Това се случило на земята,но дошло от небето.Седяли си в небесната зала за наблюдение Левски,Ботев,Вазов и други наши велики сънародници от онова велико време и наблюдавали какво се случва на земята.Ботев наблюдавайки окаяното положение на народа си и състоянието на родината си изведнъж скочил и извикал: --Аз ще сляза долу да видя какво става.Останалите го изгледали учудено и започнали да го разубеждават.Ботев бил непреклонен,взел разрешение /трудно било/ от ръководството на небесното царство и потеглил надолу.
Ще преразкажа един малък епизод от неговия престой на земята.Вече слязъл,попаднал край един склад, където работници почивали и пийвали биричка.Бил посрещнат много противоречиво.Едни го помислиха за луд двойник,други макар и невярващи се зарадваха сякаш отдавна са го чакали.Ботев ги погледна и рече:
--И така,нека приемем--само условно,разбира се,--че по някакво чудо повярвате,че наистина съм Христо Ботев.В такъв случай ме интересува....
--Аз ти вярвам бе,войводо!--провикна се пийнал мъжага по потник,последван от одобрителните възгласи,шеги и отпивания от шишетата.
--Чудесно!Приемаме,че поне за вас чудото се е случило.Любопитен съм да узная дали ще ме последвате,ако реша да събера чета и тръгнем да буним ли,да будим ли народа--ще преценя на място.
--Войводо, тръгвам след теб накрай света!--изригна басово човекът с потника.--Ама ми дай три пъти по-голяма заплата от сегашната! Само цакай три пъти повече,загивам за тебе! Умрях от глад с тая скръндза чорбаджията ми! Оттук нататък не се разбираше нищо--рев,смях,превиване,кълчене.Ботев се изправи,те позамлъкнаха.
--Увлякох се--рече ниско.--Идеше реч за думите.--А ти,точно ти--посочи с пръст мъжа,който го занасяше за по-голяма четническа заплата,--поставяш думи като "заплата" и"цакай" до дума като"загивам"! Наистина няма да е чудно да погинеш,братко мой,ако вървиш по тоя калпав друм.Може и да погинеш,понеже плетеш такава мрежа,от която измъкването е адски трудна работа.Имайте ми доверие,всичко е едно под Слънцето, И над Слънцето всичко е едно.Думите и съдбата също са едно.Думите са съдба,ей Богу! После се обърна и пое обратно към гората в близкия парк.
Преразказвам всичко това,защото не е необходимо сега нито да загиваме,нито да се примиряваме,а да гласуваме.Ако и така не става,то тогава.....!


P.S.Преразказът е на откъс от една книга.