Ври, ври!
Гори, гори!

Зла и лоша,
не настъпвай, изчезни!
Ако си дошла,
изпепелена, мила, стани.
Претеглена на везни,
осъдена, сломена, бъди.

Очаквам ви, завързвам ви,
предавам ви на Сурва,
който безспирно ви опърля,
оковава, изгаря,
магьосниците залавя,

Както тази козя кожа бива раздрана,
хвърлена в огъня и погълната от буйния пламък...
Така и проклятието, магията, мъчението, 
тормозът, болестта, болката, 
падението, грехът, злодеянието,
престъплението, нарушението, страданието...

заседнали в моето тяло, да бъдат раздрани!
Щом настъпи сумрака замряло, да бъдат прибрани.
Както млад момък земята си безстрашно брани,
тъй могъщи да са нашите сили, богоизбрани.

Нека лошотиите смъртоносно си ударят глави о камък.
Нека страхотиите днес ги погълне буйният ни пламък...

Лошотиите пък да си ударят глави у бел камен, та черното им да побелее...