Снимка от Markus Spiske на Unsplash

Хората изглежда си мислят, че всеки, който се оплаква от техните „права“, е някакъв вид плачлива глупачка. През цялото време чувам коментари като: „Нали? Ти вече нямаш никакви права, защо си толкова разстроен, че ще загубиш още?” Или точно обратното: „Не знаете какво означава загуба на права, опитайте да живеете една седмица в Северна Корея!“

Нито един от тези отговори не показва много интелигентност или разбиране на настоящата ни ситуация.

Първият е особено добър пример в това отношение. Правата се губят толкова бързо. Когато и ако най-накрая се събудим за този факт, ще разберем колко много сме загубили.

Това все още не е добра причина да игнорирате случващото се.

Вторият отговор показва, че който и да казва това, не разбира, че Северна Корея е точно там, където сме се запътили. Това също не е причина да не сте свръхнаблюдателни за това, което се случва в момента.

Историята ясно е показала, че ако не пресечете подобни неща в зародиш, тоталитаризмът или който и да е от неговите репресивни производни в крайна сметка ще си пропълзи път в културата. Ние, като свободно общество, трябва постоянно да сме наясно с възможността и да виждаме ранните признаци за това.

Толкова ми е интересно, че хората като цяло ще лепнат етикета „параноик“ или още по-добре „теоретик на конспирацията“, ако човек покаже някаква загриженост за злоупотреба с власт и възможна корупция, без значение колко значителна или незначителна е загриженост може да бъде. Както Джордан Питърсън веднъж каза:

Системите излизат ужасно извън контрол, когато хората не ги спрат, когато леко излизат извън контрол.

Правейки това още по-странно, ние знаем, че хората, и много от тях, все още са способни да признаят и да действат срещу това, което възприемат като правителствена корупция. Тази способност беше ясно очевидна по време на мандата на Доналд Тръмп като президент на САЩ.

Независимо дали цялата негативна личност на Тръмп като президент е изфабрикувана от пресата или не (със сигурност се съмнявам дали е така), тези отляво все още реагираха, сякаш това е огромен проблем, и разбира се, все още го правят.

Колкото и да бях погълнат от медийния шум по онова време, все още съм изумен колко злобно са били и са непреклонни хората, че Тръмп и Републиканската партия, която го подкрепи, са единствената причина страната да е във въртележка. Всичко ми изглежда доста ясно, че Тръмп и всичко, което дойде с него, беше поне отчасти коварна примамка.

Така че защо е това? Ако населението може да види корупция в едно обстоятелство (предполагаемата корупция на администрацията и партията на Тръмп), защо не може да я види в друго (правителствената корупция, която преживяваме сега) – и в такова, което доказателствата показват, че наистина е корумпирано? Дали това възприятие е изцяло причинено от медиите? - по мое скромно мнение, много вероятно е така.

Вярвам, че клишето е вярно - пресата наистина контролира общественото мнение и обществената позиция.

Пресата може да е  един  от корените на огромния плевел, който ни вкара в тази бъркотия, но преди пресата беше толкова силна, колкото и настояването им да съобщават истината.

Сега явно за тях няма никакво значение дали съобщават истината. Защо е така?

Основният корен не е пресата, а хората, които поглъщат медийния бълвоч от „информация“. Те обикновено не знаят как да различат истината от неистината. Всъщност изглежда, че разликата между факти и измислици дори няма значение.

Виждал съм ситуации с приятели и семейство, в които най-накрая се представя много ясна доказателствена истина (както се случва доста често сега) и те ВСЕ ОЩЕ няма да плачат чичо, „Не ме интересува дали е вярно, аз се придържам към това, което съм вярвам." Това е ситуация без печалба.

Защо?

Не мисля, че има един отговор на този въпрос. Но със сигурност един от тях е силата на миналото индоктриниране. По отношение на въпроса за свободата, аз наистина вярвам, че много хора просто не искат да бъдат свободни.

От една страна, те всъщност не знаят какво означава свобода и колкото и просто и шеговито да звучи, стига да не им отнемат видеоигрите, потта, порно и други незабавни задоволителни продукти, те са толкова свободни каквито се грижат да бъдат.

