Беше нормална сутрин в работен ден.

Той беше решил да отиде до града и да отседне в малкия си апартамент, близо до централната част.

Сутринта започна с обичайната си рутина – изометрични упражнения, отпускане за няколко минути на пода, а след това – съсредоточение, използвайки дишането като отправна точка. Изми се, сложи си приготвените от от предишната вечер панталони и бяла риза, закопча тирантите, огледа се на огледалото и включи електрическата кана, за да си направи първата от няколко запарки зелен чай „Лун Дзин“.

Приготвянето на „Лун Дзин“, което означава „Драконов Кладенец“, е истинско изкуство - медитативен процес, който е загатнат в ритуала „Чаена Церемония“. Той извади запечатания плик от хладилника, леко го разклати, за да могат три-четири листенца да попаднат в цедката, загъна го отново, сложи щипката и го прибра го в металната кутия, която върна обратно в хладилника. Когато термометърът върху електрическата кана показа точно 70℃, Той я пое внимателно, взе цедката и бавно поля чая над мивката. Измиването на „Лун Дзин“ е важна част от процеса, който предшества първото приготвяне. Тъй като самият чай бива запържен за няколко секунди на тиган, по листата полепва пепел, която трябва да бъде премахната. Допълнително, този процес позволява на чая да се разтвори и да започне да отдава от същността си, докато повърхностното бива отмито като ненужно. Цедката беше поставена в порцелановия чайник, часовникът отброи точно една минута, след което тя беше извадена и поставена в деликатна чинийка.

Той взе чайника, малка бамбукова табла и малка чашка от костен порцелан, седна на масичката и наля първата чаша. Взе я в ръка и се вгледа в нежно-златистата течност, която излъчваше невероятно ухание, и след като му се наслади, отпи малка глътка, затваряйки очи от задоволство, което само „Драконовият Кладенец“ можеше да му даде – чай, за който се смяташе, че изразява всички пет вкуса. След това остави чашата на масата, взе стоящата отгоре книга и отвори на страницата, запазена от показалеца. Остави се да бъде погълнат от съдържанието, докато прави малки паузи, за да отпива нови глътки чай. Когато дочете главата, сгъна обратно книгата, остави я на масата и затвори очи, за да абсорбира информацията.

Тази сутришна рутина беше важна част от неговото ежедневие, позволявайки на съзнанието му да остане настроено и събрано през ценя, което на свой ред му осигуряваше необходимия контрол и внимание, за да се справи с всичко, което събитията имаха да предложат.

Докато седеше със затворени очи, чу как от външната страна на вратата някой постави ключ, отключи и отвори с деликатна решителност. Апартаментът беше толкова малък, че всъщност от вън се влизаше директно в кухнята. Той отвори бавно очи и се завъртя плавно назад, за да види познато лице.

– О, господин Той, не знаех, че сте в града – промълви Анна с инсценирана изненада, докато влизаше. – Дълго ли ще останете?

– Може би още ден-два.

– Ако знаех, щях да дойда да изчистя вчера. Хм, – смутено погледна тя за секунда надолу, – това е Вашият вестник.

– Благодаря ти, Анна. И не трябва да се притесняваш, тук е невероятно чисто и без това. Грижиш се повече от отлично за това място.

Анна се усмихна леко, прибирайки косата зад ухото си с една ръка. След миг смущението ѝ отмина, тя събу черните обувки с тънки токчета до вратата и тя тръгна към другата стая, за да свали шлифера си и да върже косата си с панделка.

– Но всичко наоколо е прекалено чисто и подредено, когато сте тук, господин Той. Не зная защо идвам изобщо.

– Какво говориш, Анна, ти се грижиш прекрасно за моя апартамент. Винаги свети, когато и да дойда. Не зная какво бих правил без теб.

