Когато пиша за циганите, винаги се намират и такива, които минават за много вещи и знаещи. Те много "лесно, точно и бързо" дават отговор на въпроса защо циганите са неграмотни и неорганизирани: "Ами защото са тъпи мангали!"
И днес получих отговори, подобни на цитирания. От отговорите" на "отговорилите" лъха на непознаване на материята и шаблонно мислене, породено от чувството им на омраза. А както за любовта, така и за омразата са нужни причини. Ако ги нямаме, ще си ги измислим! Особено за омразата, защото е много лесно и не изисква нито образование, нито интелект. Нужен е само един фюрерски възглас "Атака!".

- А какви са нещата тогава? - ще попитате вие.
Отговорът е следния: Държавната политика на комунистическото управление на Народна република България строго е съблюдавала културния и образователен уровен на циганското население да бъде винаги низходящ, с цел недорускане на повишаване на интелектуалното им развитие.
- Е, да, ама нали е имало цигани, които са били грамотни - учители, художници, лекари, военни...
- А съпоставимо на общата численост колко са били те? И защо е трябвало всички да се кълнат във вярност на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Живков и БКП?
А колкото до имането, то агенти и доносници и сред циганите е имало със сигурност, но властта е потискала етническото самосъзнание на една голяма маса народ.

Ще си позволя да цитирам моя познат и приятел Михаил Иванов.

Михаил Иванов

ЗА „ВРАЖДЕБНО-ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ НАСТРОЕНИ БЪЛГАРСКИ ЦИГАНИ” И МЕЖДУНАРОДНИЯ РОМСКИ СЪЮЗ

Политиката на Българската комунистическа партия за игнориране на самото съществуване на ромското малцинство, провеждана през 70-те и 80-те години на миналия век, среща противодействие в опитите на не многото на брой ромски интелигенти (журналисти, театрални дейци, музиканти, учители) да съхранят корените на своята народност, да съхранят и развият ромската култура и традиции. На политическата полиция е възложено да следи и осуетява своевременно тяхната дейност. Асимилационните и репресивни действия на властите се засилват след 1975 г., като подготовка на масовото преименуване на ромите, което трябва да започне през 1981 г.

АМВР, фонд 22, опис 1, архивна единица 88, стр. 1 – стр. 9

СТРОГО СЕКРЕТНО
МВР
ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ ДС
№ 684, Екз. №2
22 януари 1979 г.
София

С П Р А В К А
ОТНОСНО: Националистическите прояви и тенденции
сред българските цигани

„(…) През последните години се забелязва тенденция на активизиране дейността на отделни националистически настроени цигани и провеждането на враждебно-престъпна дейност (курсивът е мой – М. И.) в София и някои райони на страната. Те се стремят да организират циганите в самостоятелни културно-просветни организации, самодейни, художествени, спортни и други колективи. Има случаи до ЦК на БКП, МС и други ведомства да се отправят анонимни и открити изложения от български цигани с искания за отделни училища, издигане на кадри от средите на циганите в държавния и административен апарат.

Разполагаме с данни, че в последно време Мустафа Алиев, Стоянка Соколова, Яшар Маликов, Емин Еминов и Сульо Метков от София, Васил Чапразов от Сливен и други националистически настроени лица от средите на интелигенцията полагат усилия да съгласуват дейността си в борбата им за „защита правата и интересите” на циганите в България. С такава цел те се стремят да събират материали, свързани с произхода и историята на циганите, да създават цигански азбуки, речници и пр.”

Ще прекъсна тук справката на Шесто управление, за да спомена макар и накратко кои са тези „националистически настроени лица от средите на интелигенцията”. Всеки от тях има своето място в развитието на ромската култура и организираното ромско движение в България:

Мустафа Алиев – това всъщност е Мануш Романов (1928 – 2004) – режисьор, драматург, събирач на цигански фолклор. Режисьор в Централния цигански театър „Ромб”, просъществувал от 1947 г. до 1951 г., и в редица други театри в страната (Кърджали, Михайловград, Кюстендил). Редактор на вестниците „Роману есъ” (през 1949 г.) и „Неву дром”/„Нов път” (1949 – 1950). Председател на Демократичен съюз „Ромб”, основан след началото на демократичните промени през 1990 г., участник в Кръглата маса (1990) като член на ръководството на Комитета за национално помирение, депутат в Седмото Велико народно събрание.

