Михаил Горбачов почина на 91 години

Той ще бъде запомнен като бащата на „перестройката“, но и с това, че ръководи разпадането на Съветския съюз



Михаил Горбачов © Юрий Сомов ©  Sputnik

Михаил Горбачов, първият и единствен президент на Съветския съюз, почина на 91 години в Москва.

За смъртта му беше съобщено във вторник вечерта от Централната клинична болница, която каза в изявление, че „ Михаил Сергеевич Горбачов почина тази вечер след тежко и продължително боледуване “.

Според информационната агенция ТАСС Горбачов е бил хоспитализиран в самото начало на пандемията от Covid-19 по искане на лекарите си и оттогава е под медицинско наблюдение. 

Горбачов ще бъде погребан в московското Новодевическо гробище до съпругата си Раиса, която почина през 1999 г., разкри ТАСС, като се позова на източник, запознат с желанието на семейството.

Фигура, предизвикваща разногласия, привържениците му приписват ключовата роля за прекратяването на Студената война, докато опонентите го обвиняват в подпомагане на разпадането на Съветския съюз и голяма загуба на престижа и глобалното влияние на Москва.

Перестройка, гласност, частен бизнес и президентство

Роден през 1931 г. в селско семейство в Южна Русия, в юношеските си години Горбачов управлява комбайни в колективни ферми. Партийната му кариера започва в началото на студентските му години, когато учи право в Московския държавен университет „Ломоносов“. Неговото изкачване в йерархията е сравнително бързо и през 1985 г. той става генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, което го прави най-високопоставеният служител в СССР.

Михаил Горбачов, президент на СССР (март 1990-декември 1991) © Sputnik © Sputnik

По време на управлението си Горбачов имаше за цел да даде нова енергия на закъсалата съветска икономика, която беше надупчена от неефективност, преувеличени разходи за отбрана и пълзяща корупция. Той призова за спешна реорганизация и модернизация, но скоро разшири своята реформа до политическата и социална структура на цялата нация.

Политиката на „перестройката“ е обявена през 1986 г. като опит за реорганизация на икономиката. По-скоро политическо движение, „преструктурирането“ имаше за цел да даде повече независимост на министерствата и големите държавни предприятия. Той също така въведе някои реформи в стила на свободния пазар. През 1988 г. Горбачов разрешава създаването на частни предприятия в страната за първи път след „Новата икономическа политика“ на Владимир Ленин от 20-те години на миналия век.

Михаил Горбачов (вдясно) със съпругата си Раиса приема британския министър-председател Маргарет Тачър (в средата) по време на официалното й посещение в СССР. © Юрий Абрамочкин © Sputnik

Друга прокламирана политика е „гласността “. Горбачов имаше за цел да внесе прозрачност в обществото, да облекчи контрола на комунистическата партия върху медиите и да освободи политическите затворници. Това беше радикална промяна, тъй като контролът върху публичното слово преди това беше съществена част от съветския режим.

Горбачов също предложи конституционна промяна за преминаване към президентска система и създаде нов политически орган, наречен Конгрес на народните депутати. 2250 членове бяха избрани на първите полуконкурентни парламентарни избори в Съветския съюз. На 15 март 1990 г. след гласуване в Конгреса на народните депутати Михаил Горбачов става президент на СССР.

Съветското изтегляне от Афганистан, края на Студената война

Външната политика на Горбачов, известна още като „новото мислене“, бележи период на значително подобряване на отношенията между Съветския съюз и западните страни, заменяйки ерата на военните действия от Студената война.

Войници от Народните въоръжени сили на ДРА приветстват съветските войски, напускащи Афганистан 01.10.1986 г. © Александър Гращенков © Sputnik

През 1986 г. той обяви планове за изтегляне на съветските войски от Афганистан, но отне още три години, за да завърши изтеглянето.

Съветско-афганистанската война беше основен обект на критика на Запада. Освен това коства на Съветския съюз най-малко 15 000 жертви, наложи допълнително напрежение върху и без това скърцащата бюрократична планова икономика и напълни страната с ветерани, страдащи от бойни стресови разстройства.