Той вече навиваше нагоре ръкавите на ризата си, все едно го очакваше някаква физическа работа, след което отвори вестника на страницата с финансовите данни, взе едно малко тефтерче, отвори на някаква страница и започна да записва някакви неща в него, докато от време на време смяташе различни суми с калкулатора на масата.

– А аз какво да правя, тогава? – Отговори Анна от другата стая, без да се налага да говори много силно, защото дори стъпките ѝ се чуваха как отекват по твърдия под, докато се суетеше нагоре-надолу.

– Имам нова реколта „Лун Дзин“, ела да пиеш чай, –  предложи той, докато стана отново до мивката, за да направи нова запарка.

Този път отброи 2 минути, след които хронометърът издаде пиукащ звук. Той взе чайника,  празна чаша и отново седна на масата, наливайки в двете чай. В това време Анна се появи и застана права пред чашата с чай. Той я гледаше в очите, после отпи от своята,. Анна също отпи, отвръщайки на погледа. И двамата оставиха чашите на масата, продължавайки да се гледат.

– Когато отпиваш за първи път, можеш да го поставиш пред себе си, за да усетиш цвета и аромата му.

– А защо се прави това?

– Помага ти да се настроиш на самия чай, след това ще успееш да му се насладиш по-добре – отвърна Той с усмивка.

– Така? – Отвърна Анна, взимайки чашата пред лицето си и имитирайки горе-долу това, което трябваше да направи.

– Точно така. Сега отпий. Чувстваш ли разлика?

– Мхм! – Отвърна тя неубедително с усмивка, поклащайки съвсем леко глава.

Той се усмихна леко и отново се върна върху заниманието си да гледа вестника, да смята и да пише. Анна взе празната си чаша, изми я на мивката и я остави на сушилника за съдове, след което се повъртя наляво-надясно, прегледа повърхностите, погледна в хладилника, погледна в шкафовете. Постави ръце на кръста и се огледа, завъртя се леко от пояса в двете посоки, след което се отправи към другата стая. Чу се леко шумолене от найлонов плик, а после Анна се върна обратно в кухнята, където Той седеше. Докато Анна започна да гали небрежно с  прахочистачката повърхностите на високия шкаф, Той остави на масата нещата, които държеше, и започна да я следи с поглед. Нещо не беше наред в това как изглеждаше всичко. Анна небрежно и едва-едва докосваше със скрита игривост перфектно чистите повърхности с анти-статична прахочистачка, която завършваше накрая с черни пера. Анна беше облечена в прекалено спретната домакинска униформа, която не носеше обикновено – с къса, черна пола, престилка и риза. Когато усети, че я наблюдават, се премести пред фурната, наведе се кокетно и продължи да „чисти“. В главата му изникна въпроса дали всъщност тя носи бельо, на което вътрешно се усмихна сам, щом осъзна, че тази мисъл е там.

Той я наблюдаваше неподвижен с ръце, отпуснати и изпънати върху масата. Анна се завъртя през рамо, за да провери дали още я гледат и тръгна към него, избърсвайки несъществуващата прах от плота. Застана пред масата с пръчка зад гърба, несмущавана от все така следящия му и почти сериозен поглед. Направи за момент пауза, докато обмисляше какво да направи. След това взе прахочистачката и започна да глади стола пред себе си, после по масата и вестника, а накрая – някои от перата започнаха да се плъзгат нагоре по лявата му ръка. Той я наблюдаваше все така спокойно.

– И аз ли съм мръсен, Анна?

– Ох, извинявам се, господин Той. Днес съм много непохватна.

Анна сякаш се превърна в друг човек. Не го гледаше директно в очите, а следеше върха на перата, които продължаваха да се плъзгат по ръката му – нагоре по лакътя. Може би вътрешно слушаше музика.

– Анна? – каза той, измествайки леко глава, така че да намери погледа ѝ.

Тя продължаваше да гледа в перата, които бавно се качваха към рамото му.

– ... Много непохватна... – повтори Анна, вдигайки свенливо поглед и спирайки очи върху неговите, държейки неподвижно своята прахочистачка върху рамото му.

