Минава покрай мен като мъгла,
света далечен, сив и необятен,
ти плуваш бавно в извора сама,
набира сила порив тъй приятен.

По теб се движат моите очи,
извивките ти галят с късче свян,
не си отивай, моля те, поспри,
не ме оставяй жаден, глух и ням.

Докосвам се до облак от мечти,
туптящ със собствен ритъм и слова,
потъвам в него, малко ме боли
от този дар, поръсен със тъга.

Сънувам те с отворени очи,
първичен порив яхнал окрилен,
а твоя глас тъй нежно ми шепти,
истории красиви ден след ден,

Не ще протегна никога ръка,
да те докосна, нежна и сияйна,
превърнах се във камък на брега,
загледан в самодивата потайна.

Прочетох с удоволствие.
Благодаря!

Една мечта минава покрай теб -
омайващо и прелестно видение.
Пленява се сърцето на поет
от собственото му въображение :)

Един прекрасен блян ме вдъхнови,
сърцето ми изпълни с откровение,
ще следвам сляпо своите мечти,
макар и да са прелестно видение.

Радвам се, че ти е харесало.
Поздрави!