е поседнала държавата. Ако един от краката се разклати или се изхаби от неправилно седене / на чорчик / може да се катурне. но може и да се подпре. Обикновено се взима първото нещо, което ти попада под ръка, за да подпреш крачето. /пенсии,данъци,акциз и др. близко намиращи се подпиралки, за които не се изискват никакви усилия./ Представете си, че за да закрепиш столчето, трябва да отидеш в гората, да отсечеш дърво да го обработиш и да направиш крак. Това е много работа.
Трите крака са слуховете, системата проба-грешка и радостта от опровергаването.
Системата проба-грешка работи перфектно. След всяка проба следва грешка. Ако няма грешка, значи системата не работи. В нея има и рискове, които зависят от това какво пробваш. Може да се окаже, че след пробата не си в сътояние да видиш грешката. Т.е., да не си оцелял. Това е опасно занимание, само за силни мъже-политици и население, което намира това за забавно.
Слуховете.Защо вярваме в слуховете? Защо сме безкритични и податливи на непроверената информация, която получаваме по неофициален път? Слухът е черната борса на информацията. Винаги, когато хората искат да разберат нещо но не получават официални отговори се поражда слух. Слухът не убеждава, той обладава. Той е отзвук на самите нас, на нашите нагласи, чувства и грижи. Слухът изпреварва официалните сведения. Тук основна заслуга имат медиите. Той е паралелна, неконтролирана информация. Привидно той е обективен, безкористен и справедлив. Слухът предава новина, разбулваща тайните, реалност, която обществото не е трябвало да знае. Именно затова всеки бърза да го предаде на своите близки или познати. Слухът е рядка, възбуждаща, любопитна, стойностна информация, към която има обществено очакване. Ако се забавиш да я предадеш на другите, стойността на тази информация ще спадне. Изучавайки конкретни случаи, психолозите са установили няколко типа роли в разпространението на слуховете:
* “Подстрекатели” – хора, които намират интерес в разпространението на информацията;
* “Апостоли” - хора, които вярват, идентифицират се с информацията и се стремят да убедят останалите;
* “Тълкуватели” - хора, които обясняват, доразвиват убедителността на информацията, като й придават логичност и аргументираност;
* “Флиртуващи” - тези, които не вярват в слуха, но изпитват удоволствие от смута и суматохата, която предизвиква информацията у останалите;
* “Съпротивляващи се” – те дават отпор, опровергават слуха, но с това съдействат за бързото му разпространение.
Радостта от опровелгаването. Двигател на това действие са слуховете. Те захранват опровергаването, което от своя страна носи удовлетворение на населението. Когато се чувстваш участник, макар и между слухът, официалната информация, която в повечето случаи или липсва, или е изкривена от журналистите и истината, на каквото и да повярваш в крайна сметка, оставаш доволен. Но, никога не можеш да си убеден, че това познание е истината. Класически пример за България е цената на тока. Когато "тайният враг" / за него по-долу/ ни поднесе информация за нова цена с 10 %, примерно, по-висока, ние недоволстваме. Опровергаването, впоследствие, че това е слух и не отговаря на истината и новата цена ще е само с 8 % ние чувстваме неоправдано, измамно за самите нас, удовлетворение. Слуховете се генерират винаги от малки групи или отделни личности близки до властта. Няма случай, мнозинството, т.е. обществото да генерира слухове. То се явява потребител на същите.
Невъзможно ли е, например, ние /обществото/ да обявим, че няма да плащаме тази цена на тока, след това да кажем, че ще плащаме само половината и другата страна да остане удовлетворена? Въпросът ми е риторичен, даже и глупав, но не и несправедлив.
Може ли да бъде спрян един слух?
За съжаление, по тези въпроси се мисли след като станем обект на въздействието на слуха и се сблъскаме с последствията от него. Най–често в практиката се прибягва към опровержение и това е най – погрешната тактика. Да се отрича информацията не е достатъчно. Това не е новина и съответно няма обществен интерес. Както казват журналистите, “Не е новина, че куче е ухапало човек - новина е ако човекът е ухапал кучето.” Хората очакват подобно поведение от засегнатите и няма да променят нагласите си. Освен това опровержението на слуха има “бумерангов ефект”. За него ще чуят и тези, които не са знаели до момента, като логичната им реакция ще бъде, че щом някой се обяснява, “не му е чиста работата”. Социалните психолози препоръчват няколко тактики за неутрализиране на слухове:
Имунизиране:
Отнемане координатите на слуха преди да се появи. Прогнозиране на проблемите, които ще се натъкнат на обществен интерес или неразбиране. Предварително предоставяне на изчерпателна и достъпна за хората информация относно това, което предстои, без заобикаляне на “трудните теми”, без забулване на проблеми. Точно тук е ролята на медиаторите. Вместо да ни предпазват от заблуда и невярна информация, те лубрикират версии и хипотези, превръщайки ги в официална неистина. В комбинация с официалните източници получаваме манипулирана информация, но не и истина. Създаването на доверие към официалните източници е много важно. Предупреждаване за възможни настроения, които могат да се появят, за последствията от безкритичното отношение към неофициалната информация.
Ренгеноскопия на вярването
Разделяне информацията на части. Откриване и посочване на явни несъответствия и грешки в слуха. Обясняване на хората защо са склонни да вярват в слуха.
Таен неприятел:
Образът на “тайния враг”, който има интерес от разпространяването на слуха въздейства силно, като отклонява вниманието и възвръща доверието.
Независимо от модерните възможности за общуване, човешкото поведение си остана манипулирано от най-старото средство за предаване на информацията – слуховете.
Напълно неоснователните и неверни информации могат да преминат през обществото толкова лесно, колкото и основателните и достоверни сведения, като породят същия мобилизиращ ефект. Тогава е възможно голяма част от нашите познания да са на недостоверна основа, без ние да го осъзнаваме.
В цялата тази манифактура, наречена "политика", трябва да сме благодарни на журналистите, че ни помагат, проникването на истината да не е толкова болезнено. Ели пък, че много боли!
Ако някой журналист, случайно прочете този текст, предлагам една антикризисна мярка. Ако може да я официализира.
Предлагам да се спре субсидирането от държавата на политическите партии, докато не излезем от кризата.
В момента за всеки глас те взимат по 5 % от мин. работна заплата или около 12 лв. Но тези пари не ги взимат само от гласувалите, а от всички. И от негласувалите. Това е несправедливо, защото тези които са упражнили конституционното си право, да не гласуват, трябва да плащат, за да издържат партиите. Абсуррррд!!!
Автор: zahariada
21.03.10
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
