Архивите питат: Работи ли още в "Креди Агрикол" бившата съпруга на Плевнелиев? БЛИЦ припомня разследване на "Телеграф" за връзката на Вероника с офшорки и имал ли е роля президентът в тях Публикувано: 15 юли 2014 

София, България     След дейното участие на Росен Плевнелиев в диспутите, довели до предложението за прехвърляне на добрите активи от Корпоративна търговска банка в дъщерната й "Креди Агрикол", в редакцията на БЛИЦ постъпи сигнал, поставящ под съмнение независимостта на президентските тези. Причина за това е информацията, че първата му съпруга Вероника работи като началник на отдел "Човешки ресурси" в... "Креди Агрикол".БЛИЦ подходи резервирано към подозрението за конфликт на интереси, тъй като по документи Плевнелиев отдавна не поддържа интимни отношения с бившата си жена. В отговор подателят на сигнала приложи разследване на в. "Телеграф" за бизнес отношенията на някогашната семейна двойка и попита многозначително: "Работи ли още в "Креди Агрикол" Вероника?"

Ето какво писа "Телеграф" на 21 юни 2013 година:

БИВШАТА ЖЕНА НА ПЛЕВНЕЛИЕВ ИЗПЛУВА ОТ СВЪРЗВАНА С НЕГО ОФШОРКА
Вероника участва в кипърска фирма, в която президентът си крил пари

Името на бившата съпруга на Росен Плевнелиев Вероника изплува от една от офшорките, в които държавният глава е налял близо 1 000 000 долара от българските си фирми, за да отърве плащането на данъци у нас. По документи екссъпругата на президента е мажоритарен собственик на еднo от двете кипърски дружества, участвали в схемата.

Според справка в официалния търговски регистър на Кипър, макар Плевнелиев да продължава да твърди, че документите, които бяха разпратени във вторник до част от националните всекидневници и сайтове, са компромат, бившата му половинка се води официален акционер в офшорното дружество.

Проверката в българските регистри пък доказва, че макар и официално разведени от повече от десетилетие, Росен и Вероника продължават да поддържат бизнес и имотни взаимоотношения.

Както стана ясно преди няколко дни от документите, разпратени до медиите, докато е управлявал различни фирми у нас, настоящият президент е налял чрез консултантски договори около 1 млн. долара в две свързани с него офшорки - „Инокс мениджмънт лимитид” и „Белингам дивелъпмънтс лимитид”. Само по четири от петте договора, изпълнени от кипърските фирми, по сметките им са постъпили 830 млн. долара, от което хазната е била ужилена с 224 000 долара. Това е размерът на налозите, които е трябвало да бъдат платени у нас, но не са внесени в НАП, защото от дружествата са поискали да бъде приложена спогодбата с Кипър за избягване на двойното данъчно облагане. 

Пак според разпратените документи в онези времена и двете офшорки са били на един и същи адрес в Никозия и са били ръководени проформа от един и същи управител – Джордж Киру – подставено лице, зад което са се скрили реалните собственици. Конфиденциалната кореспонденция между Росен Плевнелиев и Евгени Добрев - шеф на българския клон на една от най-големите компании за създаване на офшорки OCRA, обаче показва, че реално „Инокс мениджмънт лимитид” се е въртяла от Плевнелиев.

Според документите настоящият президент е имал правата да отваря сметки на името на фирмата по които са влезли 570 000 долара от три от консултантските договори, а също да сключва и подписва контракти. За тази цел през 1999 г. той предоставя своите данни, както и тези Вероника, която тогава все още му е съпруга, на Добрев.

Архивите на кипърския търговски регистър показват, че през 1999 г., когато се води въпросната кореспонденция, „Инокс мениджмънт лимитид” наистина се е движела от двама официални управители, единият от които е именно Джордж Киру. Като собственици на фирмата тогава пък официално са били вписани други две офшорки - Mediterranean Link (Nominees) Limited и Mediterranean Link (Trustees) Limited. Те от своя страна също са собственост на офшорки, като абсолютно цялата верига се намира на един и същи адрес, съвпадащ с този на „Инокс”.

