От малка съм си терсене човек. И ненавиждам правилата, забраните и изречението "Това не бива да го правиш!" Ако някой ми каже, че това не е редно, аз чувам "Ако не го направиш, си ебаси застреляната патица!"
"Не скачай в локвата!" Офф, как да не се бухна цялата в тая дъждовна кал ми кажете?! "Не ходи без горнище на банския!" Е, как да не го запокитя тва горнище в най-затънтения край на плажната чанта?! Изобщо всичко що е АБСОЛЮТНО забранено и АБСОЛЮТНО незаконно, ме влече и пълни крехките ми молекулки с адреналин.

Затова в тази задушна лятна вечер, в която се гонят квартални котараци и звуци на бесна чалгия от съседния блок, аз решавам, че е настъпил моментът за поредната адреналинова инжекция.
Място на манипулацията - столичен булевард (не го назовавам от съображения за сигурност, не знам коя кука ми чете блога, хаха). Средство за манипулацията - спортен автомобил в любимия ми металик (айде, да не правим излишна реклама; ако дадат некой лев - може!). Същност на манипулацията - любимите ми ЗАБРАНЕНИ гонки! Обожавам високите скорости. И имам приятел, който може да ме закара до родния ми град за 1 час! Но тръпката тук е в забранения плод - не бива да си играем на рали по булевардите. А щом не бива, значи аз...знаете...

Всичко необходимо за гонките и вдигането на адреналина е налице - имаме си автомобили, които ръмжат яростно. Имаме си шофьори, които крещят един срещу друг "Ти ли, беее? Я, се разкарай с тая барака от тука! Ще ми дишаш прахта! "(газта, бензина). Оборудвали сме се също така със саундтраците на всички части на "Бързи яростни", публика и накрая, но не на последно място - ФЕНКИТЕ (половинките на шофьорите, които да извиват гласец "Давай, милоооо, размажи гииии!"). След малко ще си имаме и 2-3 патрулки и белезници около китките, ама още е рано.

След обичайното мерене на кого му е по-голям (двигателят, вие какво си помислихте?!), пристъпваме към дейност. Тъй като часът е далеч след полунощ, булевардът е празен и само някое такси с подпийнала студентка, се мерва за секунди и изчезва в мрака.
Аз ще съм нещо като втори пилот. Всъщност, просто ще си се возя и ще си се залепвам за седалката, когато колата се понесе с мръсна газ, ама пък вижте как престижно звучи това "втори пилот".
Настанявам се удобно, закопчавам колана и слушам броенето "3...2...1...Старт!" Ние сме с автомобила с метален цвят. Опонент ни е тунинговано немско произведение, на което отзад пише "Стенли". И ние, и Стенли се понасяме с бясна скорост към следващия светофар. Гумите пищят, косите ми се накъдрят, гърбът ми е плътно залепен за облегалката, а шофьорът до мен псува като каруцар. Цялата манипулация трае не повече от минута, но ефектът е зашеметяващ - косите ми са доволно настръхнали (най-вече от застаналото куче на тротоара, което за мое щастие реши в крайна сметка, че може да пресече и от друго място), адреналинът е на макс, а Стенли ни издиша автомобилните газове и поръча да поздравим майките си.
Следва обичайното надуване, сумтене, мерене на двигатели и конски сили... Данданията е толкова голяма, че никой от нас не чува приближаващите се като хищници към плячка патрулни коли на родната полиция.
"Добър вечер! Сержант Кирилов. Какво става тука?" - набива пети младичък униформен с поглед на разярена пантера.
"Ох, леле", изписква фенка и се шмугва в колата на гаджето си.
"Ми, ние...такова...", пелтечи Стенли, "говорим си, що, проблем ли има?"
Следва 10-минутен спор на тема "Организираме ли забранени гонки, лични карти бързо вадете, ей сега ви прибрахме в ареста..."
Искам и аз да се намеся, но някой ме стисва за ръката и в погледа му чета "Поне този път замълчи!" Да бе, пич, много е лесно да си замълча... Хапя устни до кръв и се опитвам да се разсея с нещо... забелязвам белезниците, проблясващи на колана на единия полицай. Представям си хладното желязо около китките си, бясно носещ се автомобил, затъмнени стъкла, сметана, мирис на бензин...
"Този път ще ви се размине, но си тръгвайте веднага!", вади ме плътен мъжки глас от транса.
Мятаме се по автомобилите. Карам спътника си да спре до денонощен сексшоп. Познайте какво си купих от там...