Стоянка Соколова (1941 – 2007) – първата ромска журналистка. Участва в издаването на вестник „Нов път”/„Неву дром” (1959 – 1987), на който става зам.-главен и по-късно главен редактор. Заместник-председател на Демократичен съюз „Рома” и главен редактор на неговия орган, вестник Рома (1990 – 1991). Главен редактор на вестник „Аканб” (2001 – 2007).

Яшар Маликов (1922 – 1994) – композитор, първият събирач на цигански фолклор у нас. Музикален оформител на Централния цигански театър „Рома”. Прави първите грамофонни записи на цигански песни, които сам е композирал. От 1967 г. участва в издаването на вестник „Нов път”. Съставител на първия публикуван у нас Циганско-български вестник (издание на Отворено общество, 1992). Член на управителния съвет на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия (1992 – 1994).

Емин Еминов/Емил Емилов (1909 – 1997) – най-близък съратник на дългогодишния лидер на циганското движение в България Шакир Пашов. Директор на Централния цигански театър „Рома”. Председател на Циганското народно читалище „9 септември”, София.

Сульо Метков (род. 1921 г.) – журналист, преводач. През 1957 г. издава доброволно на свои разноски и с помощта на приятели – полиграфисти от ромски произход, вестник „Невй ромб” („Нови цигани”). Превежда Новия завет на ромски (издаден през 1995 г. от Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден в България).

Васил Чапразов (род. 1945 г.) – поет, журналист, публицист. Първи заместник-председател на Демократичен съюз „Рома”, учредител (през 1992 г.) и председател на Обединен ромски съюз. Главен редактор на излизащите до сега списание „О Рома” – от 1991 г., и вестник „Дром дромендар” („От път на път”) – от 1995 г.

Да продължим със справката:
„За осъществяване линията на обособяване националистически настроените лица се стремят да използват официални дати и годишнини за организиране на срещи и прояви на българските цигани. Такива опити бяха направени в периода 1974/1976 година. Характерен случай е подготвената среща от читалище „9 септември” в квартал Филиповци за 16 януари 1976 г. в ресторант „Балкан”. Организатори на срещата бяха местното партийно и административно ръководство. Отпечатани са били над 250 покани и подготвена литературно-музикална програма. Замисъла на организаторите на срещата е бил чрез нея да се подготви почвата за създаване на „културно-просветна организация” на циганите и цигански театър. Своевременно бе информиран градския комитет на БКП и благодарение на взетите от нас мерки срещата бе осуетена.”

Политиката за недопускане на прояви на ромска (циганска) самобитност се осъществява последователно и безкомпромисно. Четири години по-късно в навечерието на масовото преименуване на ромите Градският комитет на БКП в София взема решение (от 16.VІІ.1980 г.) да се закрие естрадно-драматичния състав при читалище „В. Друмев” във Филиповци и да се потърси от Мустафа Алиев отговорност като художествен ръководител и партиен член за това, че вписал в текста на обява за представление думата „цигански” и е включил в репертоара „цигански песни” (Марушиакова, Е. и В. Попов, 1993).

По-нататък в текста на Шесто управление се отделя специално внимание на специфичната традиционна форма на ромско сдружаване и взаимопомощ - лонджа:

„(…) Заслужава внимание появилите се през последните години и активизирали дейността си цигански лонджи в София. Съществували още преди 9.09.1944 г., те са били сформирани на професионална основа, т. е. в зависимост от занаята, който са упражнявали, за подпомагане на членовете. През 1920 г. по инициатива на някои цигани, които са имали връзка с турското мюфтийство в София, са обединили тези еснафи (лонджи) в културно-просветна организация „Екипе” и спортно дружество „Египет”. В 1934 г. същата била разтурена и лонджите продължили да съществуват негласно. На тази основа се създава културно-просветна организация „Рома”, която съществува до 1954 година. (За ромските организации в България сравни с: Нягулов, Б, 2007 и Марушиакова, Е. и В. Попов, 1993 – М. И.)

