Явлението Синя луна е известно от векове.

Фразата произлиза от средновековния английски

и се използва, за да именува
това извънредно небесно знамение.

Луната сега е палач на нощта.

Светлината я разряза

и всичко е видимо,
даже и движението на сенките.

Луна – обла, зряла, все още неотхапана –
същинска райска ябълка,

отгледана в небесната градина.

Не е подробност, а сияние,
което очертава дори тъжния мъничък силует
на щуреца отсреща.

Може да е живо същество за поетите,
които в безсъниците си й посвещават елегии и песни
(за светлата и тъмната страна, както при хората).  

Тя е и загадката на загадките,
не само заради легендарните канали,

хълмове, езера, не само заради различните цветове,
в които се намята: тя спътникът на всеки самотен човек.

И светлината й се рони,
и прашинки пробляскват върху ревера ти –
сигурно си от нейните избраници.

В такава нощ пейзажът магически се събира в кръг –
повтаря съвършената й форма.

И уличната котка под дървото

се свива в топлия рижав ореол.

Синя луна.  

Стъпила на пръсти върху мрака,

тя е мечтаният от нас рай.

Погледни нагоре, мили,

не гледай отражението й в локвата.

Защото в този пръстен, точно под подметките ти,

е познатият стар наш ад.