Инго Юнге

Перспективите пред човечеството в началото на третото хилядолетие и връзката им с Христовия импулс от края на второто хилядолетие

Лекция

12 март 2008 год., Стара Загора, България

По записки на слушатели, непрегледани от автора.

превод от немски: Татяна Благоева

Перспективите пред човечеството в началото на третото хилядолетие и връзката им с Христовия импулс от края на второто хилядолетие

Лекция

12 март 2008 год., Стара Загора, България

По записки на слушатели, непрегледани от автора.

превод от немски: Татяна Благоева

Най-напред имам удоволствието да Ви поздравя от сърце.

Първо ще говорим за перспективите пред човечеството в края на второто хилядолетие и пробивът към Христовия Импулс в третото хилядолетие. Това са две отделни теми, но тъй като са много важни, аз ще направя от тях една.

Рудолф Щайнер ни даде духовната наука, но когато я възприемаме само като знание, възниква един проблем - тогава ние се разделяме в малки групички. Рудолф Щайнер се е оплаквал от това. Когато живеем духовната наука, тя се превръща в източник на жизнени сили.

Някога човекът е бил ясновиждащ. Жреците дадоха на хората алкохола и те загубиха възможността за ясновиждане. Когато не си ясновиждащ, трябва да се научиш да мислиш. Без ясновиждане хората губят връзката си с духовния свят и започват да се страхуват от смъртта. Затова Христос идва на Земята. И тогава се случва нещо много интересно. Силата, която се излъчва от Христос, преминава у хората и те отново започват да имат ясновиждане. Хората, които са преживели Разпятието, Голготата и Възкресението, са били ясновидци. Но това време е продължило само 300 години и ние можем да го наречем време на древните гностици. Културата, създадена от тях, бива изместена от Църквата, и от нея остава само един спомен.

В началото Евангелията са били вземани много на сериозно - като път за просветление. Днес те са малко изместени от своята същност. Лука е лекар, Йоан - философ, Марко - юрист, а Матей - теолог. Всеки от тях е написал своето Евангелието от различна гледна точка и движен от различни душевни сили. Те са дадени за различните културни епохи:

• Евангелието на Матей е дадено за четвъртата култура, за гърците.
• Евангелието на Марко е за нашата епоха. В него се говори много за Космоса, звездите, планетите.
• В Евангелието на Лука основната тема е Любовта, която ние днес нямаме. Тя е за следващата, шеста културна епоха.
• А Евангелистът Йоан е най-взискателен. Неговото Евангелие отваря пътя към седмата културна епоха.

Но Йоан написва също така и Апокалипсиса. В него точно се описва деня на Чернобил. Там се казва, че когато от небето падне една звезда, ще се случи нещо много лошо. Звездата всъщност е Халеевата комета.

В течение на столетията Християнството се е напластявало и пластовете се разместват. Първият, който се опитва да ги намести от времето на Голгота насам е Християн Розенкройц. Вторият опит е Антропософията. На много антропософи не им е позната тезата, че Христовият Импулс трябва да бъде обновяван.

В миналото Християнството е било вяра. Някои от хората са го преживели; за други, то е дошло чрез разкази. Това време е отминало. Христос се появи в етера. Рудолф Щайнер е казал, че това ще се случи. Тайните общества също са знаели това. Втората половина на Втората световна война не е била война, а планирана игра. Рудолф Щайнер е виждал какво ще се случи. И той посочва, че в наши дни ще започне отново истинското Християнство. Не като вяра, а нещо съвсем ново, което се е случило на много хора. Когато човек се намира в много голяма беда и е отчаян и моли Христос за помощ, Той се появява като силует от светлина. Тогава няма да има нужда от вяра. Все повече хора ще са в състояние на виждат аурите. Няма нужда от вяра. Антропософията познава пътя, по който можеш съзнателно да развиеш тези способности. Такъв е случаят с Павел - явява му се Христос и го пита: "Защо ме преследваш?". И след това той е можел да говори за Него. Преди това той е имал проблем да повярва, че Месията може да бъде разпънат на кръст, но след това е можел да повярва. Много е важно да познаем Христос, да го преживеем, защото Той прави по-нататъшното развитие на хората възможно. "Аз съм светлината", "Аз съм истината" - буквално това свързване с Христос може да се случи само на Земята, не и след смъртта.

Всички човешки действия имат последствия. Например как съборът от Константинопол кара Ангелите да паднат. Точно тези паднали луциферически Ангели властват над общественото мнение. Ние живеем с него, но не се примиряваме с общественото мнение. 
А сега ще направим кратка разходка из човешката история.

Най-напред ние имаме древната Сатурнова епоха, когато Духовете на Волята създават нашите тела от топлина. Те реализират плановете на Троицата. Ние също го правим с архитектурата.
На Старото Слънце от светлината бива създадено етерното ни тяло, което работи върху физическото ни тяло. И това ние правим в скулптурата и каменоделието.
На Старата Луна е създадено нашето астрално тяло, което е носител на нашата душевност. И с това е свързана живописта, рисуването.