Помислете  за Прекрасния нов свят  и известния наркотик Сома, както Хъксли го представи в своята радостна антиутопия. Сома може да приеме много форми днес и замества всичко с истинска стойност. Това е наркотик, както и наркотиците, с които се сблъскваме днес, като тенджера и алкохол, но също и неща, които не смятаме за наркотици като мобилни телефони, компютри, видеоигри, порнография, нови коли, луксозни обувки и дрехи, големи къщи , купони, секс, афери и т.н.

Разбира се, описвам крайност от спектъра, но мисля, че разбирате гледната ми точка.

Така че моето мнение е, че много хора не се интересуват от свободата, за защитата на която вие и аз бихме се борили до смърт. Вземете свободата на словото. Аз съм старо хипи (е, не точно, но това е друга история). Нека просто кажем, че идвам от епоха, когато свободата на словото и ограниченията около нея бяха наистина голяма работа.

Свободата на словото беше стълбът на американската демокрация и дори едно малко, привидно незначително потисничество върху нея беше равносилно на забиване на меч в червата на всичко, за което се застъпваха Съединените щати. Все още се чувствам така.

Влязох в една от тези типични схватки във Facebook с няколко много дългогодишни приятели. Някои от тях са хора, които също са на моята възраст и трябва да имат същите чувства по отношение на свободата на словото като мен.

Правех се глупав в по-голямата си част и отговорих на някой, който предлагаше хората сега да бойкотират Twitter, защото „свободното мислене“ Илон Мъск поемаше властта. Попитах: „ Това е защото не харесвате Илон Мъск или защото не харесвате свободата на словото?“

Тогава някой друг продължи да ми дава учебник по конституционно право и каза нещо като: „За да перифразирам конституцията, „Конгресът няма да издава закони, които да ограничават свободата на словото“. Последният път, когато погледнах, Twitter не беше Конгресът. Внушавайки, че Twitter не нарушава никакъв закон, който трябва да спазва, че само правителството на Съединените щати трябва да бъде загрижено за незаконността на ограничаването на речта, една частна компания няма от какво да се тревожи.

Сега няма да влизам в дискусия за нищо от това, т.е. дали Twitter, Facebook, YouTube и други имат право да ограничават речта, да цензурират информация или какво ли още не. Мисля, че тук очевидно има спор, но това за друг път.

Това, което АЗ ще коментирам, е отношението на моите сънародници, които заемат позицията на защита на Twitter или когото и да е, от настоящата им практика да цензурират, ограничават и потискат по друг начин свободния обмен на информация и мнения. Какво по дяволите?

Другата странност е, че половин дузина хора внезапно се нахвърлиха върху мен, защото казах, че Twitter няма право да управлява своите членове, които са „подписали“ споразумения за спазване на „правилата за ангажиране“ на Twitter, когато аз дори не бях разпитване.

Като цяло хората изглеждат много чувствителни по този въпрос. Те са много щастливи, че тези „източници на информация“ защитават деликатните им уши от дезинформация.

Чувам такива неща през цялото време — явна защита на частни компании да правят каквото си поискат… „един ресторант не отнема правата ви, ако не ви пусне да влезете, ако не сте ваксинирани, това е правото им да обслужват всеки, който не отговаря на техните стандарти: „без тениска: без услуга, без вакс: без услуга!!“

Добре, може би това е вярно, може би има много случаи, в които тези компании имат пълното право да извършват своята форма на дискриминация по отношение на ваксините, но защо тези хора защитават това? Защо не са възмутени? Това за мен е като да защитаваш нечие право да забранява на цветнокожите хора да влизат в ресторант.

Никой не би подкрепил това, дори ако хората, които дискриминират, бяха от правилната страна на закона. Струва ми се безсмислено НЯКОЙ да бъде на страната на някого или частна компания, който желае да ограничи словото. Но ние сме там.

Хората искрено не искат да бъдат свободни. Те намират комфорт в това да бъдат контролирани и да имат контролирана информация. Със свободата идва и отговорността, а днес изглежда никой не желае да поеме отговорност.