Преди 2021 г., когато ми починаха две баби и дядо, не мога да кажа, че съм ходил често на гробища - основно на задушници и спорадично, за радост, по погребения.  

Сега го правя, макар и да съм дълбоко убеден, че близките ни не са в ковчезите/урните, а най-вече в сърцата и душите ни.  

И знаете ли какво ми прави впечатление? Масово хората не си взимат с тях опаковките, с които носят за помен. Отварят, да речем, пакет бисквити, правят на топка опаковката и я захвърлят зад някоя чужда паметна плоча.  

Дори, когато съм сам на гробища, тоест никой не ме вози с кола, си събирам в пликче/в чантата боклуците и ги отнасям с мен.  

Сега да се замислим за поведението отвъд гробища.   

Зад колко блокове е сметище, защото съседите решават, че под балкона може да си обособят кофа?!  

Ами колко пъти Ви се е случвало, докато шофирате, да забележите как от съседната кола изхвърчава боклук в движение?!  

Как да очакваме друго поведение на гробища?! Каквото е навсякъде, същото е и там.  

Нужна е промяна в манталитета. Иначе е невъзможно справянето, все пак няма как до всеки да застопорим по един проверяващ…
•
https://boulevardbulgaria.bg/articles/ad-za-zhivite-sofiya-obyavyava-aktsiya-za-pochistvane-na-grobishtata-i-tarsi-dobrovoltsi

Отнякъде трябва да се почне- и чистотата, грижата ще си проличат!