2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Снимка от Алекс Турку в Unsplash
Казват, че лудите не знаят, че са луди. Те живеят със сигурност във всичко. Те никога не се съмняват. Те се бъркат в общото знание, докато не изберат позицията си, сякаш е перла в изцапана с море мида, без да разбират нито нещото, което е направило тази перла, нито че има много раковини с много перли.
Така е и в наши дни, рай на лудостта за ловците на перли.
И цялата лудост не намира решение. Надраскване по ръба на морето и гледане на копринения прилив, който тече през пясъка. Един ден пясъкът е коприна, а други дни чакъл и всичко зависи от цвета на прилива и ботушите, носени през този ден.
Лудите винаги носят едни и същи ботуши.
След като са открили своя разказ, те живеят там въпреки заплашителния океан и реактивния камък, който блъска вратата им. Те не виждат и не чуват океана, а само разказа, в който живеят. Ако имат късмет, са избрали щастлив. Ако нямат късмет, се озовават в гневен, или тъжен, или уплашен. Или най-ужасното от всичко, разказът за омразата.
Дори лудостта им не може да ги защити там.
Живеем в свят, който се разбива от тежестта на собствените си предположения. То аргументира бъдещето си в огромното си забравяне на миналото, докато няма тук и сега. Настоящето е просто място за мечтание или нещо, което трябва да бъде разглобено. Със сигурност това не е място за мнозина — тези, които страдат.
И все пак надеждата и мечтите се раждат от страдание, а не от суета. Да изградим един по-добър свят. И все пак суетата е тази, която сега оформя нашия свят. Суетата, която върви ръка за ръка с алчността като зловещ танц на скелет. Винаги е било така. Ако паметта имаше значение.
Историята не признава толкова измисленото състрадание на богатите, колкото истинската мъка на бедните. Това е, което променя хода на историята. Ако историята имаше значение.
Перлите никога не са били положени в изграждането и планирането на привилегирована класа. Те просто бяха тези, които създадоха частиците песъчинки, които направиха перлите. И винаги важни са били перлите, а не грубата грозна мида, която бързо се изхвърля. Те не остават дълго.
Те правят много плажове пълни с пясък в момента. Те знаят ли това? Със сигурност го правят.
Достатъчно е да разберат, че сега има много бисери в процес на създаване. Те са го направили така. Те не разбират това, защото носят едни и същи ботуши, които винаги имат.
Този ботуш, който тропа. Винаги е имало. Винаги е така. Може би винаги ще бъде.
Може би все пак трябва да им се благодари на тези, които сега градят бъдещето. Без тях нямаше да има перли.
За кого тогава спасяваме този свят?
Сил Шоукрос живее в провинция Квебек, Канада.The American Dollar - Habana
За първи път в историята на САЩ българин...