В периода 1975 – 1976 г. в София – кварталите „Факултета”, „Христо Михайлов” и ж. к. „Дружба”, е имало организирани около 50 лонджи, всяка от които е включвала от 10 до 30 лица. Членовете са били предимно български цигани, изповядващи мохамеданска религия и продължавали създадената традиция да се заклеват пред ходжата и корана. Имало е дори членове на БКП. Ежемесечно членовете на лонджите са внасяли определена сума за членски внос и са имали право да получат помощ с определена лихва. Освен мъжки лонджи, имало е такива, образувани от жени.

Тези по същество полулегални, затворени в себе си групи пречеха на обществено-възпитателната работа, спомагаха за запазването на редица консервативни елементи в съзнанието и бита, за откъсването от обществения живот и формиране на недоверие и неприязън сред българските цигани към българите. Лонджите имаха определено реакционен характер и способстваха за етническото обособяване на това население.

В началото на 1976 г. по инициатива на 06 у-ие, ДС и съвместно със Софийско градско управление, МВР съществуващите лонджи бяха ликвидирани. (…)”

НАЧАЛНИК 06 У-ние ДС 
ген. лейтенант:__________

Отпеч. в 2 екз.
№ 1 – др. Министър
№ 2 – отдел 07
(…)
София, 22.01.1979

Лонджите, ликвидирани през 1976 г. по инициатива на Шесто управление на Държавна сигурност, представляват специфична форма на самоорганизация на български роми, която и днес е разпространена сред тях, макар и много по-ограничено в сравнение с миналото. Тя напомня много на съществуващите взаимоспомагателни каси сред българските еснафски сдружения по време на Възраждането, но с една важна разлика – докато еснафската каса обслужва интересите на една затворена общност, то лонджата е отворена – тя предлага заеми най-вече на външни лица. Алексей Пампоров, проучвайки през 2002 г. на терен в квартал Факултета, София действаща там женска лонджа, дава следното интересно описание на строгата финансова отчетност и взаимен контрол:

„Членовете на лонджата се събират веднъж седмично в определен час.(…) Това е моментът, в който всеки член на лонджата трябва да внесе съответното бекае – „сума”, определена в устава (10 лв.). Всяка вноска се записва и следи от глобаря в тефтер – нарочна тетрадка, на която на всеки член името е на отделна страница със записани бекадес (суми), лихви и глоби.(…) Парите се съхраняват в специална каса – кутия с катинар. Характерно за ръководенето и отчетността на касата е разделянето на ролите така, че никой да не може да злоупотреби. Само глобарят има право да пише в тефтера. Председателят съхранява тефтера и той контролира колко пари има в касата, така че да не може глобарят да надписва на едни и да додава на други. Касата обаче се съхранява в дома на касиера, така че председателят да няма достъп до парите. На свой ред само ключарят има ключ от катинара, така че да не може касиерът да се изкуши. На практика отварянето на касата става в присъствието на четиримата.” (Виж по-подробно в: Кметова, Т., 1992 и Пампоров, А., 2006.)

Това е традиционна форма на общностна солидарност при строго определени правила на вътрешен самоконтрол, които всички трябва да спазват. Но комунистическият режим вижда в нея само проява на етническа специфика (на „цигански национализъм”), която както и всички други етнически разлики трябва да бъде заличена. Още повече, че става дума за организация, върху която „масовата работа” на Комунистическата партия и нейните обществени организации не може да влияе.

Докато през 70-те години комунистическият режим в България упражнява своя асимилационен натиск върху ромите, в Европа международното ромско движение е в подем:

През 1967 г. във Франция се създава Международен комитет на циганите, който прераства във федерация на 23 организации от 22 страни (главно от Западна Европа).

По инициатива на тази федерация през 1971 г. в Лондон се свиква Първи световен конгрес на циганите. Открива се на 8 април, която дата се утвърждава по-късно като Международен ден на ромите. Присъстват делегати от 14 страни (главно от Западна Европа). Приема се названието Ромб за всички цигани по света и съответно названието на организацията се променя: Международен комитет на ромите. Като основна концепция за бъдещото развитие се приема принципът: „Нашият ромски път”, т. е. поддържане на ромската идентичност. Одобрени са ромското знаме и ромският химн.

