Не вярвай на крадците на души - те идват винаги, когато си нещастен. Промъкват се невидими и зли и стават част от теб. И те изяждат. Крадат по малко - къс по къс от твоята ранена, болна същност. Превързват нежно здравия ти пръст, а после лакомо ръката ти откъсват. Превръщат се в приятели добри, в зависимост, в потребност и изкуство. Убиват бавно тихите мечти и хранят се с последните ти чувства. Когато си нещастен - изправи се - познавам аз крадците на души, намразят ли те - винаги обичай - отиват си - обичаш ли ги ти... Ивайло Цанов