Преглед на оригинала

Чарлс Буковски - поет, циник, пропаднал тип и икона - едва ли има човек, който да изпитва безразличие към легендарния американски писател. Роден на днешната дата през 1920 г., той е известен с безкомпромисния си език, любовта към обществените низини и безразборния си личен и професионален живот. 
Предлагаме ви да си припомним за неговия особен, циничен, леко плашещ, но единствен по рода си и някак оптимистичен свят с помощта на собствените му думи.

• Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.
• Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.
• Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.
• Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.
• Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.
• Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.
• Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.
• На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.
• Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.
• Можеш да затвориш тигър в клетка, но никога няма да си сигурен дали е укротен. При хората е по-лесно.
• Задникът е лицето на душата на секса.
• Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.
• В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта.
• Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.
• Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.
• Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.
• С хората е така. Колкото повече ги опознаваш, толкова повече си личи колко са ненормални. Понякога това е забавно – поне в началото.
• Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
• Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.
• Добрият писател знае кога да не пише.
• Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове.
• Всичко е бягство: да играеш голф, да спиш, да ядеш, да ходиш, да спориш, да бягаш за здраве, да дишаш, да се чукаш...
• Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.
• Човек не може да сере срещу течението, братле.
• Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза.
• И все пак, от време на време човек имаше нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери.
• Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.
• Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.
• Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

Източник: Уикицитат