Вторият конгрес се провежда от 8 до 11 април 1978 г. в Женева. Присъстват 60 делегати и 60 наблюдатели от 26 страни. Името на организацията се променя на „Романо Екхипе” („Ромско единство”) или на английски “Romani Union”. На български се утвърждава названието Международен ромски съюз. На конгреса се решава да се направят постъпки за членство пред Икономическия и социален съвет на ООН. В “Romani Union” по това време членуват 71 организации от 21 държави.

Третият конгрес се провежда от 16 до 20 май 1981 г. в Гьотинген. Присъстват 300 делегати от 22 държави. (Виж: Марушиакова, Е. и В. Попов, 1993, както и Лиежоа, Жан-Пиер, 1999.)

От България и на трите конгреса участва само Димитър Големанов:
„Димитър Големанов (1931-1994) от Сливен е завършил руска филология в СУ „Кл. Охридски”, бил е учител в родния си град. Поет и музикант, автор на много стихове и песни, повечето от тях непубликувани. Поддържа връзки с чужди учени, посетили България (Доналд Кенрик, Милена Хюбшманова), посещава Англия през 1970 г. и установява контакти с международното ромско движение, взема участие във Втория конгрес на Romani Union през 1978 г. в Женева и Третия конгрес през 1981 г. в Гьотинген.” (Списание „Медиатор”, издание на 75-то ОУ „Тодор Каблешков”, София, брой 7, януари-февруари 2008)

Управленията на Държавна сигурност следят отблизо международната дейност на ромите. Тяхната цел е да не допуснат никакви контакти между дейците на Международния ромски съюз и представителите на ромската интелигенция у нас, защото това би попречило на провежданата в България асимилационна политика.

Ето какво четем в цитираната по-горе справка на Шесто управление:
„В последно време, провеждайки идеологическа диверсия против нашата страна, противникът спекулира с въпроса за националните малцинства, в това число и с българските цигани. Те станаха обект на изучаване от страна на различни емисари, научни работници и журналисти от капиталистическите страни, които посещаваха нашата страна. През 1977 г. на специализация в България бе американският гражданин Юпендра Рой, който установи контакт с български цигани. Заявил, че се интересува от разселването на циганите по света, техния бит, фолклор и език, както и отношението към тях в страната, в която живеят.

Активна дейност развива Интернационалният комитет на циганите, създаден през 1970 г., със седалище Париж и секции в Лондон и Белград, който има претенциите да бъде единствената организация, обединяваща циганите в световен мащаб. Поддържа официални връзки с ЮНЕСКО и Комитета за репатриране на хората без националност и поданство при ООН. Целта, която си е поставил Интернационалният комитет още на първия конгрес в Лондон, е да организира циганите в световен мащаб и издигне „националното” им съзнание.

През м. април т. г. в Женева се състоя вторият конгрес на комитета. В приетата от него резолюция главно внимание било отделено на всички цигани по света и право на собствен език, култура и училища, получаване на официално представителство в ООН и постъпки за изплащане на репарации от ГФР. Подчертано било, че решенията от съвещанието в Хелзинки не се изпълнявали от редица европейски страни, в това число и от някои социалистически страни. Конгресът е избрал ръководство на Интернационалния комитет на циганите, който бил преименуван в Цигански съюз(…).

Някои дейци на Циганския съюз провеждат антибългарска и антисоциалистическа пропаганда и подстрекават към извършване на подривна дейност. Те установяват контакти с наши граждани – български цигани, снабдяват ги с цигански вестници, списания и материали, третиращи произхода им, и ги обработват за извършване на националистическа дейност. Секретарят на съюза – Гратън Пъксън, английски гражданин, няколкократно е посещавал нашата страна. Според него в НРБ спрямо циганите се провежда дискриминация и асимилация. Той поддържал тезата, че циганското малцинство трябвало да се развива самостоятелно и независимо от народа, сред който живее.

