Червеният цвят – символ на Христовата кръв – се полага на първото яйце. С него се прави кръстен знак – първо върху челата на децата, а след това и на всички останали от семейството. Яйцето се подменя със старото и се поставя на избрано място, където се съхранява през цялата година до следващия Великден. Това се прави за здраве, късмет и щастие на всички обитатели на дома. След това се боядисват яйца и в други цветове, за да е шарен и пъстър празникът.

За разлика от другите дни през Страстната седмица, на Велики четвъртък не само е разрешено почистването на дома, но е и задължително. От къщата се изхвърлят всякакви вехтории и непотребни вещи, които ще освободят пространство за нови прекрасни изживявания и емоции. Затова денят се нарича още и Чистият четвъртък – времето, в което пречистваме не само дома, но и мислите и душата си. С боядисването на яйцата, чистенето на дома и замесването на козунаците се изчерпват всички разрешени къщни дейности.

Ако чистенето днес е дори с препоръчителен характер, то жените не трябва да се хвърлят да перат. Вярвало се, че ако жените перат на Велики четвъртък или простират пране, то действията им ще предизвикат ураганни ветрове и градушки. Така също на този ден не се извършва градинска работа, както и шиене и плетене. Не е разрешено даването пари назаем или вещи от дома.

През Страстната седмица (най-подходящо е точно на Велики четвъртък) бабите съветват да бъдат подстригани косите на децата за първи път. Младите моми също е добре да ги скъсят, за да им растат дълги и гъсти.

Днес е Велики четвъртък, четвъртият ден от Страстната седмица и първият преди празника Възкресение Христово, в който според традицията се боядисват яйца.

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството на причастието.

След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: “Вземете, яжте, това е моето тяло!”. После вдигнал чашата и казал: “Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за прощение на греховете”.

След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

На Велики четвъртък се боядисват великденските яйца, както и през Велика събота преди празника.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено.

С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет.

Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.

А защо боядисваме яйца?

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.

Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.

Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.

Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника.

Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос така, както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.