2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За Автора Назъм Хикмет Ран е турски поет, писател, сценарист, драматург и обществен деятел. Наричан е основоположник на турската революционна поезия и е лауреат на „Международната награда на мира“ (1950 година).
Не зная дали ви е известно, приятели, но тигърът и котаракът са роднини. Котаракът се пада вуйчо на тигъра.
Един прекрасен ден, да речем, във вторник… Вие ще попитате защо във вторник? Може в сряда. Да речем, в сряда… Защо в сряда? Е, добре, нека кажем както в началото. „В един прекрасен ден…“ — и това ще бъде най-точно. И така, в един прекрасен ден тигърът срещна своя роден вуйчо — котарака.
— Ой, бедничкият ми вуйчо — каза тигърът на котарака, — защо си такъв мъничък-дребничък?
— Ако и ти, като мен, беше попаднал в ръцете на хората, синовете на Адам, би разбрал защо съм останал такъв мъничък-дребничък.
— Я виж ти! А не можеш ли, мили вуйчо, да ми покажеш поне едни от тези синове на Адам?
— Добре… Да вървим…
Вуйчото и племенникът тръгнаха. Насреща им се появи стадо биволи. Когато се изравнила със стадото, тигърът попита:
Това ли са синовете на Адам?
Котаракът се засмя и каза:
— Чуваш ли се какво говориш? Едно единствено дете на синовете на Адам може да подкара където пожелае, стотица такива животни!
Вуйчото и племенникът продължиха по-нататък. Насреща им се появи стадо коне. Когато се изравниха с конете, тигърът попита:
— Това ли са синовете на Адам?
Котаракът се разсмя.
— Боже мой, племеннико — каза той, — та синовете на Адам ги яздят и обикалят с тях по четирите краища на света.
Вуйчото и племенникът продължиха по-нататък. Насреща им се появи стадо камили. Тигърът, този път напълно убеден, че пред тях са синовете на Адам, възкликна:
— Аха! Ето ги синовете на Адам.
Този път котаракът се разсмя с пълно гърло:
— Пак не позна, племеннико! Даже едно дете на синовете на Адам може да ги навърже една за друга, а след това, като се качи на едно магаре, да ги подкара, където пожелае.
Вуйчото и племенникът продължиха пътя си. Малко ли вървяха, много ли вървяха, през планини и долини минаха и накрая стигнаха върха на една планина. Върхът на планината беше покрит с гъста гора. В гората един дървар режеше с трион огромно дърво. Той беше по риза, със засукани ръкави, а от широкото му чело капеше пот.
— Ето го сина на Адам! — каза котаракът.
Тигърът се учуди. Учуди се на невзрачността на синовете на Адам. Котаракът запозна дърваря с тигъра и му разказа защо тигърът иска да види поне един от синовете на Адам.
— Добре дошъл, братко тигър! — каза дърварят и добави: — Така и така си дошъл до тук, помогни ми малко, какво ще ти коства.
Тигърът се почувствува поласкан и намигна на котарака, сиреч на своя вуйчо. С това той искаше да каже: „Виждаш ли, синът на Адам ме моли за помощ.“
— С удоволствие — каза тигърът на дърваря. — Кажи с какво да ти помогна!
— Моля те, разтвори с лапите си тази цепнатина, та по-лесно да работя. Не ми достига сила.
Тигърът отново намигна на своя вуйчо, сиреч на котарака. След това, за да покаже силата и мощта си, пъхна дълбоко лапи в цепнатината на дървото. Дърварят изби клина, мина пред тигъра, който все още не проумяваше случилото се, седна, кръстоса крака и на всичко отгоре запали чибука си. На попадналия като в капан тигър му се виеше от болка, но от срам не издаваше звук. Котаракът, сиреч вуйчото на тигъра, гледаше от върха на един бор към своя племенник и смеейки се, сучеше мустака си. Накрая тигърът не издържа, вдигна глава и попита:
— Олеле, мили вуйчо, ти как мислиш, нима синът на Адам няма да ме пусне оттук, докато не се смаля колкото теб?
— Това само аллах знае, мяууу… — отговорил котаракът.
Казват, че вуйчото на тигъра, сиреч котаракът, оттогава започнал да мяука