Постинг
16.08.2022 22:48 -
За егото
Автор: noir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5030 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2022 22:03
Прочетен: 5030 Коментари: 6 Гласове:
16
Последна промяна: 23.08.2022 22:03
Преди години четях книгата на Боб Бърман - „Пулсът на Слънцето“, когато стигнах до интересния факт - че Слънцето, всъщност, е трето поколение звезда, което изминава своя път също като своите предци - да превръща Водорода в Хелий, отделяйки чудовищни количества енергия при този процес, който е енергетически ограничен до синтеза на Кислород - елемент #8. След тази граница, термоядреният синтез всъщност поглъща, а не отдава енергия. Една звезда може да мине през няколко фази, изчерпвайки своето основно гориво, предимно - Водород. Тогава силата на разтегляне отслабва и гравитацията започва да свива короната, предизвиквайки увеличаване на температурата и образуване на огромно налягане към ядрото. Ако се достигнат определени условия, Хелият може на свой ред да започне термоядрен синтез - нещо, което вероятно ще случи и с нашето Слънце след около 3 милиарда години, превръщайки го в червен гигант, който ще погълне Меркурий и Венера. Този процес е изключително неефективен за производство на тежки елементи, а такива с нечетен брой протони реално не се формират. Само огнени кълба, чиято маса не е прекалено малка или прекалено голяма, завършват живота си с такава зрелищна експлозия (Нова или Свръхнова), която създава и изхвърля в околното пространство онези елементи, без които сега не бихме съществували на Земята:
#11 Натрий
#15 Фосфор
#16 Сяра
#17 Хлор
#20 Калции
#26 Желязо
#30 Цинк
#53 Йод
На всичкото отгоре, ние се намираме на едно такова щастливо място в космоса, което формира свръхсноп от звезди и галактики, които позволяват в своя безкраен танц да си играе със зведния прах като фея, която развирхя воала си във въздуха, където се сблъскват ранните галактики и се образуват нови звезди от изхвърления от предците им материал. Този танц продължава и до днес, а след 4.5 милиарда години ще доведе до това Млечният път и Андромеда да се срещнат...
Казано по друг начин - някога всички ние - аз, дървото, на което съм се облегнал, камъкът, който ми ръби ханша в момента – сме били една звезда и сме горели заедно в безкрайния космос. Масивно, нали?! Направо ми пресъхва устата от този факт. Повдигам шишето с вода и си давам сметка за нещо друго – ние може би сме около 200 хил. години на тази планета, но динозаврите са успели да преживеят 186 милиона. А водата на планетата си остава същата, ако не броим малкото количество, което напуска атмосферата или пада под формата на комети и метеорити. Излиза, че фръц бутилката вода от глетчер всъщност си е динозавърско пишо – също като чешмяната вода...
Изобщо – животът на този свят е една магия. Преминал през сложна еволюция, кой би отрекъл главозамайващото разнообразие на бактерии, гъби, растения, животни, вируси, кристали и каквото още има там... А животът има една основна програма – оцеляване и експанзия, довело до феноменално поведение, при което различни видове си сътрудничат, за да намират храна, да пазят взаимно или да си помагат едни на други, например:
- Чаплите и бизоните
- Крокодилите и крайречните птици
- Зебрите и щраусите
- Анемониите и рибата клоун
А нима растенията не използват насекомите за своето опрашване? И макар цялото това поведение изглежда малко танто за кукуригу, едно доста по-невидимо взаимоотношение се случва под земята, където не можем да го видим – растенията и губите комуникират помежду си посредством своята коренова система, обменяйки информация чрез йони, както и обменяйки хранителни вещества. Гората е един истински интернет. Много по-истински от този на Вашия смартфон. А гората спира вятъра и позволява на полето да остане плодородно. Поддържа хабитата на животните и птиците, цикъла на водата и т.н., и т.н. Всичко е в баланс и образува сложни екосистеми, които може да не виждаме и да не си даваме сметка в колко свързано е всичко на този свят. Пред нас е и не го виждаме, но дори организмите, които наричаме „прости“ и „без интелект“ знаят за него. Дори в очите на сърната, отдаваща последния си дъх между зъбите на хищния звяр, се вижда едно примирение, разбиране и приемане на живота такъв, какъвто е, без взимане на нещата твърде лично.
Изглежда ли, че хората са (уж) единствените интелигентни същества на тази планета и единствените, които приемат нещата прекалено навътре, за сметка на това - лично. Трябва да се вземем задължително насериозно от най-малкото нещо. И да се чувстваме специални, защото нашите боклуци и отпадни продукти не отиват в морето и не замърсяват водата, която пием. Нито химикалите, с които тровим земята дори само чрез съгласяването с всичко това чрез покупките и мълчанието си. Убиваме животните за развлечение. Нараняваме близките си от слабост. Изправяме се срещу колектива си и тровим живота си един на друг, съсипвайки бавно своето и чуждото здраве. Воюваме с всичко и всички. Всъщност – почти всяко наше действие е деструктивно, но без регенеративна способност.