За момент всички часовници спряха, а пространството се разтече във всички посоки като картина на Салвадор Дали.

– О, господин Той, днес наистина съм толкова непохватна! Мисля, че не се справям никак добре със задълженията си към Вас. – Каза тя, остави прахочистачката на масата, хвана с две ръце облегалката на стола и леко изви талия назад, гледайки право напред към стената.

Той стана от масата, направи крачка настрани, подпря брадичката си с ръка, а другата постави под лакътя. Замисли се за момент, загледан в интересния предмет, който явно за първи път влизаше в апаратамента. После се протегна, взе го в ръце и започна да го разглежда. Имаше дървена дръжка, която беше добре загладена, а перата бяха интересни – трябваше да се вгледа отблизо по-внимателно, за да определи дали са изкуствени или не. След това протегна напред ръка и я разтърси леко, за да види как перата се движат.

Анна започна да се разсейва и да следи с поглед върха на прахочистачката като котка. Той веднага видя това и я загледа. Тя стана сериозна отново на мига, обирайки всички мимики, които се опитваха да я издадат, а погледът ѝ се устреми право напред към стената.

– Готина играчка. – Каза той, измервайки с поглед отново предмета.

– Сега сигурно ще ме накажете с нея, нали! – направи тя невинен поглед.

– Да те накажа? Анна, ти се справяш толкова добре, – каза Той и се приближи само на една крачка от нея.

Тя отвърна глава назад и докато я поклащаше емоционално глава, отговори:

– О, мисля, че мога да науча толкова много от Вас, за да се справям по-добре. Толкова умело държите прахочистачката, сякаш е направена лично за Вас. – Анна говореше с искреността и изражението на лоша ученичка, която осъзнаваше, че прави провинения.

– Ето, просто трябва да я държиш по-уверено, – отвърна той, докато прокарваше черните пера по прасеца ѝ нагоре към коляното много бавно, докато наблюдаваше реакцията ѝ.

Анна притвори очи и се потопи в гъделичкащото усещането на допира.

– Така, видя ли?

– Мисля, че се разсеях малко. Трябва да сте по-строг, – отговори тя, наведе се напред и сложи лакти върху масата.

Анна имаше хубаво, младо и стегнато тяло. Така изпъната напред, полата ѝ се повдигна нагоре, откривайки щипките на жартиерите, които държаха черните ѝ чорапи. В мислите си той вече беше почти сигурен, че Анна не носеше бельо отдолу. Беше ясно, че никой не отиваше в такова облекло, за да върши домакинска работа.

Той отново прокара перата по задната част на крака ѝ, стигайки до ханша, на което Анна видимо реагираше с удоволствие, свивайки лакти към себе си и потрепервайки леко от приятното усещане. Той не бързаше. Тя се наслаждаваше. Тоя я плесна леко с прахочистачката. Тя изстена. Той повтори. Ударът беше по-смел, стонът от гърдите ѝ – също.

– Изглежда, че не усвоявам много добре материала до тук.

– Ела, – каза той, хващайки я под ръката, след което я постави точно пред огледалото, поставено до вратата. – Сложи си обувките.

Анна се подчини и си сложи обувките с леко притеснен поглед.

– Застани обратно на същото място.

Двамата седяха изправени. Анна се оглеждаше в цял ръст пред огледалото, а Той седеше зад нея и също я наблюдаваше.

– Виждаш ли колко недисциплинирана си днес?

– Да!

– Чудя се дали да не те изгоня.

– Недейте, господин Той! Ще бъда много по-внимателна, обещавам.

Как можеше да не повярваш на толкова убедително обещание? Брадичката и беше прибрана леко навътре, тя гледаше леко през рамо на една страна, а очите ѝ бяха широко отворени. Анна беше самото разкаяние, облечено в униформа.

