Постинг
19.12.2020 16:41 -
Мираж
Автор: tonkata73
Категория: Поезия
Прочетен: 915 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2022 09:01
Прочетен: 915 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 30.12.2022 09:01
Отиваш си отново ден след ден,
потънала в безкрайна рутина,
обръщаш се със поглед уморен,
изпращам те за сетен път с тъга.
Отнасям нежно образа ти мил,
закътан във сърцето ми лежи,
за тебе свят мечтан съм сътворил,
до мен да бъдеш нощем до зори.
Дали усещаш моето сърце,
забързано за тебе как тупти,
смехът ти как душата ми зове,
как търся с трепет твоите очи.
Да знаеш само колко ми е свидна,
умивката ти грейнала към мен,
нощта ми как отлита без да мигна,
щом има те във новия ми ден.
Как близо си до мен и тъй далеч,
обгръщаш ме със нежна синева,
звучи тъй сладко родната ни реч,
щом слушам я със твоите слова.
потънала в безкрайна рутина,
обръщаш се със поглед уморен,
изпращам те за сетен път с тъга.
Отнасям нежно образа ти мил,
закътан във сърцето ми лежи,
за тебе свят мечтан съм сътворил,
до мен да бъдеш нощем до зори.
Дали усещаш моето сърце,
забързано за тебе как тупти,
смехът ти как душата ми зове,
как търся с трепет твоите очи.
Да знаеш само колко ми е свидна,
умивката ти грейнала към мен,
нощта ми как отлита без да мигна,
щом има те във новия ми ден.
Как близо си до мен и тъй далеч,
обгръщаш ме със нежна синева,
звучи тъй сладко родната ни реч,
щом слушам я със твоите слова.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.