На Земята ние получихме нашия Аз, който постоянно е във взаимодействие с духовния свят. С това е свързана музиката, хармонията на сферите. Музиката се е променила в хода на развитието:

• На Лемурия - девет тона (нона), после и осем тона (октава)
• На Атлантида и в Следатлантската епоха - седем тона (септима)
• В Халдея - секста - 6 тона
• В Гърция - квинта (5 тона), после кварта (4 тона)
• Днес - терца (3 тона)
• В модерната музика - секунда (2 тона)

На Юпитер ние ще развиваме своя Дух-Себе. Всичко има последствия. Напр. физиономията - ние ще я формираме сами. Когато някой лъже, ще изглежда грозен. Когато срещнем някой, който е буден за света, раните му зарастват по-бързо. Той влияе добре на растенията и цветята. Много лесно можем да проверим своите приятели. Нужно е да им дадем едно цвете, което те трябва да поливат точно в 12 часа, и то да бъде на южен прозорец. За три месеца можем да разберем какво са мислили те.

В едно растение има елементарни същества. Когато мислим за тях, осъзнаваме ги, те преминават с нас през прага на смъртта и идват при нас в следващия живот. Ако не мислим, те не идват с нас и слизат надолу при Ариман. Те са бесни, ядосани са ни. Когато се родим следващия път, те влизат в някой човек и се стремят да ни навредят. Днес ние правим живота на Ангелите доста труден, когато не мислим какво вършим. На Юпитер ние ще бъдем Ангели, а елементарните същества - хора, и те ще правят нашия живот труден.

След Юпитер идва състоянието на Венера. Тогава ще бъдем Архангели. Ние ще правим бурите, времето. Речта ще се превърне в творческа сила. Формирането на говора упражнява това.
На Вулкан (крайната цел) движенията ще бъдат творческа сила. Праобраз на това е евритмията.

Един учен, завършил 19 висши образования сметнал, че светът ще загине през 2100 год. Той написал книга и развълнувал хората. Но той е проникнал само в земното. Точно тогава Рудолф Щайнер обръща внимание, че през 2000 год. ще настъпи краят на мисленето. След това само чрез Антропософията човек ще може да мисли правилно. Хората не са в състояние да мислят правилно. Те функционират като компютри, не могат да мислят и стават все по-грозни. Който мисли правилно, става по-хубав. Човечеството се разделя на две групи. През 2200 год. за това, че мислиш, ще бъдеш глобяван. Мисленето е творчески процес. Това са същества. Ето няколко примера за това:

В Биологията, която учим в училище, има много имена на растения. Когато всички забравят имената, видът умира. Ние трябва да мислим за тях, иначе те нямат смисъл да живеят.

Рудолф Щайнер изследва група от хора, преродили се на Земята, които били доста материалистични. Тогава изригнал Везувий. Лъжите предизвикват земетресения.

Не е без значение как се отнасяме към мислите. Първото нещо, което дава Рудолф Щайнер, е контрола над мислите. Когато мислим лошо, това е много вредно, по-добре е да не мислим. Рудолф Щайнер е имал молба към онези, живеещи в миналото столетие, да осъзнаят, че има Ангели, и да възстановят връзката си с тях. Ако това не стане, хората ще се превърнат в истински дяволи, а сексуалността ще стане много извратена и ще се появят много изнасилвания. Рудолф Щайнер е казал две неща за медицината. Тя навлиза в един застой. Тя не служи на хората, а е бизнес и трупа пари. По-рано на земята турците са били най-лошите хора. Сега турците не са сами - имаме турците и лекарите.

Освен това техниката навлиза в много тежък период. Англичаните вече смесиха свински и човешки гени. Хората се разделят на две групи. На старата Атлантида това вече се е случило. Тези, които са знаели, че Христос идва, са напуснали и са основали старата индийска култура, а другите са останали.

Спортът и маймунизирането са катализатор на този процес. Не ми се сърдете, аз само цитирам Рудолф Щайнер. Ние живеем в една светла епоха. 1899 год. е границата. През 3101 год. пр. Хр. започва това, което през 1899 год. завършва. Тогава е построена и разрушена Вавилонската кула. Тъй като хората не могат да виждат, те трябва да си общуват с думи. Тази епоха завърши и ние навлизаме в едно светло време. Показателно за това е, че Слънцето навлизава в Риби, и хората са в състояние да възприемат сили, чрез които да преодоляват Ариман. В началото на третото хилядолетие Ариман ще се инкарнира като човек.

Ние ги носим и двамата (Луцифер и Ариман) в себе си. Ние не трябва да ги възприемаме само като врагове. Луцифер ни дава изкуството и свободата. Ариман - интелигентността. Но Ариман има проблем - когато живее в нас, енергията му намалява. Вътре в нас той се нарича двойник и ни води там, където от земята извират сили, които го засилват. Ние се разболяваме, а Ариман се засилва. Трябва да се научим да разпознаваме Ариман, да го гледаме очи в очи. Например, когато получаваме писмо от данъчните, ние ставаме агресивни - тогава Ариман печели битката. Когато разпознаем това, Ариман винаги се опитва да разделя, да раздели хората в множество малки групички. Има много антропософски групи, които са една срещу друга.

