Постинг
16.05.2022 10:27 -
Изотропно
Подай ми цвете в този късен час
погалено от вятъра на мислите.
Отдай ми се под звуците на валс
в изтръгнат от небитието писък.
Дококоснах те изящна статуетка,
възвишен порив в стръмна тишина.
Игрива в непорочното кокетка
сред най-мистичната виделина.
По трупове от рими те достигнах,
родена от безмълвието красота.
В цвета на еделвайс притихнала
над хребета неистов на смъртта.
Учудвам се на умението ти да съчетаваш копнежа за изящество в любовта със сянката на смъртта. Любовта в твоите стихове почти винаги е обречена и не внушава усещане за преживяно щастие.
Пожелавам ти по-светли чувства, Поете!
цитирайПожелавам ти по-светли чувства, Поете!
zemja написа:
Мисана, Учудвам се на умението ти да съчетаваш копнежа за изящество в любовта със сянката на смъртта. Любовта в твоите стихове почти винаги е обречена и не внушава усещане за преживяно щастие.
Пожелавам ти по-светли чувства, Поете!
Пожелавам ти по-светли чувства, Поете!
Смъртта и любовта вървят винаги ръка за ръка. Колкото е по-голяма любовта, толкова повече се докосваме и до смъртта.
ПРЕКРАСЕН И НЕПОВТОРИМ. КОМПЮТЪРЪТ НАЙ- ПОСЛЕ ГО ВЪРНАХ СЛЕД ПРЕГЛЕДА. СЕГА ТЕ ЧЕТА С УДОВОЛСТВИЕ.
цитирайМного се радвам, че отново компютърът ти е на линия.
цитирай
