Защо така е кратко всичко,
целувката, докосване с ръка?
И чувството, защо е болка,
копнеж по вечната ти красота!
Защо така е кратко всичко,
в очите ти, към мойта светлина?
Защо така отрониха се дните
и пак съм в свойта пустота!
А колко, искам аз да те погаля,
да изрисувам твоите черти!
А колко, искам в тебе да запаля,
предишните, любимите искри!
Тук няма да сме твърде дълго
и във сърцето нещо ми тежи,
но в него всичко пак любов е,
изгаряща и теб във моите мечти!