Ето една история за Ариман: Когато Рудолф Щайнер построил Гьотеанума, той направил и голямата дървена статуя. Той извикал Луцифер и му казал да бъде модел. Луцифер не искал, но бил длъжен. После извикал Ариман - и той не искал, но Щайнер го принудил. Но Ариман си отмъстил - счупил му червения прозорец на Гьотеанума. Това е впечатляващо - кой е бил Рудолф Щайнер.

Сега живеем в петата Следатлантска културна епоха, в епохата на съзнателната душа. Още 15-16 века ще бъдем в тази епоха. Имаме още малко време да понаучим нещо. После ще дойде шестата култура. Това, което създаваме като машини, тогава ще бъде същества. Всичко, което е грозно, ще стане злобно и агресивно. И в днешно време е важно да се подготвяме за това. Всичко грозно, което произвеждаме, някога ще ни преследва.

Тайните общества не искат информацията за това да стига до хората. Но в седмата културна епоха Луната отново ще се съедини със Земята, жените ще станат безплодни, а преражданията ще спрат. Хората ще трябва да живеят без физическо тяло, а това може да стане само с Христос. Преди светът да е бил създаден, Боговете седнали заедно и взели решение един от тях да изпълни специална задача и да придружава човечеството. Той въздействал дълги еони в самота. Всичко, което идвало от световете към него Той го приел в себе си и създал Слово. Зодиакалните сили - от тях е създаден човекът. По това време Христос и Луцифер са били братя. Христос вършел много работа, Луцифер само огрявал света със светлина. Христос бил на Слънцето, а Луцифер - на Венера. По средата на Атлантида Луцифер бил свален от трона, но се съпротивлявал - дръпнал Венера със себе си и тук станало светло. Атлантските мъгли се изпарили и хората видели звездното небе и дъгата след Потопа.

Христос продължил да работи. На Лемурия започва прераждането. Дотогава човекът бил безсмъртен. Адам и Ева придобиват дарбата да се прераждат. Луцифер ги изкушил с ябълката. Човекът би трябвало да се издига все по-нагоре, а не да слиза все по-надолу. Това било проблем за Христос. На Атлантида човекът получил един Аз, но човекът бил станал по-лош. Христос трябвало да изчака. Тъй като Луцифер изкушил хората, това дало възможност на Ариман да работи в тях. Това довело до грешките и заблужденията. Чрез Луцифер човекът получава страсти, а Ариман го научил да бъде несправедлив, да бъде жесток. Като противовес се надигнали болестите да уравновесят Луцифер. Когато сме най-болни, правим най-големи крачки в своето развитие. Срещу Ариман се изправят ударите на съдбата. Човекът загубил способността си да разпознава духовното зад материята. Христос се ражда от състрадание, за да бъде възприет с физическите очи на хората. Това е много сложен процес.

Дори и при турците и китайците, това събитие е въздействало. Днес ние живеем в своята съзнателна душа и разполагаме със свобода. След Кали-Юга със силите на собствената си воля трябва да търсим Христос. Ариман си стои в етерното ни тяло и в мисленето ни и ни кара да мислим грешно. Ариман измислил естествените науки за да мислим грешно. Науката трябва да се промени - тя трябва да бъде завладяна от изкуството.

От свободна воля трябва да намерим Христос, ако искаме да продължим напред. "Когато двама се съберат в Моето име, там съм и Аз измежду тях." "И най-малкото, което правите на Моите братя, правите го за Мен." Днес ние живеем в свободата. За мисленето ние имаме Духовната Наука. За чувствата - любов и толерантност. За действие - не конкуренция и състезание, а братство. Ако проспим своя път към Христос ще ни се случи казаното от Рудолф Щайнер, че медицината, техниката и сексуалността ще се извратят.

Но това е само половината истина. Зад нас са Сатурн, Слънце, Луна, Земя. Пред нас е Юпитер като наше следващо стъпало на развитие. По средата на Юпитеровото развитие човекът ще има едно преживяване. То ще трае около три дни, в които човекът ще преживее всичките си животи на Земята. Това ще лежи пред нас като една картина за три дни. Едно същество ще приближи към нас и ще ни каже: "Ти ми принадлежиш". Това е Луцифер. "Всичко, което си постигнал, то ми принадлежи." И Луцифер ще отведе човека в своето царство. Това няма да стане само когато човекът се е свързал с Христос в процеса на своите земни животи. И за да не го пропуснем, ни е дадена Антропософията.

Във времето на Вулкан ще живеят Вулкановите същества. По времето на Рудолф Щайнер те идват на Земята и правят възможна Антропософията. Те искат да намерим Христос. Те помагат и искат да ни помогнат. Как можем да ги разпознаем? Достатъчно е да помислим, че те съществуват. Те светят като звезди. Те искат на нас хората да ни се отдаде да се свържем с тях.