За една „наука“ – блудна, мръсна, нахална и смъртоносна

От Съмишленици на 22.11.2021 г.Избрано, Разни мислиБездуховна наука, Искрено и лично, Масмедии, Мъдри мисли, Политпросвета, Темида е побесняла  

Димчо Димов: Вълшебната Сократова триада е удобна, важна и приложима. За алчните – „колко много неща не са ми нужни“, за горделивите – „знам, че нищо не знам“, за съмняващите се – „познай себе си“.

Науката от най-дълбока древност, бих казал, науката без да се бави, след напускането на храмовете е станала мръсна, завистлива, нагла, безочлива, алчна, егоистична, себична, нахална и най-вече – безполезна. Не твърдя, че мястото на науката е в храма, но днешната наука с огромно желание се е заела да измести храмове, общество, семейство, култура, изкуство, дори самото знание. Особено ѝ пречи Бог, Когото тя ненавижда и с всички сили се опитва да унижи и унищожи, и да се самонастани подобно някой самозванец на Негово място, и да господарува над всичко.

Днешната наука, с всичките ѝ клонове и разнообразие, не е нищо повече от маска, етикет за прикриване на негодни кариеристи, манипулатори и психически увредени индивиди, които я ползват, като най-мръсен инструмент за налагане на болните си амбиции. Титлоносците, оглавили академичната общност в цял свят се оказват актьори в абсурден театър, който в условията на пандемия блести със своя комизъм и гротеска.

Да, живеем в условията на ужасяваща пандемия, но тя няма нищо общо с болести и вируси

Има невиждана по своите мащаби и заразност пандемия на лъжата, глупостта и невежеството, в която така наречените учени танцуват сатанински хореографии, въртят очи като леки жени в желанието си да се харесат колкото се може повече и на колкото е възможно по-уродливи демони. Обличат измамата в непознати и модерни думи, а езиците им – лъстиви и лукави – водят глупците към сигурна гибел.

Историята на човешката дейност не познава по-мизерно и низше същество от купения служител на така наречената наука. Тия, от които се очаква да са носители на най-голямо благородство и човешки добродетели, се въртят като дервиши в думите си. И съзнанието им е заето с единствената задача да измислят нови и по-заплетени лъжи.

Натъпкаха науката с теории. А теорията е удобна вещ,

защото подобно някой сюнгер попива всяка възможна облага, без ограничение от къде се появява и какви щети ще причини. Най-абсурдните и лъжливи теории се оказват тежко бреме на гърба на нормалните хора по цял свят.

Теории от всякакво естество и калибър носят печалби на предприемачи от всички клонове на измамата, наречена наука, а фанатизираните, слепи привърженици потропват с кастанетите на безграничната си глупост, крещейки „наука, наука“, и цитират теории, коя от коя по-глупави, абсурдни, грозни и недоказуеми.

Според тая теория хората са длъжни да постъпват по тоя начин. Според оная теория е добре да правим не така, а онака. И веднага изплуват месмеризиращите фрази „Ново научно изследване показа…“ , „Последните научни открития…“, „Учените откриха…“, а маниаците на научния култ подскачат възторжено „науката, науката“.

Ако успеем да надзърнем зад завесата на удобствата, които неумолимо ни отдалечават от всичко човешко, природно и божествено, ще почувстваме отвращение от самите себе си, защото сме се поробили с теориите на безмерната глупост и с безмерната глупост на теориите. Онзи човек Сократ на пазара възкликнал:

„О, богове, колко много неща не са ми нужни!?“,

защото е вярвал, че единствената задача на разумното същество е да „познае себе си“, поради простата причина, че ако не го направи, ще остане със знанието, че „нищо не знае“, а е напълно възможно дори това знание да остане недостъпно за него. Величието на Сократовата триада е, че всеки един от трите елемента може да бъде поставен на първо място и това ще бъде отлично начало за осъзнаването на всяко човешко същество, желаещо нещо повече.

Вълшебната Сократова триада е уникална по своето удобство, важност и приложимост. За алчните – „колко много неща не са ми нужни“, за горделивите – „знам, че нищо не знам“, за съмняващите се – „познай себе си“. Защото всяко знание започва отвътре, и ако не започне отвътре, значи изобщо не е започнало.

Всяка свобода започва с отхвърляне на излишествата и всяко знание започва със смирение

И ако се върнем на така наречената наука, ще я видим в мрака на някакъв синкретичен предсократизъм. Наука, която суетно се оглежда на пазара за най-гиздавите излишества. Наука, която не се интересува от това, което се случва вътре в нея, безсрамна самовлюбена, самопровъзгласила се за единствен авторитет по всички въпроси.

Продажна, безпринципна, безполезна, аморална, сееща хаос, лудост и смърт.

Автор: Димчо Димов

Източник »

изказвам съпричастност към посланието в постинга...
Ами защото ние сме забравили как да използваме и Словото и Познанието без да упражняваме Демагогия или да сме и безпомощна жертва...
Почитсния приятелю!
Лекс

И аз благодаря!