Темида ла комедия
     19| 10782|24.10.201

https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/temida-komediia.html?fbclid=IwAR0tkIsRbQ-N4EVUNAs3QdQ1QYDPubMstJbtv6FH3qHG80NXSCkx6oc6nSQ

Не се учудвайте, сами се дотътрихме до притчата на Лю Цзи за Повелителя на маймуните от IV век. Мнозина няма да я разберат и днес, защото не си дават сметка или не им пука колко е важно животът, дарен свише и само веднъж, да се изживее свободно и с вникване в спохождащите ни радости и скърби. Властта е нещо, което независимо от нашите желания, се опитва да влияе и дори да управлява живота ни.

Понякога нещата стигат до крайности, а търпимостта се превръща в инквизиция. Лесно е да се притаиш, по-трудно е да се изправиш срещу злото. Защото в живота не е като в приказките, където доброто винаги побеждава.

 

В държавата Чу живеел старец, който се издържал благодарение на стадо маймуни, които му прислугвали. Народът на Чу наричал старецът Повелителят на маймуните. Всяка сутрин господарят събирал животните и разпореждал на най-силните да водят останалите в гората и да събират за него плодове, дърва и други полезни неща. Всяка маймуна била длъжна да заделя една десета от събраното за Повелителя. Тези, които не успявали да се справят, били наказвани жестоко. Всички маймуни страдали, но се страхували да протестират срещу несправедливостта. Веднъж една млада маймунка попитала останалите: „Всички тези дървета, храсти и горски животни старецът ли ги е садил и отгледал?“ Отговорили й: „Не, сами са израснали“. Тогава маймунката отново попитала: „Не можем ли да събираме храна без специално разрешение?“

„Можем“ – отвърнали останалите. Младата маймуна продължила: „Тогава кое налага да слугуваме на стареца?“ В този момент останалите маймуни осъзнали, че отговорът за тяхната съдба и живот е в техните ръце. Още същата нощ, когато Повелителят заспал, те разрушили оградата и изнесли от складовете събираното от тях и трупано в хранилищата. Отнесли всичко в гората и повече не се върнали.

Не след дълго старецът умрял от глад.

 

Тази притча Лю Цзи нарекъл още „Управление с помощта на лъжата“.

 

Мъдрецът Цзи казвал още: Някои ръководят своите народи с помощта на лъжи, а не опирайки се на справедливостта. Не ви ли напомня това Повелителя на маймуните? Те не са разбирали своята глупост, но когато проумели каква е истината, лъжата престанала да действа.

 

С лъжа се опитват да ни превърнат в стадо маймуни. Ден преди изслушването на кандидата за главен прокурор Иван Гешев във ВСС, до някои медии бе изпратен текст и документи, които изобличават Гешев в притежаване на банкови сметки в чужбина с тлъсти суми в тях. Веднага след публикуването на едно-две места на въпросното „разкритие“ прокуратурата отговори, че е извършена проверка и такива сметки няма, както няма и такива документи. Само че и без проверката на прокуратурата беше ясно, че компроматът е доста примитивeн. Липсва сигналът, който е повод за извършената проверка. Цитираната швейцарска банка пък не би могла да даде сведенията, които са цитирани в "документите". И други неточности имаше, но това не е токова важно.

 

Некадърен сценарий, целящ да уличи съответни медии, че разпостраняват фалшиви новини, за да дискредитират Гешев. И второ: С опровержението на прокуратурата (прекалено бързо написано) да се изпере образът на кандидата, показвайки го като жертва на пъклен заговор. Сценаристите обаче не са отчели, че на много хора въпросната история ще им звучи правдоподобно, защото е знайно, че има немалко корумпирани прокурори. Особено такива, които са ангажирани по важни дела. Не казвам, че Иван Гешев е такъв, макар документи да уличават жената до него в придобиване на евтини имоти и връзки със съдружник на свидетеля по делото "Иванчева" Александър Ваклин. От друга страна дело, като това за КТБ, предразполага към "стимулиране" от страна на съборилите банката, които по нечие нареждане и с нечии усилия остават скрити и досега...

По същият начин бе изиграна и сценката с бомбената заплаха по време на изслушването на Гешев в сградата на Висшия съдебен съвет. „Това вече е върхът“, - реагирал кандидатът за главен прокурор с усмивка. Дали „с усмивка“, защото освен честен е и много смел или защото е знаел какво следва по план…

 

От активни мероприятия на подобно клетъчно ниво лъха на милиционерщина в стадий на трупно разложение. Сякаш авторите сами посочват своето местопребиваване - щаба, който издигна и занесе на ръце Гешев до ВСС. В съпровод на фанфари и барабани в чест на хероя, който като един Херкулес бори корупцията и олигархията.

 

Но вижте им лицата и чуйте им думите на поддръжниците гешеви – те казват много.

 

Несъгласните с номинацията на Иван Гешев са хора от друга кръвна група и на тях милиционерските свинщини са им чужди. Не им трябват и активни мероприятия, защото имат сериозни аргументи в подкрепа на своята позиция и задават въпроси. Но вместо отговори получават безпардонно поведение и обиди, агресия и заплахи.

 

Затова срещу тях днес бе изпратен контингент от поддръжници на Гешев, които имаха видим комуникационен проблем. Един все пак успя да скалъпи изречение, в което спомена за опита да бъде дискредитиран Гешев с фалшив компромат и че е много честен. Честен…

 

Честността е добродетел, морално качество, което включва правдивост, принципност, доверие, коректност към общоприетите норми, искреност пред другите и пред самия себе си. Честността е най-важното изискване към нравствеността. Вмества ли се Гешев тези понятия?

 

Според батките пред ВСС – да. Също и според батките с отрязаните агнешки главички, замерящите противниците на модела #Кой с яйца, групичките на ултрасите и медиите на Пеевски. Да, те са част от обществото, но повече са част от стадото на Повелителя. Може би не го осъзнават, а може би друг мотив ги кара да го правят. Кой знае.

 

Ще проумеят ли някога поддръжниците на този средновековен модел, че са лъгани и използвани? Не съм оптимист.

 

Гешев ще стане главен прокурор. Така са решили кукловодите и дори не си направиха труда да пуснат в надпреварата още един-двама сламени конкуренти, та поне да изглежда назначението като някакво състезание. Но защо им е да го правят, когато маймуните продължават безропотно да работят за тях.

 

И все пак има надежда. Тя ще се развива в два варианта. Единият са протестите, които с всеки изминал ден стават все по-осъзнати, гневни и устойчиви. Качеството засега компенсира недостатъчната масовост, но и това ще дойде с времето.

Другият път на надеждата води към самоизяждането вътре в кръга „кочина“. Източниците на свежи пари пресъхват, по петите на повелителите са все повече чужди служби, а алчността и подлостта им ще свършат останалото. Процесът на разложение напредва бързо. Подобни истерични ситуации са завършвали само по един начин – фатален. Пише го във всеки учебник по история.

 

Развръзката предстои.

 

Огнян Стефанов