Скоро ще умра.
Когато се роди дъщеря ми се хилих много. Настъпи адски смут в семейството ми от появата на нов човек, с ново име и лице. Всичко стана + 1, всеки загуби част от себе си в името на новия човек, няколко живота се промениха окончателно – майчински, бащински, бабешки, дядовски, лели, братовчедки...абе... Нищо не знаех какво да правя и всичко правех – учих се на минутата и после го прилагах. Всичко което знаех отиде по дяволите, нищо не важеше. Не лягах по 48 часа и смехът ми не утихваше, като че целия ми апартамент беше посипан с магистрали и ги дърпах. Тя порасна малко и смехът и започна да се чува, смееше се като Уди кълвача, чуваше се от шестия етаж на улицата. После стана така, че заживяхме само двамата и купона тръгна, смеехме се като спим, тя на мен, аз на нея, двамата на всичко. И помен нямаше от стария ми мрачен живот. После замина...за дълго...