Михаил Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън след съветско-американската среща на върха © Юрий Абрамочкин © Sputnik

Повторното обвързване със Запада проправи пътя за подписването на няколко ключови договора за разоръжаване. Москва и Вашингтон се съгласиха да демонтират своите конвенционални и ядрени ракети със среден обсег – много прецизните оръжия, които биха могли да изкушат военните да използват ядрени оръжия в ограничен мащаб, но въпреки това да предизвикат глобално взаимно унищожение. При Горбачов Москва едностранно спря всички ядрени опити.

Отношенията на Москва със страните от Източния блок също претърпяха радикална промяна. По-рано съветските войски винаги служеха като последен аргумент, ако някоя от страните от Варшавския договор от времето на Студената война се опита да промени своята лоялност. Но либерализирането на Горбачов включваше правото на самоопределение за тези нации. Това беше шеговито наречено „доктрината на Синатра“ на името на певеца Франк Синатра, намеквайки за песента му „My Way “,  тъй като на държавите беше позволено да определят собствените си вътрешни политики. Поредица от революции през 1989 г. свалиха европейските комунистически режими, а през 1990 г. Западна и Източна Германия се обединиха отново като една държава.

Михаил Горбачов говори на 28-ия конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз през юли 1990 г. © Сергей Гунеев © Sputnik

За усилията си за облекчаване на международното напрежение Горбачов получава Нобелова награда за мир през 1990 г.

В изявление, придружаващо наградата, Нобеловият комитет каза, че президентът на Съветския съюз е изиграл „водеща роля“ в международния мирен процес.

Падането на Берлинската стена

Горбачов е добре известен и с това, че изигра ключова роля в падането на Берлинската стена, символ на разцепена Европа и разделен свят по време на Студената война.

След падането на нацисткия режим в резултат на Втората световна война Германия се превръща в две отделни държави до 1949 г. Федерална република Германия (или Западна Германия) се управлява от западните съюзници, докато Германската демократична република (Източна Германия) беше контролиран от Съветския съюз. Берлин се намираше в Източна Германия, но беше споделен както от Западна, така и от Източна Германия, като Берлинската стена разделяше териториите на двете държави.

Жителите на Германската демократична република разбиват Берлинската стена за сувенири. © Борис Бабанов © Sputnik

Построена през 1961 г., стената разделя семействата и близките за 28 години. В крайна сметка той беше свален в нощта на 9 ноември 1989 г. По време на посещение в Западна Германия по-рано през 1989 г. съветският лидер заяви, че всяка нация може „ свободно да избира своята политическа и социална система“  и че Москва ще „ уважава правото на всички народи към самоопределение“. 

Падането на Берлинската стена бележи зората на нова ера – краят на Студената война и двуполюсния свят – и проправи пътя за обединението на Германия през 1990 г.

Разпадането на Съветския съюз

Частичната демократизация на съветското общество при Горбачов доведе до нарастване на националистическите и антируски настроения в повечето от 15-те съветски републики. Но този стремеж към независимост не винаги е бил мирен. На няколко пъти Москва нареди използването на сила срещу бунтове, тъй като националистическият курс в определени региони се смяташе за способен да породи много по-голямо насилие в бъдеще, ако правителството не предприеме действия. Използването на сила обаче предизвика само по-големи протести.

Президентът на СССР Михаил Горбачов, в средата, и президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев по време на работното посещение на Горбачов в Казахстан.© Борис Бабанов © Sputnik

Замразените конфликти в етнически анклави в страната, като Нагорни Карабах и Трансднестър, както и войната от 2008 г. в Южна Осетия, са наследството на тези събития.

На фона на нарастващото напрежение в СССР Горбачов се опита да изготви нов съюзен договор. Въпреки това, група твърдолинейни съветски висши служители, които се нарекоха Държавен комитет за извънредно положение ,  се опитаха да организират преврат и да отстранят Горбачов от власт, за да попречат на подписването на новия съюзен договор.

