Матрицата прави образа на врага толкова очевиден, че не остава нищо друго, освeн да следвате нейния сценарий, тъй като ненавистта към съседа заслепява разума и превръща духовния човек в побесняло животно, което унищожава всичко по пътя си, докато не усети опияняващия вкус на кръв, докато не изпие чашата на смъртта до дъно. И едва след това идва прозрението и жестокото изтрезвяване от кървавото пиршество. Закъснялото разбиране и покаяние не носи облекчение... И ето - хиляди, милиони излъгани души отново стават роби на системата, привеждайки в движение древното колело на Самсара. Деструктивната хармония на матрицата е възстановена, урожаят - събран. И времето започва своя спокоен ход до следващия урожай, когато тучните поля отново ще са пълни с узрели души. 

Времето се явява крайъгълен камък на нашето съществуване - същият този мъничък миг, от който всички странят. Тази загуба е направила хората беззащитни пред стройната и коварна система на демиурга. Ако ви се струва, че преувеличавам, то опитайте да спрете съзнанието и да се концентрирате върху себе си; да обърнете фокуса на вниманието върху вътрешното състояние, уверени, че само след минута вие ще уловите себе си, че сте се замислили за поредния проблем, задача и вашият фокус на внимание вече е на съвършено друго място. Вие ще се дърпате назад отново и отново, връщайки се към изходната точка на упражнението, но и всеки път незабележимо ще бъдете отвеждани встрани от целта. И повярвайте - с това не можете да направите нищо, ненапразно в много духовни традиции основата на мистичното развитие се явява състоянието на покой, след което се открива възможността за развитието на нови възможности....