Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
22.09.2010 10:42 -
Честит празник! Независимостта, като свободен избор на зависимост.
На 22 септември 1908 година е обявена Независимостта на България
На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост.
Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор.
Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Това спъва стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения.
Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.
Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат.
На фона на така очертаната международна обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава. Един акт, символизиращ продължението на Второто българско царство.
След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.
Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909).
Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
Независимостта, като свободен избор на зависимост.
Независимостта е правото на свободен избор от какво, от кого и колко да бъдеш зависим!
В днешният глобализиращ се свят, в технократско-информационните общества в които живеем, е невъзможно да бъдем независими. Политически, икономически, културен и дори исторически ние вече сме взаимно обвързани и зависими.
Ако разглеждаме независимостта като край на робство, окупация, колониален режим или нещо подобно, то това е настъпилата историческа възможност един народ, нация или общество да могат сами да определят формата на държавно управление и начините по които, то да регулира обществено-икономическите, както и политичски отношения във вътрешен и външен аспект.
В международен план няма как да сме независими.
Например: От изток е газа и петрола, а от запад са технологиите и парите т.е. инвестициите.
Независимостта, разглеждана само в контекста на международните отношения е крайно недостатъчно и несправедливо.
За да бъде свободна и относително независима една държава, тя трябва да е изградена от свободно и независимо общество с изградена, утвърдена и трайна ценностна система.
От какво трябва да е зависимо едно общество, за да се чувства свободно, демократично и независимо?
От морал, етика, любов, честност, приятелство, доброта, вяра, свободна воля, право на свободен избор, свобода на духа, стремеж към щастие, свобода на мисъл и творчество и т.н.
От какво трябва да е независимо същото това общество?
От така наречената власт или управление. И двете са неверни и неточни. Държавата, това не сме ние, както обикновено се казва, но никога не е вярно. Държавата, в случая имам предвид България, винаги е на обратната страна на желанията на обществото. В нашият случай тя не е форма на регулиране на обществените отношения, създаваща сигурност, ненасилие, спазване на човешките права и осигуряване на възможност за добър, съзидателен живот, а самоопазващ се и самовъзпроизвеждащ се инструмент за оказване на натиск, чрез репресии и наказания да ни направи напълно зависими без да сме със статут на роби.
Докато сме зависими от държава, партии, религии, олигарси и разни други, а не обратното, те да са зависими от нас /защото без нация, няма държава/ ние няма да се чувстваме свободни и независими.
Докато комунисти, турци, царе и генерали ми казват, кое е по-добро за мен, лишавайки ме от правото аз да решавам какво да правя и как да
живея /без да нарушавам правата на другите, естествено/ няма как да има свободно и независимо общество.
Слава Богу, че духа, мисълта и вярата все още са недостъпна зона за тях. Иначе се превръщаме в зомбита. Не, че няма, но дано намаляват в времето. Това зависи от нас.
Един световно известен българин каза нещо, което много точно определя в каква държава живеем.
"В България, на глава от населението има най-много талантливи и известни по света хора, и пак на глава от населението има най-много простаци и простащина. Как живеят тези две групи заедно, не е ясно за никого
Този опит за кратко разсъждение е моя поздрав към българското общество по случай празника с пожелание да запазим духа, мисълта и вярата си. Другото ще се случи по естествен начин. Добрите ще останат, а лошите ще си отидят!!!
Бъдете здрави и умни!!!
zahariada 22.09.10.
Следващ постинг
Предишен постинг