Михаил Горбачов, тогавашен кандидат за членове на Политбюро на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз 12 януари 1979 г. © Владимир Акимов © Sputnik

Превратът се провали, но накара Горбачов да разпусне Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и да подаде оставка като генерален секретар на партията, както и да разпусне всички партийни отдели в правителствените структури, като по този начин фактически сложи край на комунистическото управление в СССР и премахване на основната му обединителна политическа сила.

Съветският съюз се разпадна с драматична скорост през втората половина на 1991 г., когато една след друга съветски републики обявяваха независимост. През декември 1991 г. президентите на Русия, Украйна и Беларус се срещнаха близо до белоруския град Брест и подписаха Беловежките споразумения, които официално обявяват действително разпадането на Съветския съюз и създават Общността на независимите държави (ОНД) на негово място.

Михаил Горбачов, вдясно, и председателят на Върховния съвет на СССР Анатолий Лукянов присъстват на конгреса на народните депутати на СССР в Москва на 20 декември 1990 г. © Владимир Вяткин © Sputnik

Горбачов първоначално осъди този ход като незаконен, но по-късно през същия месец го призна и обяви оставката си като президент.

Спор, постсъветски принос

Политиката на Горбачов го направи популярен на Запад, но в собствената си страна той остава противоречива фигура и до днес. Той е възхваляван от мнозина за инициативите си за разоръжаване, обединението на Германия, подбуждането към падането на Желязната завеса и прекратяването на Студената война, както и за предоставянето на източноевропейските страни на правото на самоопределение.

Руският президент Борис Елцин, украинският президент Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич, председател на Върховния съвет на Беларус, подписват Споразумението за създаване на Общността на независимите държави по време на тристранната им среща на върха в Беловежката пуща 12/08/1991 © Юрий Иванов © Sputnik

Бившият съветски лидер обаче се изправи и пред значителна критика, най-вече у дома, от онези, които смятат, че политиката му е отслабила Съветския съюз и неговия наследник Русия и е била основната причина за разпадането на СССР.

Някои критици по-конкретно казват, че като е продължил напред със своите инициативи за разоръжаване, включително едностранните, той подкопава военната и промишлена мощ на Съветския съюз, докато други го обвиняват, че не е успял да попречи на НАТО да се разшири още на изток и в крайна сметка да достигне границите на Русия.

След оставката си Горбачов създава Международната неправителствена фондация за социално-икономически и политически изследвания (Фондация Горбачов), която е едновременно изследователски център и дискусионна платформа, както и неправителствена организация, наблюдаваща хуманитарни благотворителни проекти.

Михаил Горбачов през 2015 г. © Sputnik

През 1993 г., по инициатива на представители на 108 държави, Горбачов създава Green Cross International, неправителствена екологична организация, която днес има офиси в 23 страни по света.

През 1999 г. той става и един от инициаторите на срещата на върха на лауреатите на Нобелова награда за мир, която се събира всяка година, за да обсъжда глобални заплахи, като насилие и войни, бедност, кризисни ситуации в световната икономика и околна среда, според Фондация Горбачов уебсайт.

Между 2001 г. и 2009 г. Горбачов също е съпредседател на Санкт Петербургския диалог, ежегоден руско-германски форум, който се провежда последователно в двете страни и на който присъстват политици, предприемачи и млади хора.

Бившият съветски лидер също е посетил около 50 страни от 1992 г. насам и е получил повече от 300 награди, дипломи, почетни грамоти и почетни отличия, според Фондация Горбачов.

Горбачов е написал и десетки книги, които са издадени на 10 езика.

„Дадох всичко от себе си, за да съчетая морал и отговорност към хората. За мен е въпрос на принцип. Крайно време беше да се сложи край на дивите копнежи на владетелите и на тяхната самонадеяност. Имаше няколко неща, в които не успях, но не мисля, че съм сгрешил в подхода си“ , пише той в политическата си статия на вярата, публикувана от Фондация Горбачов.