Публикувам тази подборка отново, единствено с познавателна цел. Ако, текста или части от него се отъждествяват с живота на нашето общество днес, право на всеки е да се замисли, как иска да живее и как това може да се постигне!

Терминът авторитаризъм се използва за описването на организация или държава, налагаща сериозни, а понякога и потиснически мерки върху населението, обикновено без да прави опит за спечелването на общественото съгласие. При авторитарно управление, гражданите са зависими от властта в много области от живота, включително и правото им на свободен избор относно политическите си възгледи. Все пак има различни степени на авторитаризъм, като дори някои демократични страни са показвали склонност към авторитарно управление в някои отношения.
Често авторитаризмът възниква от презумпцията на държавните органи, че те знаят кое е правилно и кое е грешно за страната, както и от нетърпимостта към опозицията. Тогава правителството налага това, което смята за правилно, често с помощта на силови методи. Гласовете на несъгласните се игнорират или те дори се обявяват за врагове, действащи срещу интересите на страната.
    * Демократичните страни обикновено не са авторитарни, но могат да покажат авторитарно поведение в някои аспекти, както и да станат авторитарни с помощта на демократични средства (избори).

Като пример за последния случай, днешните демокрации често налагали закони, които в днешно време ще се считат за злоупотребяващи и авторитарни. За илюстрация, страни като Съединените щати и Великобритания доскоро прилагат закони против хомосексуализма и търговията с алкохол, налагащи в личния живот религиозни вярвания и други ценности, приети за общовалидни.

Авторитарни режими обикновено предоставят големи привилегии на специалните служби, като в крайни случаи това води до така наречените полицейски държави. Законите често могат да не бъдат нарушавани или променяни, ако това е в полза на правителството. В екстремни случаи това поведение стига до държавен тероризъм и престъпления срещу човечеството.

Авторитарните правителства по принцип, макар и не винаги, са склонни към корупция. Една от причината е, че при подобни режими да се критикува корупционното поведение е безсмислено, тъй като служебните лица ще си останат на същата длъжност, в по-лошия случай, може и да е рисковано за недоволстващия. Пример от наши дни на подобна ситуация е Китайската Народна Република.
Едно спорно вярване, особено в Азия е, че за авторитарните режими е по-вероятно да постигнат икономически успех, отколкото за демократичните страни. Примери, които да защитят тази теза са Южна Корея, Сингапур, Малайзия и Тайван, които по времето на растеж са били считани за авторитарни. Това схващане на свързан с растежа авторитаризъм е главно оправдание за управлението на Китайската комунистическа партия в Китай.

Контрааргумент за превъзходството на авторитаризма е, че има много страни с такова управление, които не са отчели рязък икономически растеж, Филипините и Индонезия например. В Европа Испания под режима на Франсиско Франко, въпреки че е консервативно-авторитарен е с по-бавно развиваща се икономика от съседите си като Франция, която е пострадала повече от последствията на Втората световна война. Подобно сравнение може да се направи между икономиката на България, която въобще не е пострадала от Втората световна война, а след 70те години е управлявана от режим на ръба между тоталитаризма и авторитаризма и тази на съседна Гърция, която след 70те години на 20 век е демократична държава, и същевременно е една от тежко засегнатите от войната държави.
Авторитарните режими почти винаги се налагат като защитна реакция срещу вътрешна или външна заплаха за установения политически строй. Те винаги се оправдават с необходимостта за защита на висши политически и философски ценности, заради които могат да бъдат пожертвани демократичните свободи - териториална цялост, етническо равновесие, класова справедливост, лична и колективна сигурност (заплаха от тероризъм), исторически права върху територия и др.
Желю Желев в книгата си „Фашизмът“ обосновава авторитаризма като необходимо стъпало в прехода от тоталитаризъм към демокрация. В момента, ние къде ли сме?

Свободата е най-вероятно една от най-важните човешки ценности. Чрез нея човек се изгражда като личност, сформира характера си и влияе на околните. Тя е важен фактор за действията и постъпките на човека!!!

Всичко останало е от дявола или кумънизите!