Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2023 20:28 - Не съди!
Автор: zdravkoarnaudov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5153 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 21.08.2023 06:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image                       
                                            По Дао притча

В далечно село някога живял бедняк,
Но не един владетел идвал му на крак
за да измоли неговият чуден кон.
А той бил превъзходен вихрогон,
красив, със чудна стойка, бърз като стрела
и смайвал винаги околната тълпа.
Царете му предлагали каквото пожелае,
та конят в тяхната конюшня да играе.
Но старецът не скланял да го дава.
Казвал, че приятел никога не се продава.
Макар и от парите да се изкушавал,

той все пак кончето не си го давал.
Но случило се, че един ден във зори
отишъл до обора кончето да навести,
но мястото на коня било празно,
крадците вероятно били безотказни!
Околните му казвали: -Какъв глупак!
Сега без кон си, а и без петак.
Ти по-добре на царя да го беше дал,
сега не щеше да си с този хал.
Човекът рекъл: - Работа не е голяма,
че кончето ми тук сега го няма.
Дали това е щастие или беда,
за мен е твърде рано да реша!
Аз ще приема факта, че "Сега го няма".
За мен е нещо дребно и не е беда голяма.
Съседите от него вдигнали ръце,
за техните съвети нямал той сърце.
Че всеки друг на неговия хал,
жълтици царски би прибрал
и цял ден щял краката да си клати,
тъй както правят другите богати.
А не да ходи всеки ден в гората
и после да се чуди как да продаде дървата.
Ала едва отминали шест седем дни,
и кончето в оборите му пак се появило
с компания от още десет диви коня.
На кой ще му даде сърце да ги изгони?
Съседите отново били при бедняка.
Започнали със извиненията без да чакат:
 -Ти беше прав, глупаците сме ние!
С какво срама сега ще си отмием?
Прости ни, молим те, за нашите обиди.
Разкайваме се, нека Бог го види!
Оказва се, че случката била е щастие!
А старецът им рекъл: -Пак не схващате.
Той, конят ми, се върна просто с още други.
Не трябва нищо в туй да ви учуди.
Кой знае щастие ли е това или беда?
Тъй рано е от малкото  да преценя.
Щом сам не знаеш цялата история,
ще си измислиш сто фантасмагории,
ала едничка дума страница не прави.
Животът е като море безкраен!
Вървете си, не ми се пречкайте сега.
Щастлив съм, че не съдя от това!
А имал старецът единствен син.
Бил силен, млад наперен исполин,
захванал кончетата нови  да обяздва.
От коня паднал, счупил крак и зле загазва.
При стареца се сбрали много хора
и почнали отново да говорят:
-Ти старче, пак излезе много прав.
Макар да ни изглеждаш тъй корав,
това беда си е, а не добър късмет!
Със този счупен крак от днес синът ти,
не ще събира вече горски мед.
А старецът им рекъл: -Хора, що ви става?
Туй малък факт е и не ме смущава.
Синът ми просто счупи си крака.
Дали е щастие това или пък е беда?
Животът винаги е низ от епизоди.
Кой знае утре що ще ни споходи?
А скоро, твърде скоро след това
страната им въвлекли във война.
Младежите ги взели във войската
така да могат да си защитят страната.
И само този, дето бил със счупен крак,
останал край семейния оджак.
Противникът бил силен и страната
със времето загубила войната.
Отново хората отишли при съседа
и почнали предишната беседа:
-Прости ни  старче, беше много прав!
Момчето ти щом счупи си крака,
това бе цяло щастие, а не беда!
Децата ни си бяха здрави на краката,
ала не ще се върнат вече от войната.
Синът ти ще е куц, но ще е с тебе!
Ти беше пак безкрайно прав, съседе!
А старецът им рекъл: -Хора, що ви става?
Пак съдите по много дребна плява.
Децата ви ги няма, а синът ми е дома.
Кой ще твърди добро ли е това или беда? 

Здравко Арнаудов, София, 31.12.2022-01.01.2023



Тагове:   щастие,   притча,   беда,   ДАО,


Гласувай:
8



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoarnaudov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 138328
Постинги: 76
Коментари: 90
Гласове: 392
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031