Илюзията вечно с надежди ще се храни!
Дори лъжата от дрипите да съблечем!
А реализма в живота не създава,
път, по който щастието да отвлечем!  

Ни сълзи, ни богатство, раните ни ще промият.
И на страдание душите си да обречем!
Светът отдавна спрял е да се кланя,
пред чувствата, които все крадем!  

Само мисълта уютност ни предлага,
за спомените свидни от страстта.
А вярата в невъзможността протяга длани, 
за да прегърне с нежност любовта.  

28.09.22г.