Част от ръководителите на Циганския съюз са религиозни и то предимно протестанти. С този факт се обяснява и интересът, който проявяват представители на евангелистките секти на Запад към живота и положението на циганите у нас, вербувайки вярващи сред тях.

Материали, третиращи организирането и обединението на циганите, се публикуват в различните издания на съюза и секциите към него, вестник „Световен цигански глас” – Париж, в. „Нов живот” – Лондон, бюлетинът „Цигански проучвания” – Париж, които се разпространяват в различни страни, включително и в България. В тях се агитират циганите да се организират в културно-просветни организации, да отправят искания за отделни училища, получаване на автономия и решение на „циганския въпрос”, както например в Югославия.”

За да могат да получават своевременна и точна информация за развитието на международното движение, както и за да блокират усилията на Международния ромски съюз да се свърже с ромската интелигенция в България, насочвайки тези усилия в задънена улица, политическата полиция у нас активно използва своя агентура. Добра илюстрация на агентурните методи на Държавна сигурност е следната информация, изготвена около 10 месеца след цитираната по-горе справка:

СТРОГО СЕКРЕТНО

МВР
ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ ДС
№ 11746, Екз. № 3
18. ХІ. 1979
София

И Н Ф О Р М А Ц И Я
ОТНОСНО: Подривната дейност на „Циганския съюз”

„За изясняване каква подривна дейност срещу НРБ и останалите страни от социалистическата общност провежда „Циганския съюз” три пъти зад граница бе извеждан агент „Антонов”. От него в тази насока се получиха следните по-важни данни:

Бившият „Интернационален комитет на циганите” – а сега преименуван на „Цигански съюз”, е създаден през 1970 г. с център – Париж и филиали в Лондон и Белград. Той си поставя за цел да обедини и организира циганите от целия свят да се борят за „национални, духовни и социално-политически права”. През м. април 1971 г. в Лондон се проведе първият конгрес на „Циганския съюз”. На него участвуваха представители от Англия, Франция, ГФР, Индия, Югославия, Румъния и Унгария.

През април 1975 г. под егидата на папа Павел VІ, в Рим бе организиран европейски събор на циганите. Целта на събора бе да се изгладят и отстранят племенните вражди, да се обединят циганите в света в борбата им за извоюване на човешки права. (…)

Вторият конгрес се проведе през април 1978 г. в Женева. На него взеха участие представители от 22 страни. Най-многобройна бе делегацията на СФРЮ – 22 човека. Освен това, част от представителите на Дания, ГФР, Люксембург, Франция и др. са били от югославски произход. От социалистическите страни е била представена само Унгария. От Чехословакия и Румъния са присъствали по един делегат. Гости на конгреса са били и министърът на културата на Швейцария, представителят на Индия в ООН, много журналисти, кино и теле-репортери

Докладът бил изготвен от Ян Цибула, циганин от чехословашки произход и раздаден предварително на делегатите. Той третирал въпроси за правата на човека и необходимостта циганите от всички континенти да бъдат признати за нация. Подчертавало се, че решенията на съвещанието в Хелзинки не се изпълнявали от редица европейски държави. Цибула заявявал, че циганите трябвало да останат да живея там, където са се родили. По-нататък развил теорията, че циганите като народност трябвало да съжителстват с другите народи, но да водят упорита борба с правителствата, които провеждат дискриминационна политика спрямо тях. Цибула заявил, че и България попада в това число, тъй като записва циганите като българи и в училищата не се изучавал циганският език.(…)

Конгресът избрал ръковство на Циганския съюз в следния състав:
Д-р Ян Цибула (Швейцария) – президент. (…) През 60-те години е гостувал у нас. Поддържа връзка с български цигани.
Гратън Пъксън (Англия) – генерален секретар. (…)
Д-р Риши (Индия) – вицепрезидент. (…)
Саип Юсуф (Югославия) – вицепрезидент. (…)
Ян Кохановски (Франция) – вицепрезидент, циганин от полски произход. Посещавал е нашата страна и поддържа връзки с български цигани.
Агнес Франк (Белгия) – технически секретар, циганка от испански произход. (…) Няколкократно е посещавала нашата страна като гостенка и на лечение. Поддържа връзки с български цигани.
За вицепрезиденти са избрани и Рамирес (Испания) и Ракоци (Унгария) (…).