– Наистина, как да се лиша от твоите услуги от първото провинение, – докато изричаше тези думи, Той прокара перата по красивата шия на Анна, а тя инстинктивно повдигна рамо нагоре. – Освен това е такава радост за очите ми да те наблюдавам всеки път, когато дойдеш, – добави той, докато продължаваше да движи прахочистачката надолу по гърба ѝ.

– О, ще идвам да Ви радвам колкото често желаете, господин Той. Вас и Вашите красиви очи.

Той дръпна панделката от косата ѝ, която се разпиля надолу по раменете ѝ като морската пята от прибоя. Нежно пое китките ѝ с длани и бавно ги събра зад гърба ѝ. Тя ги държеше притиснати така една в друга, докато той омотаваше връзката от панделката около тях. Притисна я към себе си и започна да я гали по шията, а тя отвърна глава назад, затваряйки очи.

– Шшшщ, искам да гледаш.

Тя отвори очи, а той пусна прахочистачката на земята и започна да я гали по лицето и ушите с длани, които се спускаха надолу по шията, под яката на ризата. Анна гледаше в огледалото пред себе си, зениците и се разширяваха, а устните – раздалечаваха бавно една от друга. Той започна да разкопчава бавно ризата ѝ, копче по копче. Както ръцете ѝ бяха вързани зад гърба, тя пък намери неговия панталон и започна да проучва всичко, до което можеше да достигне в този миг.

Вече не премигваше.

Той се наслаждаваше на аромата на възбудената ѝ кожа, допрял лице до шията ѝ, докато ръцете му се справяха с поредното копче. Когато и то се предаде, разтвори ризата ѝ, а красивите ѝ гърди озариха огледалото.

Той прокара върха на средните си пръсти по ключиците на Анна. Тя изстена.

– Отвори очи!

Анна отвори очи с усилие. Дланите му се допряха напълно до тялото ѝ и се устремиха към гръдната ѝ кост, а след това – бавно обратно към раменете.

– Отвори очи!

И отново... Устните му се впиваха в кожата ѝ, която сега беше покрита с капчици нектар от пресни праскови.

– Отвори очи!

Анна беше вече трудно успяваше да се побере в собственото си тялото, сякаш опитвайки се да се отскубне от нещо, което не я държеше. Ръцете ѝ успяха да разкопчаят първо колана, а след това и панталона му. Той повдигна леко полата й нагоре. Естествено, че не носеше бельо. Харесваше му да я гали пред огледалото. На нея не ѝ харесваше колко дълго Той я измъчваше и се притисна към него с въздишка. Започна да извива тяло във всички посоки. Той сложи ръце зад лактите ѝ, наведе я леко напред и започна да я притиска бавно все по близо до себе си. Тя улови ритъма и започна да налага свой.

– Отвори очи!

На Анна вече ѝ беше трудно да ги държи отворени и издържаше само секунда, преди да ги затвори отново.

Той се отдръпна назад, развърза ръцете ѝ, след което взе стола и го сложи зад нея. Седна на него и я придърпа към себе си, а тя чинно се подчини. Започна да се движи, гледайки в огледалото. Съдейки по настръхващата ѝ кожа и ускоряващото се дишане, определено ѝ харесваше това, което вижда.

Вече не се налагаше да ѝ казва да отвори очи.

Двамата се наслаждаваха един на друг по този начин. После Анна се изправи срещу него и с неподражаема грация свали ризата си на земята пред неговия поглед. Харесваше ѝ да се оглежда в очите му. Продължавайки да удържа непрекъснат поглед, бавно седна отново в скута му и сложи ръце на врата му, след което влажните ѝ устни се сляха с неговите. Без да спира, започна да разкопчава ризата му бавно – копче по копче, по същия начин, по който Той ѝ беше показал. Сега беше неин ред и да я разтвори, за да може да гали раменете, гърдите и гърба му.

Тази сутрин борсата отвори без него. А дали и без него щеше да затвори?