Интервю с д-р Яна Шишкова за медицинския фашизъм и новия тоталитаризъм

Д-р Яна Шишкова е учител по китайски език и култура, администратор на педагогическата група „Учители за силно българско образование“

И. С.: Здравейте, г-жо Шишкова, във вторник, 31 август, трябваше да проведете уговорена лична среща със служебния премиер Стефан Янев във връзка с проблемите, изложени и в популярната петиция. В крайна сметка срещата така и не се състоя. Вече имаме официалното становище на Министерски съвет. Ще ни обясните ли и вашата гледна точка, какво точно се случи и как да разбираме този отказ от общуване на властта с учителите в контекста на „загрижеността“ и за образованието, и за здравето, която те иначе постоянно декларират?

Я. Ш.: Не бих могла да предположа каква по-важна работа би могъл да има един Министър-председател от среща, касаеща интересите на около 1,600,000 граждани, ангажирани със системата на образованието. В отговора ни бе обяснено, че Министър-председателят е зает с други неща.

Във вторник обаче се проведе среща с Министъра на образованието проф. Денков, зам. Министъра г-жа Гайдарова, зам. Министър Пеева-Кирова. На срещата присъстваха представители на 18 организации и сдружения, като 15 от тях се обявиха твърдо против задължителността и ефикасността на предлаганите мерки (задължително носене на маски, тестване на ученици, натиск за ваксинация). Всички се обединиха около идеята за това, че следва да осъществим в максимална степен присъствено обучение за децата.

Като един от авторите на Отвореното писмо на учители от основните четири педагогически групи и родители, подкрепящи нашите виждания, аз изразявам становището за това, че на първо място, всяка мярка следва да не противоречи на законите на страната и на конституционното ни право по чл. 29, неотменим и при извънредни ситуации, на отказ от медицински манипулации.

Ние смятаме, че всеки следва да решава сам за себе си дали да носи маска, да се тества или ваксинира. Смятаме и че Ковид-19 не е обикновен грип, затова някакви мерки трябва да има. В същото време, тези мерки не могат да бъдат налагани в задължителен порядък. Това беше причината, да поискаме за училищата дължимата ни по ЗПУО от 2016 г. децентрализация.

Смятаме, че само с локални решения, обсъдени широко с родителските общности, е възможно да се приемат онези мерки, които да съответстват на условията във всяко отделно училище. Съгласете се, че едно е да има училище с 60-80 деца, друго – с 1500. Каквито и мерки да се приемат, те не могат да противоречат на законите на Р България и най-вече на Конституцията, която ни пази във всички случаи срещу посегателства върху нашите тела.

И. С.: Ако исканията ви в отвореното писмо и петицията не бъдат удовлетворени, а се запази и установяващата се практика да ви бъдат спускани „правила“, без да се изслушват възраженията, мислите ли да призовете за по-ефективни действия на учителите и родителите? Може би гражданско неподчинение? Бойкот на учебни часове? Имам всички причини да мисля, че натискът от страна на държавата не само няма да престане, но и ще се усилва. Но също така мисля, че учителите и представителите на още няколко силно дефицитни и квалифицирани професии сте в изгодна позиция да „извивате ръцете“ на „заетите“ да ви изслушат.

Я. Ш.: Не мисля, че може да питате мен като редови учител какво ще предприемат колегите. Аз не представлявам синдикат и не мога да говоря от името на учителите като професионална група. Това ще е тяхно решение по съвест. Лично аз ще се боря за нормални условия на труд. Ще се боря за тялото си, защото имам добро разбиране за историческите процеси, и съм наясно, че този, който не владее тялото си и му е отказано да има решаващо мнение по въпроса с това дали да позволи върху себе си медицински манипулации, се нарича РОБ. Мен са ме учили да не бъда роб и смятам, че тук вече говорим не за медицински мерки, а за нацистки похвати и налагане на една тоталитарна система с контрол отвън.

Израснала съм в СССР, живяла съм в три типа комунизъм – български, съветски и китайски. Разпознавам тоталитаризма отдалеч и имам остра непоносимост към тотален държавен контрол, особено такъв, който би следвало да доведе неминуемо до втори Нюрнбергски процес. В същото време, докато светът узрее за това, ще наблюдаваме все по-голям опит за тотално отнемане на права и свободи и превръщането на света в концлагер, под предлог грижа за нашето здраве.

Ако имаше такава грижа, то къде беше тя, когато стотици учители починаха през 2009 г. от свински грип? Къде е тя сега за всички останали наши професионални заболявания? Не е тайна, че учителското съсловие е изключително болно. При колегите се наблюдава значително по-висок процент сърдечно-съдови, ракови, опорно-двигателни заболявания, както и неврози, депресии и всичко друго. Ние никога не сме получавали адекватна медицинска помощ и ни е много трудно да повярваме, че точно този вирус е по-страшен или смъртоносен от всички останали професионални заболявания.

Предлагам ви като блогър и по същество журналист, да поискате от НСИ статистика по заболявания с летален край за учители. Ние знаем за 112 починали колеги за последната година и половина от Ковид. Но никой не казва колко са починали от други заболявания. Това се нарича пропаганда, това се нарича лъжа с особен обществен отзвук, доколкото всички мерки се прехвърлят и върху най-беззащитната прослойка от населението – нашите деца.

И. С.: Като споменах в предишния си въпрос „извиване на ръце“, нека ви питам и още нещо: продължават ли (по един или друг начин) да изнудват учителите да „навиват ръкави“ за ваксинация, след като споделихте за този проблем в интервюто за БНР от 27 август?