Самата офшорка излиза на светло през юни 2011 г., когато е прекратен мандатът на Киру като управител на дружеството и такъв става именно Вероника Плевнелиева. На същата дата е вписана и промяна в собствеността на самата фирма – офшорките се оттеглят и на тяхно място като собственици са вписани Плевнелиева и Евгени Добрев – същият човек, който е бил натоварен с оправянето на документацията за пълномощното на Росен Плевнелиев.

Вероника държи 990 от всички 1000 дяла а Добрев – едва 10. Интересна подробност е, че датата, на която настъпват всички тези промени, съвпада с времето, когато в публичното пространство вече усилено се говореше, че именно Росен Плевнелиев ще е номинацията на ГЕРБ за президент. Кандидатурата му беше официално обявена през септември 2011 г.

Вероника Плевнелиева е обвързана с бившия си съпруг и чрез съдружия с негови партньори. Справка в търговските регистри показва, че съпруга №1 на държавния глава е била съсобственик във фирма заедно с половинката на бизнес партньор на Плевнелиев.

Фирма „Певеда” ООД е била обявена в ликвидация през 2009 година. Преди това обаче дружеството е било собственост на три дами – Вероника Плевнелиева, Даниела Донева и Петя Тодорова. Последната е половинка на вече бившия съдружник на президента в „Линднер-Ирис-Имобилиен” Иван Тодоров. Тодорова участва в управлението на пет от фирмите на предприемача. Самият той пък от своя страна е управлявал 18 фирми и е бил собственик на 12. Голяма част от тези дружества са свързани помежду си чрез общи фирми, управители или собственици.

Въртят схема и с апартаментите си
При справката в регистрите на островната държава лъсват и други любопитни подробности, които открехват завесата над явно трайните бизнес и партньорски взаимоотношения на иначе разведените съпрузи. За нуждите на кипърския търговски регистър Вероника Плевнелиева е подала като адрес, на който може да бъде намерена, ул. „Йордан Стубел” 11. Проверка в българския имотен регистър показва, че именно на този адрес се е намирал и един от имотите в столицата, които двойката е притежавала по време на брака си. Още преди развода си двамата продават на лице на име Магдалена Тасева мезонет от 128 кв.м, заедно с мазе и подземен гараж на ул. 444 в столичния кв. „Витоша”. Въпросната улица преди няколко години е прекръстена и сега се казва именно „Йордан Стубел”. Защо въпреки продажбата Вероника е дала именно този адрес на кипърските власти, засега остава загадка.

Работи в сградата, построена от държавния глава
Любопитна подробност е, че офисът на банката, където работи Вероника Плевнелиева, е в същата сграда, която е построена от бившия й съпруг – на столичната ул. „Лайош Кошут” 4. Именно това здание е в центъра на два от договорите. През 1998 г. парцелът е купен от фирмата „Линднер-Ирис-Имобилиен”, в която Плевнелиев е съдружник и още един българин – Иван Димитров Тодоров, и немците от „Линднер”, за да бъде построена сграда. Месеци по-късно, още непостроено, зданието е продадено на Българска инвестиционна банка, която пък е сключила договор с „Инокс мениджмънт лимитид” за 311 000 долара, за да й намери офис. За да бъде преустроено зданието за нуждите на трезора, Плевнелиев сключва друг консултантски договор – с втората офшорка „Белингам дивелъпмънтс мениджмънт”. Впоследствие БИБ е купена от „Емпорики банк”, в която Вероника Плевнелиева започва работа като шеф на „Човешки ресурси”. Тя остава шеф на същия отдел и в „Креди Агрикол”, която придоби „Емпорики”.

Делят имоти до 2012 г.
През годините след 1999 г. вече разделеното семейство Плевнелиеви е продължило да се разправя с общите си имоти. Така през ноември 2000 г. със съдебна делба Плевнелиева №1 придобива ателие, поземлен имот от 495 кв.м и гараж на ул. „Лайош Кошут” 8 – през няколко номера от настоящата месторабота на бившата половинка на президента (виж карето). До този момент тези имоти са били обща семейна собственост, но Плевнелиев се отказва от тях в полза на Вероника. В същия ден, в който тя получава имотите, ги продава на лице на име Олга Полякова. Само преди няколко месеца пък – в края на 2012 г., Плевнелиева получава на свое име още един имот – ателие, намиращо се отново на ул. „Лайош Кошут” 8. То е вписано на нейно име, след като Росен Плевнелиев подписва съдебно-разпределителен протокол.