Не виждаме връзката си с всичко останало. Не виждаме невидимия свят, който ни свързва помежду ни. Не си даваме сметка, че околните ни страни живеят наши сънародници, в която тече близка на нашата кръв. Можем да имаме далечни братовчеди сред тях. Но ги мразим до един! Ние тайно мразим и собствените си роднини. И завиждаме на приятелите си за успехите им. Мразим и хората, с които спим. Даваме ли си сметка, че когато обменяме флуиди с някого, водата пренася информация помежду ни? Ние мъничко се превръщаме в другия човек. Разменяме си енергетика и програмен код, което неминуемо ни променя. Завинаги. Нас и 4-те килограма бактерии, които живеят в нас, но са част от същия организъм. И обогатява колекцията ни от онези над 1500 различни вируса, които си отглеждаме и които науката още не е класифицирала. И кой знае още какво.
Човекът, който ни уволнява от работа, може да е най-добрият ни приятел от предишен живот, с когото имаме договор да ни помогне да постигнем най-доброто от себе си в този. Но нищо не пречи да му фраснем един, както и да забием нож в гърба на някой близък, за да не смее да ни предаде, ако ни срещне след евентуалното прераждане. И колкото по-близък, толкова по-дълбоко...
Но пък има и друг поглед, в който разбираме своето място в света и обичаме всеки негов атом. Благодарни сме за съществуването си и възприемаме своята роля на работна пчела от друг вид и други задължения. Защото, ако можехме да го видим, щяхме да разберем, че цялата тази работа не е направена конкретно за нас. Ако можехме, но рядко успяваме.
Изобщо, мисля, че интелектът ни прави тъпи.
Изображение: NASA, тип лиценз: публичен
#11 Натрий
#15 Фосфор
#16 Сяра
#17 Хлор
#20 Калции
#26 Желязо
#30 Цинк
#53 Йод
На всичкото отгоре, ние се намираме на едно такова щастливо място в космоса, което формира свръхсноп от звезди и галактики, които позволяват в своя безкраен танц да си играе със зведния прах като фея, която развирхя воала си във въздуха, където се сблъскват ранните галактики и се образуват нови звезди от изхвърления от предците им материал. Този танц продължава и до днес, а след 4.5 милиарда години ще доведе до това Млечният път и Андромеда да се срещнат...
Казано по друг начин - някога всички ние - аз, дървото, на което съм се облегнал, камъкът, който ми ръби ханша в момента – сме били една звезда и сме горели заедно в безкрайния космос. Масивно, нали?! Направо ми пресъхва устата от този факт. Повдигам шишето с вода и си давам сметка за нещо друго – ние може би сме около 200 хил. години на тази планета, но динозаврите са успели да преживеят 186 милиона. А водата на планетата си остава същата, ако не броим малкото количество, което напуска атмосферата или пада под формата на комети и метеорити. Излиза, че фръц бутилката вода от глетчер всъщност си е динозавърско пишо – също като чешмяната вода...
Изобщо – животът на този свят е една магия. Преминал през сложна еволюция, кой би отрекъл главозамайващото разнообразие на бактерии, гъби, растения, животни, вируси, кристали и каквото още има там... А животът има една основна програма – оцеляване и експанзия, довело до феноменално поведение, при което различни видове си сътрудничат, за да намират храна, да пазят взаимно или да си помагат едни на други, например:
- Чаплите и бизоните
- Крокодилите и крайречните птици
- Зебрите и щраусите
- Анемониите и рибата клоун
А нима растенията не използват насекомите за своето опрашване? И макар цялото това поведение изглежда малко танто за кукуригу, едно доста по-невидимо взаимоотношение се случва под земята, където не можем да го видим – растенията и губите комуникират помежду си посредством своята коренова система, обменяйки информация чрез йони, както и обменяйки хранителни вещества. Гората е един истински интернет. Много по-истински от този на Вашия смартфон. А гората спира вятъра и позволява на полето да остане плодородно. Поддържа хабитата на животните и птиците, цикъла на водата и т.н., и т.н. Всичко е в баланс и образува сложни екосистеми, които може да не виждаме и да не си даваме сметка в колко свързано е всичко на този свят. Пред нас е и не го виждаме, но дори организмите, които наричаме „прости“ и „без интелект“ знаят за него. Дори в очите на сърната, отдаваща последния си дъх между зъбите на хищния звяр, се вижда едно примирение, разбиране и приемане на живота такъв, какъвто е, без взимане на нещата твърде лично.