Я. Ш.: Натискът не е спирал от почти година насам. Той се случва чрез методите на пропагандата – директори си слагат аватари, че подкрепят ваксинацията, спускат се анкети дали ще се ваксинираме, предлагат се бонуси (знаете, че в КТ се приеха два дни допълнителен отпуск за ваксинирани) и др.

Нещо повече, с голямо притеснение видяхме, че на 27.08. от д-р Таня Андреева и още трима депутати е вкаран законопроект, който на практика узаконява медицинския фашизъм.

Прави се опит със закон да се определя задължителен Национален план, който да се предлага от здравния инспектор и министъра на МЗ. В този национален план всички мерки, които се предложат, ще носят задължителен характер. Независимо, че е в разрез с чл. 57 от Конституцията, докато действа, ще може да налага всякакви мерки, които се решат – маски, тестове, ваксини и др.

Някои от читателите ви вероятно смятат, че част от мерките са разумни – например задължителното носене на маски. Но нека се отдалечим малко от тази представа и вникнем в това, което се предлага – централизирани и задължителни за ВСИЧКИ мерки, независимо от факта, че при част от хората, ваксинацията може да доведе до смърт, както например при хората с генетична или придобита тромбофилия.

Бихме ли могли да предположим, че ще има и други непопулярни мерки? Та с този закон те могат да ни накарат в задължителен порядък всяка сутрин да заставаме на улицата на един крак и да кукуригаме три пъти към Слънцето. Те НЕ ДЪЛЖАТ обяснение за мерките, НЕ ДЪЛЖАТ да ни предоставят медицинска информация за двупосочния ефект на която ще да е мярка. Нещо повече, запитан за това какви са изследванията върху ползите и вредите от маските, министър Кацаров отговори на пресконференция, че в България изобщо не са правени такива.

Как да позволим тогава на хора, които не вземат решения на базата на научни проучвания, да ни налагат в задължителен порядък каквито и да било мерки?

И. С.: В интервюто за БНР споменахте още, че 5% от учителите имат готовност да напуснат, ако бъдат заставяни да правят нещо против волята си. Откъде черпите информация за тези проценти? Достатъчно ли са, за да стреснат властта? А ако са малко, на какво се дължи това: конформизъм сред учителите, следствие от бюрократизацията им, двете заедно или нещо друго?

Я. Ш.: Синдикат „Подкрепа“ проведе свое проучване, което оповести по медиите, според което 51% от всички колеги са в стачна готовност при опит за насилственото ваксиниране. В интервю за БНР от 02.08 д-р Юлиян Петров подчерта отново, че ще „падат правителства при принудителна ваксинация“.

Що се касае до обявения от мен процент, в една от нашите групи „Класни ръководители“ проведохме проучване за нагласите между неваксинираните колеги. От около 400 души, които се включиха в това изследване 92% се обявиха за стачна готовност, 5% – за това, че незабавно ще напуснат образователната система.

И. С.: Настоящата ситуация и трудностите, в които сме поставени като общество, могат ли да се използват за формиране на алтернативни форми на обучение? Например обучение извън системата на държавно „образование“, с подкрепа на родителите и с учебна програма, съобразена с индивидуалните качества на децата, и отхвърляща на строгите унифицирани и шаблонизирани правила на държавното образование. Мислила ли сте в тази насока и смятате ли, че е назрял моментът за поставяне на този въпрос?

Я. Ш.: При цялата ми подкрепа за конституционните права на родителите да обучават децата си в своите възгледи, религиозни и духовни ценности, аз не мога да видя възможност някога в България да видим реално домашно обучение или обучение на деца по учебен план извън държавния. Образователната система е политически инструмент за създаване на определен тип знания и умения. За никого не е тайна, че винаги е бил използван и за идеологическа пропаганда. Именно затова в момента се борим за деполитизиране на системата, тъй като смятам, че училищата трябва да останат научни образователно-възпитателни центрове, в които да се представят различните строеве в часовете по история, литература, философия, но повече да не сме свидетели на идеологически натиск.

Аз не мога да разбера как е възможно да няма съпротива срещу предлаганата от екипа на проф. Денков промяна, свързана с въвеждането на предмета „Здравно обучение“? Ние сме наясно от учебните планове на този предмет, който в чужбина се нарича „Здравно и сексуално образование“. По същество, това е нов опит да се въведе ранната сексуализация при децата. Какво друго, освен пропаганда на новите западни идеологии, обявени за „либерални“, има в този предмет? Нима смятате, че ако цялото ни общество не застане като един срещу това посегателство върху душите на децата ни и удар по моралните устои на нацията ни, то ще може учителите да защитят интереса на родителите?

Учителите в средното образование са под 90,000. Децата във всички етапи са средно по 55,000 на випуск. Това са 660,000 ученика от 1-ви до 12-ти клас. Като добавим за всеки по двама родители и по четири баби и дядовци, получаваме около 4,620,000 души, без учителите. Дали ако всички ние излезем по площадите, представлявайки повече от 2/3 от народа ни, няма да успеем да си защитим правото на самоопределение?

Но не чакайте на друг да свърши ВАШАТА работа. И винаги помнете, че развращаването на народа се случва с малки стъпки. Достатъчно е да премълчим на няколко от етапите и се оказваме в едно настояще, което съвсем не ни харесва. Ако продължим по същия начин, то бъдещето няма да е светло за никого от нас.

https://www.otizvora.com/2021/09/13994/intervyu-s-d-r-yana-shishkova-za-meditsinskiya-fashizum-i-noviya-totalitarizum/?fbclid=IwAR0kmDhSKS1SQeAfH8lNu7vzExqXufSlxnFgHVBsypmjriKGvY1E6mYgppY