В новоизбрания от конгреса Комитет от 30 члена влиза и аг. „Антонов”.
През 1979 г. „Циганският съюз” бе приет за член на Съвета за социално-икономическо развитие при ООН, като неправителствена организация с консултативен статут. Негови представители за първи път бяха поканени като наблюдатели на конференцията на ООН по въпросите на научно-техническото развитие, която се проведе от 20 до 31 август т. г. във Виена. За делегати на съюза бяха определени д-р Холомек от ЧССР, Венсан Розе от ГФР и агент „Антонов”.

На приема по случай откриването на конференцията всички делегати са били представени на генералния секретар на ООН Курт Валдхайм и на председателя на конференцията г-жа Херта Фирнберг – федерален министър на енергетиката на Австрия. При представянето на аг. „Антонов” Валдхайм е изразил радостта си, че вижда сред присъстващите „първият човек на планетата, представител в най-високия световен форум – ООН, на най-изостаналата и древна националност”.

По данни на агент „Антонов” цигани от Съветския съюз са установили и поддържат връзки с „Циганския съюз”. Така например Лев Николаевич Черенков, който работил във фундаменталната библиотека „Ленин” в Москва, кореспондирал с Доналд Кенрик – английски гражданин, евреин, циганолог, който изучава диалектиката на циганския език. Поетът от Москва Николай Георгиевич Саткевич е получил покана да участва във втория конгрес на „Циганския съюз”, но не е присъствал там. Жител на Новосибирск – Борис Сапоров, който работил в научно-медицински институт, направил опит чрез „Антонов” да установи връзки с лидери на „Циганския съюз”, които живеят на Запад.
(…)

Предлагаме да бъде информиран ЦК на БКП и братските страни.”

НАЧАЛНИК 06 У-ИЕ ДС:
генерал-лейтенант: п.
/П. Стоянов/

Нап. в 2 екз.
№ 1 – Др. Министър № 2 – Др. Галустов
(…)
София, 12.11.1979 г.

Не може да се отрече, че Шесто управление на Държавна сигурност се е справило блестящо с поставената му задача – да се осигури от вътре получаването на надеждна информация за международното ромско движение и неговите лидери, да се създаде видимост в ООН и другите международни организации, че България провежда политика на зачитане на етническите права на ромите, и не на последно място - да се пресекат по невидим начин възможностите за контакти между дейците на Международния ромски съюз и представителите на ромската интелигенция у нас.

А в това време в страната се извършват последните приготовления за масовото преименуване на българските роми – завършващият етап в заличаването на тяхната етническа идентичност.

БЪЛГАРСКИ ХЕЛСИНСКИ КОМИТЕТ
 

Ето как "народната" власт - в лицето на умопомрачените комунисти - се е грижила за циганите. Ето как тя всячески се е стремяла да подтисне желанието им за широко отворена към света култура и познания.
Но тази "грижа за човека" не се отнася само за и към циганите, нали?

Та, ето и затова циганите са си останали далече от понятията за обща култура и грамотност. А такива, като агент Антонов със сигурност са си живеели много добре, за сметка на колибите и беднотията сред циганите. Със сигурност не са били и малко!

Когато искаме да дадем мнение по даден въпрос или явление, то е добре първо да се подготвим фактологично - до колкото ни позволяват усилията - и да влезем в спора именно от позицията на фактите.
Другото е площадно викане.

Забележка: подчертаванията и оцветяванията на текста са мой.

bih pro4ela postinga , no 6rifta i cvetovete izmorqvat o4ite

Мангале, от 1979 година досега при нас са се сменили две поколения, а при вас колко са - може би, пет. От тези пет поне две са след 1989 година. На тях кой им пречеше да станат хора? Аз ще ти кажа - ДНК пречи, мангале. От животно човек няма как да стане, та ако ще и хиляди години да минат (те, впрочем, са минали - преди хиляди години ви натириха от Индия, а и до днес оставате същия боклук, нежелан дори и от тамошните мангали)

От това тенеке бакър не става ))))