Слънчо нежно се засмя.

Той намигна със оченца

и за пролет ни запя.

Заигра с лъчите топли

и прегърна с тях света.

От студа за миг го стопли

и му даде радостта.

И цветята пъстроцветни,

със усмивка надари -

да са весели и цветни,

да ухаят на мечти.

А моретата омайни

затанцуваха в захлас.

И вълните им безкрайни

се прегърнаха със страст.

И когато вече мръкна

Слънчо радостен заспа -

че е стоплил всички вънка

със неземна топлина.