Изглежда ли, че хората са (уж) единствените интелигентни същества на тази планета и единствените, които приемат нещата прекалено навътре, за сметка на това - лично. Трябва да се вземем задължително насериозно от най-малкото нещо. И да се чувстваме специални, защото нашите боклуци и отпадни продукти не отиват в морето и не замърсяват водата, която пием. Нито химикалите, с които тровим земята дори само чрез съгласяването с всичко това чрез покупките и мълчанието си. Убиваме животните за развлечение. Нараняваме близките си от слабост. Изправяме се срещу колектива си и тровим живота си един на друг, съсипвайки бавно своето и чуждото здраве. Воюваме с всичко и всички. Всъщност – почти всяко наше действие е деструктивно, но без регенеративна способност.
Не виждаме връзката си с всичко останало. Не виждаме невидимия свят, който ни свързва помежду ни. Не си даваме сметка, че околните ни страни живеят наши сънародници, в която тече близка на нашата кръв. Можем да имаме далечни братовчеди сред тях. Но ги мразим до един! Ние тайно мразим и собствените си роднини. И завиждаме на приятелите си за успехите им. Мразим и хората, с които спим. Даваме ли си сметка, че когато обменяме флуиди с някого, водата пренася информация помежду ни? Ние мъничко се превръщаме в другия човек. Разменяме си енергетика и програмен код, което неминуемо ни променя. Завинаги. Нас и 4-те килограма бактерии, които живеят в нас, но са част от същия организъм. И обогатява колекцията ни от онези над 1500 различни вируса, които си отглеждаме и които науката още не е класифицирала. И кой знае още какво.
Човекът, който ни уволнява от работа, може да е най-добрият ни приятел от предишен живот, с когото имаме договор да ни помогне да постигнем най-доброто от себе си в този. Но нищо не пречи да му фраснем един, както и да забием нож в гърба на някой близък, за да не смее да ни предаде, ако ни срещне след евентуалното прераждане. И колкото по-близък, толкова по-дълбоко...
Но пък има и друг поглед, в който разбираме своето място в света и обичаме всеки негов атом. Благодарни сме за съществуването си и възприемаме своята роля на работна пчела от друг вид и други задължения. Защото, ако можехме да го видим, щяхме да разберем, че цялата тази работа не е направена конкретно за нас. Ако можехме, но рядко успяваме.
Изобщо, мисля, че интелектът ни прави тъпи.
Изображение: NASA, тип лиценз: публичен
Вълнообразно
Не го видях Егото! А , дето се караме !
Това не е его , а глупост.
Ако човек има голямо его , няма да върши глупости и да си нарушава Хармонията.
цитирайТова не е его , а глупост.
Ако човек има голямо его , няма да върши глупости и да си нарушава Хармонията.
Благодаря ти за коментара, panazea. Знаеш, че виждаме това, което живее вътре в нас. Ти виждаш вселени около себе си. И така :-)
цитирайе нещо уникално и променя светогледа.. и малко кротва егото.. но не го унищожава.. : ) А ако се замислиш, всичко е съвършено.. по своята си същност и с две страни на "монетата".. Е вярно, че повечето пъти виждаме нас като ти ударят, а не ние като удряме.. и въпросът е до колко осъзнати са тези удари..
Добро утро, Принце-Вейдър.. : )
цитирайДобро утро, Принце-Вейдър.. : )
Добро утро, Ани :-) Коментарът ти е страхотен и няма какво да добавя, освен да се съглася с всичко. Просто толкова на място... Благодаря ти и прекрасен ден :-)
цитирайНе мисля, че интелектът ни прави глупаци. Може би, по-скоро закърняването му. Понеже имаме безумието да сравняваме себе си с другите форми на живот, по собствените си критерии , се изживяваме като велики и се превръщаме в жалки консуматори. А всъщност, не сме по ценни от другите живи същества, просто сме част от цялото.
цитирайЗакърняването на интелекта започва, когато някой помисли, че е пристигнал...
Един мъдър е казал: Аз знам, че нищо не знам, не защото не е знаел нищо, а защото всяко знание отваря нови хоризонти и въпроси и сякаш увеличава това, което не знаеш. Аз знам, че нищо не знам, проблема е, че мнозина и това не знаят :)
Всичко което е родено, ще умре, за да се роди после на следващото ниво. Живинките като нас и около нас, Слънцето, звездите, Вселената... Няма драма. Това, което няма да умре, е онова, което никога не е било родено, т.е. което е изначално в нас-духа ни. Да одухотворим тази материя - това ни е смисъла на кратичкото съществуване в това тяло. Успех!
цитирайЕдин мъдър е казал: Аз знам, че нищо не знам, не защото не е знаел нищо, а защото всяко знание отваря нови хоризонти и въпроси и сякаш увеличава това, което не знаеш. Аз знам, че нищо не знам, проблема е, че мнозина и това не знаят :)
Всичко което е родено, ще умре, за да се роди после на следващото ниво. Живинките като нас и около нас, Слънцето, звездите, Вселената... Няма драма. Това, което няма да умре, е онова, което никога не е било родено, т.е. което е изначално в нас-духа ни. Да одухотворим тази материя - това ни е смисъла на кратичкото съществуване в това тяло. Успех!